- Г-жо Петрова, за мнозина беше изненада решението ви да махнете забраната собственици на рекламни агенции да притежават телевизии. Какво наложи тази промяна?
- И със, и без поправката законът функционираше при липса на прозрачност. Т.е. имаше механизми да се заобикаля законът, използваха се офшорни рекламни компании, дъщерни фирми. Чрез такива фирми са се купували медии и се е постигала желаната цел. А с поправката ще има прозрачност и ще се стимулира бизнесът.
- Това не е ли признание, че държавата е безсилна да контролира спазването на закона? Неспазването на една забрана достатъчна причина ли е тя да се премахне?
- Законът отразява определен етап от обществените и бизнес отношенията. Към настоящия момент, след като се е променила ситуацията, трябва да се промени и нормативната уредба. Играчите на медийния пазар сега са големи мултинационални компании и те трябва да могат да играят прозрачно и съобразно законовата рамка, а не да търсят начини да я заобикалят. Из медийните среди се коментираше, че тази забрана е стопирала определени компании и е давала възможност да се намери способ да бъде заобикаляна.
- Не мислите ли, че забраната е имала своята роля - да възпрепятства монополизирането на пазара?
- Не знам каква е била идеята на предходната норма. Но към настоящия момент смятам, че вече има добра конкуренция и с новите промени за регулация, за участие в етични кодекси пазарът се развива динамично и вътрешно се регулира - дали на конкурентна основа или въз основа на етичните кодекси. Нека да видим как ще проработи нормата.
- Досегашният текст на кого пречеше?
- Нямаше такива конкретни оплаквания за пречене. Просто се преразгледа текст по текст законът и преценихме, че трябва да се промени.
- Казахте, че големите компании търсят начини да я заобиколят.
- Да, но това не е ничия инициатива. Това е инициатива на работната група към парламентарната комисия по гражданско общество, медии и култура, в която бяха депутатите на ГЕРБ и експерти от МК и МС. Предложиха я депутатите на ГЕРБ. Текстовете се разгледаха, обсъди се, че всъщност има развитие на доста от секторите на пазара. Затова се вкараха нови текстове за етичните кодекси, за регулацията, за рекламата - съобразно изискванията на една евродиректива.
- Нарекоха тази поправка "Гергов", тъй като Красимир Гергов много лобираше за приемането й. Дни след приемането й неофициално свързваната с него бТВ бе продадена за 400 млн. долара и според публикации той ще има контрол над 6% от новия собственик вече съвсем законно.
- Не знам за тази продажба. Не мога да коментирам. Винаги ще има облагодетелствани. Но в момента нито знам кои са купувачите, нито кои са играчите на пазара. Мисля, че няма пряка връзка между закона и това, което може да получи г-н Гергов. От интервютата, които даде той, след като законът влезе в сила, става ясно, че той няма такива претенции и желания. Различни неща се пишат и се говорят. Докато нямаме факти, не мога да коментирам хипотези. Освен това не познавам бизнеса на г-н Гергов, и г-н Гергов не го познавам. Възможно е той да се облагодетелства от тази промяна, но не съм убедена. Пак ви казвам, такива бяха мотивите на депутатите. Знаете че, комисията ни функционира от 7 месеца. Тя е с три сектора - култура, гражданско общество, медии. За 7 месеца ако мислите, че може да проучите на всеки бизнеса... Не казвам, че комисията не е добре подготвена, колегите много добре се готвят, стараем се да постигнем много добър продукт. Всяка законова норма решава определен казус.
- След като вече нямат пречки, кои големи мултинационални компании биха могли да дойдат и да кандидатстват в процеса на цифровизация у нас?
- Всички големи телевизии. Но не мога да кажа кои, не познавам финансовите им възможности. Собствениците на всички телевизии са чуждестранни компании. И докато не стане факт новият закон за радио и телевизия, считаме, че за този период не трябва да има норми в закона, които биха спънали привличането на чужди компании в цифровизацията, в изграждането на мултиплекси.
- Така на тях няма ли да им се даде предимство?
