:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,729,911
Активни 701
Страници 14,814
За един ден 1,302,066
МЕДИИ

Ще се върви към премахване на рекламните блокове по БНТ и БНР

Нямаме готов български инвеститор за цифровизацията на ефира, казва шефката на културната комисия в НС Даниела Петрова от ГЕРБ
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Даниела Петрова е юрист по образование. Работила е като преподавател, ст. асистент в катедра "Социални и правни науки" в Техническия университет във Варна. Областен ръководител е на женската организация на ГЕРБ в морската столица. Народен представител от юли 2009 г. Председател на комисията по културата, гражданското общество и медиите.
- Г-жо Петрова, за мнозина беше изненада решението ви да махнете забраната собственици на рекламни агенции да притежават телевизии. Какво наложи тази промяна?

- И със, и без поправката законът функционираше при липса на прозрачност. Т.е. имаше механизми да се заобикаля законът, използваха се офшорни рекламни компании, дъщерни фирми. Чрез такива фирми са се купували медии и се е постигала желаната цел. А с поправката ще има прозрачност и ще се стимулира бизнесът.

- Това не е ли признание, че държавата е безсилна да контролира спазването на закона? Неспазването на една забрана достатъчна причина ли е тя да се премахне?

- Законът отразява определен етап от обществените и бизнес отношенията. Към настоящия момент, след като се е променила ситуацията, трябва да се промени и нормативната уредба. Играчите на медийния пазар сега са големи мултинационални компании и те трябва да могат да играят прозрачно и съобразно законовата рамка, а не да търсят начини да я заобикалят. Из медийните среди се коментираше, че тази забрана е стопирала определени компании и е давала възможност да се намери способ да бъде заобикаляна.

- Не мислите ли, че забраната е имала своята роля - да възпрепятства монополизирането на пазара?

- Не знам каква е била идеята на предходната норма. Но към настоящия момент смятам, че вече има добра конкуренция и с новите промени за регулация, за участие в етични кодекси пазарът се развива динамично и вътрешно се регулира - дали на конкурентна основа или въз основа на етичните кодекси. Нека да видим как ще проработи нормата.

- Досегашният текст на кого пречеше?

- Нямаше такива конкретни оплаквания за пречене. Просто се преразгледа текст по текст законът и преценихме, че трябва да се промени.

- Казахте, че големите компании търсят начини да я заобиколят.

- Да, но това не е ничия инициатива. Това е инициатива на работната група към парламентарната комисия по гражданско общество, медии и култура, в която бяха депутатите на ГЕРБ и експерти от МК и МС. Предложиха я депутатите на ГЕРБ. Текстовете се разгледаха, обсъди се, че всъщност има развитие на доста от секторите на пазара. Затова се вкараха нови текстове за етичните кодекси, за регулацията, за рекламата - съобразно изискванията на една евродиректива.

- Нарекоха тази поправка "Гергов", тъй като Красимир Гергов много лобираше за приемането й. Дни след приемането й неофициално свързваната с него бТВ бе продадена за 400 млн. долара и според публикации той ще има контрол над 6% от новия собственик вече съвсем законно.

- Не знам за тази продажба. Не мога да коментирам. Винаги ще има облагодетелствани. Но в момента нито знам кои са купувачите, нито кои са играчите на пазара. Мисля, че няма пряка връзка между закона и това, което може да получи г-н Гергов. От интервютата, които даде той, след като законът влезе в сила, става ясно, че той няма такива претенции и желания. Различни неща се пишат и се говорят. Докато нямаме факти, не мога да коментирам хипотези. Освен това не познавам бизнеса на г-н Гергов, и г-н Гергов не го познавам. Възможно е той да се облагодетелства от тази промяна, но не съм убедена. Пак ви казвам, такива бяха мотивите на депутатите. Знаете че, комисията ни функционира от 7 месеца. Тя е с три сектора - култура, гражданско общество, медии. За 7 месеца ако мислите, че може да проучите на всеки бизнеса... Не казвам, че комисията не е добре подготвена, колегите много добре се готвят, стараем се да постигнем много добър продукт. Всяка законова норма решава определен казус.

- След като вече нямат пречки, кои големи мултинационални компании биха могли да дойдат и да кандидатстват в процеса на цифровизация у нас?

