На деветата година от двойния си мандат президентът Георги Първанов стигна до възлов въпрос: Кой управлява България? Докато стягаше куфари за Брюксел - втория център на властта у нас, той се размисли какво представлява държавата му, щом трябва за вътрешни въпроси да се отчита навън, и призова: "Отворете икономическите досиета!". Той е може би последният в България, който схвана, че истината за прехода трябва да се търси в преразпределението на националните богатства.

Странно е, че президентът заема



позата на толкова неинформиран,



след като по закон е един от тримата в държавата заедно с премиера и председателя на парламента, които имат право на неограничен достъп до класифицирана информация. Нищо не му е пречело да поиска справка от компетентните органи кой как се е обогатил през прехода. Но щом не го е направил девет години, значи просто не му е хрумнало, а не му е хрумнало, защото е имал причини да не се интересува.

За трети път, откакто е на държавното кормило, Първанов се представя за ни чул, ни видял и буди подозрение, че се чувства президент на нещо друго - напр. на офшорка, но не и на България. В началото на първия си мандат той отправи публично смелия призив: "Кажете кои са босовете на организираната престъпност в България!". Дързостта му стигна само до въпроса, но не и до отговора, който и досега дължи на обществото. Трябваше да мине почти петилетка, за да набере нова смелост и да призове през лятото на 2006 г.: "Отворете досиетата на прехода!". Сега, към края на държавната си служба, добавя уточняващ въпрос: става дума за икономическите досиета. Толкова за два мандата.



И какво иска да разбере президентът?



Кои са му спонсори, с кого ходи на лов и кои са му любимите орденоносци, преуспели в мътилката на прехода. Въпросът обаче е не само реторичен. Президентският кръжец, колкото и да е влиятелен, няма как да е носител на цялата истина за България. Неговите икономически досиета могат да наредят картинния пъзел на държавата само ако се съчетаят с досиетата на останалите герои на прехода. Точно тук е заложен автоматичният предпазен клапан, който дава увереност на Първанов, че от ефектния му призив няма да последва нищо освен изпускане на парата. Неговата инициатива е фактическа покана към т. нар. елит да извърши ритуално самоубийство. Тя е адресирана най-предизвикателно към кръжеца около Иван Костов, който се присламчи към кампанията на сегашния премиер Бойко Борисов срещу престъпността, но с уговорката да не се рови в миналото, а да се гледа оттук нататък към бъдещето.

За разлика от комунистическите досиета, които не излагат никого на риска да влезе в затвора, икономическите могат да послужат за илюстрация на почти целия Наказателен кодекс и да създадат работа на съда въпреки неговата неохота да се нагърбва с тежки дела. Отварянето на което и да е от тях би предизвикало верижна реакция, която би могла да събере зад решетките представители на всички цветови гами от политико-икономическата върхушка.

Общата съдба сближава даже онези, които се мразят по идейно-политически и други второстепенни причини. Всъщност Костов приглася със закъснение на соцактивиста Младен Червеняков, който преди години разви идеята за амнистия на съмнителните капитали и за продължаване "на чисто". Въпреки че идват от противоположни политически лагери, и двете виждания приканват



обществото да се върне към идеята за "равен старт",



т.е. да се съгласи да бъде изиграно втори път като в зората на прехода. За разлика от началото на 90-те години обаче сега не става дума да бъде ограбено, защото е загубило почти всичко, а да признае, че всички са равни в своята невинност, включително и онези, които го ограбиха. Ако има нещо, което още не достига на българската олигархия, това е легитимност. Грабежът още не е узаконен, така че да не може да се търси сметка на никого. Той боде очите както на българските, така и на европейските и други чужди граждани, които вярват във върховенството на закона.

Призивът на Първанов за отваряне на икономическите досиета точно преди отпътуването му за Брюксел, където отдавна не бе канен заради подозрителното си другаруване с неосветения бизнес, е предназначен не толкова за вътрешна, колкото за чуждестранна публика. Нека навън си мислят, че точно техният висок гост не е от лошите, защото приглася на добрите. Така могат и да забравят за неговите спонсори, точили си от еврофондовете, но останали ненаказани. Могат да забравят и как преди година размахваше поучително пръст към Брюксел, че се взира все в недостатъците на България и не отчита успехите й. Или както казва Костов, Европа да не рови в миналото ни. Възниква само един проблем:



по какво Брюксел да различава Първанов от Костов?



"Аз вземам повод от репликите на господин Костов и апелирам ние да извадим икономическите досиета на прехода, за да видим кой кой е. Защото за мен важният въпрос е за срастването на политическата с икономическата власт", заяви миналия петък пред Дарик радио президентът Първанов. Трудно е да се прогнозира кой би надвил в премерването на досиетата, но състезанието би било по-оспорвано и от Олимпийски игри. Защото, ако в тази игра имаше добри и лоши, българската политическа класа нямаше да пази 20 години омерта като клан на една и съща мафия. Все някога щеше да протече някое досие при смяната на толкова разноцветни правителства. Но мръсните пари изиграха изравнителна роля и затова обетът за мълчание бе еднакво валиден за всички партии. Никой гарван не извади око на друг, каквито и закани да се сипеха преди и след избори.

Функцията на изравнител пред закона се изпълнява също и от съдебната система, която в името на същите пари доказа своето безпристрастие чрез безнаказаност на всички партии. Отворим ли икономическите досиета, цялото общество ще прогледне заедно с Първанов, че България не се управлява от онези, които ходят на избори. В края на втория си мандат президентът дава вид, че би искал да остави своето име в историята поне с едно - отворил е очите на избирателите. Но по-вероятно е да се случи обратното - за пореден път да им хвърли прах в очите, както вече го е правил.