- При положение че нямаме готов български инвеститор, който може да се справи с тази задача, ясно е, че ще бъде компания отвън. Не смятам, че има българска компания, която има тези сили и възможности да изгради мултиплекс. Трябва да има и преносна мрежа, и съответно устройства. Това е твърде сложен и дълъг процес, първата му част е техническата. Впоследствие като собственик на мултиплекса тя ще трябва да участва и със съответните програми. Но първо трябва да се обявяват конкурси, не мога да се ангажирам кога точно ще стане това.
- Оптимист ли сте, че ще успеем с цифровизацията до 2012 г.?
- Имам опасения, че може и да не успеем да се справим. Защото опитът на европейските държави показва, че този процес е текъл и в рамките на 9 г. Въпреки това амбицията ни е да се направи голяма част от подготовката и да спазим срока. Надявам се, че през март ще се сформира работната група в МС, която да почне работа по новия закон за радио и тв.
- Какво ще съдържа той?
- Трябва изцяло да бъде сменена философията на закона, тъй като всичко трябва да бъде подчинено на цифровизацията. Именно в този период, ако някой някъде прецени, чуха се много становища от заинтересованите страни, може да се отреагира, да бъдат коригирани някои текстове и да се постигне добър за сектора закон. Трябва да има пълна прозрачност на собствеността на медиите. Всеки собственик на бизнес трябва да бъде известен, да е ясен, да има регистрация, да се знае кой е. Към настоящия момент не е така. Няма такова прецизно изписване на текстовете в закона, което да разкрие собствениците на медии. Едни получават лицензите, а други стоят зад тях в качеството на собствениците. Това е един от въпросите, които трябва да се решат в новия закон. Предполагам, че досега не е имало воля за това. Мисля, че сега обществото вече е на друг етап и трябва да се работи прозрачно. И да са ясни и отговорностите, и задълженията, и печалбите. По отношение на СЕМ е възможно регулаторът да остане един, т.е. СЕМ и КРС да бъдат обединени. Но не смятам, че сега е моментът за това. Другият вариант е двата регулатора да бъдат запазени. В някои страни обединяването на регулаторите е практика, въпрос на преценка е каква формула ще се приеме у нас. Лично аз не мога да преценя дали това ще се окаже добра форма. Може би трябва да се преструктурират СЕМ и КРС, да бъдат редуцирани съставите им.
- При дебатите по последните промени в закона имаше голям спор за квотата за външни продуценти. Първо МС предложи тя да е 25% от програмното време, после вие се отметнахте и записахте 12%, а БСП продължи да подкрепя първоначалната ви идея. Защо стана така?
- Това е договорено с продуцентите, направено е обсъждане, проведени са срещи, те са приели. В гилдията има всякакви мнения. В евродирективата е записано този процент да е поне 10% или съобразно преценката. 25% е била преценката на МС първоначално. Не мога да коментирам кой се е объркал. След това текстът е бил прецизиран и изцяло нормата е променена. Защото при 10% заедно с повторенията се получаваше число, което е по-голямо дори от 25% - около 50%.
- Защо не приехте да се увеличи рекламата в праймтайма на БНТ?
- По отношение на прилагане на евродирективата в обществените медии не трябва да има реклама. Към настоящия момент до изготвянето на закона, и съответно в криза, не може да бъде изцяло лишена обществената медия от реклама. Затова преценихме, че рекламата трябва да остане във фиксираните параметри, в които съществува. Това е причината да се запази, а не да се увеличава. Нещо повече, от изготвените и представени справки в МК стана ясно, че не се използва ефективно и сегашното време за реклама от БНТ. Въпрос на мениджмънт е да се използва даденото време. Имаме и месеци, в които има нулеви средства от реклама.
- А ще има ли промени при рекламата в БНТ в новия медиен закон?
- Предполагам, че ще има и там корекция към намаляване на рекламата и съобразяване с новото функциониране на обществените телевизии. Трябва да се прецени за какъв период и това да стане плавно. До изцяло изключване на рекламните блокове в обществената телевизия. Но ще си остане рекламата в предаванията.