- Всички големи телевизии. Но не мога да кажа кои, не познавам финансовите им възможности. Собствениците на всички телевизии са чуждестранни компании. И докато не стане факт новият закон за радио и телевизия, считаме, че за този период не трябва да има норми в закона, които биха спънали привличането на чужди компании в цифровизацията, в изграждането на мултиплекси.

- Така на тях няма ли да им се даде предимство?

- При положение че нямаме готов български инвеститор, който може да се справи с тази задача, ясно е, че ще бъде компания отвън. Не смятам, че има българска компания, която има тези сили и възможности да изгради мултиплекс. Трябва да има и преносна мрежа, и съответно устройства. Това е твърде сложен и дълъг процес, първата му част е техническата. Впоследствие като собственик на мултиплекса тя ще трябва да участва и със съответните програми. Но първо трябва да се обявяват конкурси, не мога да се ангажирам кога точно ще стане това.

- Оптимист ли сте, че ще успеем с цифровизацията до 2012 г.?

- Имам опасения, че може и да не успеем да се справим. Защото опитът на европейските държави показва, че този процес е текъл и в рамките на 9 г. Въпреки това амбицията ни е да се направи голяма част от подготовката и да спазим срока. Надявам се, че през март ще се сформира работната група в МС, която да почне работа по новия закон за радио и тв.

- Какво ще съдържа той?

- Трябва изцяло да бъде сменена философията на закона, тъй като всичко трябва да бъде подчинено на цифровизацията. Именно в този период, ако някой някъде прецени, чуха се много становища от заинтересованите страни, може да се отреагира, да бъдат коригирани някои текстове и да се постигне добър за сектора закон. Трябва да има пълна прозрачност на собствеността на медиите. Всеки собственик на бизнес трябва да бъде известен, да е ясен, да има регистрация, да се знае кой е. Към настоящия момент не е така. Няма такова прецизно изписване на текстовете в закона, което да разкрие собствениците на медии. Едни получават лицензите, а други стоят зад тях в качеството на собствениците. Това е един от въпросите, които трябва да се решат в новия закон. Предполагам, че досега не е имало воля за това. Мисля, че сега обществото вече е на друг етап и трябва да се работи прозрачно. И да са ясни и отговорностите, и задълженията, и печалбите. По отношение на СЕМ е възможно регулаторът да остане един, т.е. СЕМ и КРС да бъдат обединени. Но не смятам, че сега е моментът за това. Другият вариант е двата регулатора да бъдат запазени. В някои страни обединяването на регулаторите е практика, въпрос на преценка е каква формула ще се приеме у нас. Лично аз не мога да преценя дали това ще се окаже добра форма. Може би трябва да се преструктурират СЕМ и КРС, да бъдат редуцирани съставите им.

- При дебатите по последните промени в закона имаше голям спор за квотата за външни продуценти. Първо МС предложи тя да е 25% от програмното време, после вие се отметнахте и записахте 12%, а БСП продължи да подкрепя първоначалната ви идея. Защо стана така?

- Това е договорено с продуцентите, направено е обсъждане, проведени са срещи, те са приели. В гилдията има всякакви мнения. В евродирективата е записано този процент да е поне 10% или съобразно преценката. 25% е била преценката на МС първоначално. Не мога да коментирам кой се е объркал. След това текстът е бил прецизиран и изцяло нормата е променена. Защото при 10% заедно с повторенията се получаваше число, което е по-голямо дори от 25% - около 50%.

- Защо не приехте да се увеличи рекламата в праймтайма на БНТ?

- По отношение на прилагане на евродирективата в обществените медии не трябва да има реклама. Към настоящия момент до изготвянето на закона, и съответно в криза, не може да бъде изцяло лишена обществената медия от реклама. Затова преценихме, че рекламата трябва да остане във фиксираните параметри, в които съществува. Това е причината да се запази, а не да се увеличава. Нещо повече, от изготвените и представени справки в МК стана ясно, че не се използва ефективно и сегашното време за реклама от БНТ. Въпрос на мениджмънт е да се използва даденото време. Имаме и месеци, в които има нулеви средства от реклама.

- А ще има ли промени при рекламата в БНТ в новия медиен закон?

- Предполагам, че ще има и там корекция към намаляване на рекламата и съобразяване с новото функциониране на обществените телевизии. Трябва да се прецени за какъв период и това да стане плавно. До изцяло изключване на рекламните блокове в обществената телевизия. Но ще си остане рекламата в предаванията.
13
4712
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
23 Февруари 2010 07:04
Не знаела за продажбата на БТВ? То лисичето се вижда и на снимката, ама чак толкова лицемерие?
-----------------------------
Блогът на Генек
23 Февруари 2010 10:53
"Всяка законова норма решава определен казус." - егати законотворчеството на ГЕРБ!!! Направо онемях!
23 Февруари 2010 10:54
Така, така, махнете и малкото пазарни критерии и ще почнем да плащаме още повече за издръжката на държавната собственост, пък управлението хептен в кривата ряка..
Ама трябва да се разчиства терен за Нова и БТВ - и без това рекламният пазар е свит.
23 Февруари 2010 11:35
Може би промените следва да са още по-радикални - или закриване на държавната телевизия т.е. приватизацията й и последващато конкуриране с останалите частни телевизии, или, за да остане поне една обществена телевизия - приминаване към финансиране чрез преки такси т.е. който желае да я гледа да се абонира за нея.
23 Февруари 2010 11:43
Тоя па... ахаха ... който желае, се абонира?! Това да не е НВО бе?! Тогава няма да е обществена, а частна, търговска и прочие... Осведоми се какви са обществените в Германия и как се финансират, за да не говориш глупости... друг е въпроса, че обществена, тук я разбират като държавна... и зрители и политици. За журналистите да не говорим- те отдавна са скъсали с принципите си на работа, както лекарите Хипократовата клетва.
23 Февруари 2010 13:00
Някой има ли представа за колко милиона става дума да преминат от държавните медии в частните телевизии?
23 Февруари 2010 13:27
Ама защо бе, в никакъв случай не трябва да се премахват рекламните блокове!
Ами че те разнообразяват ефира и привличат най-много зрители!
Реклами трябва да има - много и разнообразни! Така е в европа, така трябва да бъде и тук.
Да се пресекат всякакви лобистки и корупционерски практики, посягащи на рекламата!
23 Февруари 2010 13:37
Да, така е - често рекламите са по-добри от предаванията, които прекъсват рекламните блокове.
За абонамента - само той ще докаже има ли смисъл от поддържането на телевизия без реклами.
23 Февруари 2010 14:06

ст. асистент в катедра "Социални и правни науки" в Техническия университет във Варна

Не беше ли именно тази катедра, заради която толкова дълго се бави акредитацията на ТУ Варна? И за какъв чеп, представете си, му трябва на МЕИ Варна "юридически факултет"?
И тази дама - председател на медийната комисия?
А иначе е ясно, че след опита за лобиране в полза на нотариусите, тук вече е в ход срамна кампания за облагодетелстване на рекламни и медийни босове. [/i]

Редактирано от - Don на 23/2/2010 г/ 14:08:17

23 Февруари 2010 15:36
Don, не е на медийната, а на цялата "културна" комисия шеф, както е изписано в подзаглавието. Ще курира, демек, цялостните културни процеси в милата татковина, барабар с писателите му там, с балетистите, художниците и други недоубити гниди и гнили интелигенти.
Ще направлява, регулира и обгрижва онуй, от което си има най-вероятно само бегла представа.
Впрочем, в ТУ Варна изучават ли барем история на изкуството, щом дават такива управленски кадри на родината?
23 Февруари 2010 17:08
Реклами по БНТ и БНР трябва да има, разбира се с мярка. Защото липсата им натоварва държавния бюджет, и второ - пренасочва средства към частните медии.
За каквото сигурно лобират...
23 Февруари 2010 17:21

Не, не изучават, така че по културната лайсна госпожата сигурно е self made.

ТУ Варна е добър университет. Имам приятели там, качествени професори. Но когато надскочат нивото си, старши асистентите стават за смях на кокошките.

Вижте и едно свежо мнение тук
23 Февруари 2010 18:30
Don, благодаря за линка! Мнението наистина е свежо, макар и част от нещата - за "невъзможността за прилагане на закона" - да сме ги обговаряли достатъчно.
Иначе в ТУ - като такъв - нямам никакви съмнения.
Проблемът, в случая, е другаде - навремето дено правителство беше от Адвокатски колектив №...не знам кой си.
Сега парламентът е заприличал на нещо такова. Някак си ми е противоестествено /или противоразумно/ юрист да оглавява "културната" /каква ирония в журналистическия жаргон!/ комисия, друг юрист - в случая адвокат - начело на комисията по образованието и науката...сигурно има и още такива примери, но не ми се търси.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД