Анастас Анастасов е роден на 10 октомври 1965 г. в Ямбол. Завършва висше образование - "Защита на националната сигурност на Р. България" и " Право" в Академията на МВР. От 1991 г. е в органите на съдебната власт - първо в прокуратурата, а от 1996 г. е районен съдия в Ямбол. Семеен, с две деца. В момента е депутат на ГЕРБ и шеф на парламентарната вътрешна комисия.

-------



- Г-н Анастасов, промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), уреждащи достъпа на МВР до телефонни и интернет разпечатки, вече са факт. Те обаче нямат нищо общо с първоначалните ви намерения. Защо се отказахте от тях?

- Двете неща, от които се отказахме, са директният интерфейс, чрез който МВР можеше да получава достъп до трафичните данни на гражданите, и някои видове престъпления, за чието разкриване може да се искат разпечатки. Сега остана текстът, според който данни ще се искат само за разкриване на тежки и компютърни престъпления. Основният ни аргумент да предложим и престъпления, които се наказват под 5 г. затвор, бе, че конституцията все пак е писана 1990 г., когато ги е нямало някои съвременни престъпления. Формално погледнато обаче, КС би имал пълното право да отмени този текст. Затова решихме да не предизвикваме евентуалното му обжалване. По отношение на директния интерфейс, не че омаловажавам ролята на НПО и другите парламентарни групи, но решението той да отпадне бе взето още преди Нова година. То бе плод на дълги разговори и МВР само прие, че към този момент и в този вид, в който бе публикуван, законът им върши достатъчно работа. Просто до 10 януари т.г. бяхме в почивка и нямаше как да го заявим пред медиите.

- Не ви ли накараха протестите пред НС да преосмислите решението си за интерфейса?

- Променихме позицията си не само заради обществото. Ние също преценихме, че поне на този етап не трябва да се въвежда интерфейс. Това е въпрос и на технически възможности, които и в момента съществуват в МВР и мобилните оператори. Трафичните данни от интернет доставчици са изключително малко като процент от общия брой на получените разрешения за достъп до данни. Така че основно се работи с мобилните оператори, които имат възможност да оперират. А и ние приехме текст, който позволява при възможност информацията между МВР и мобилните оператори да се обменя по електронен път. Идеята ни е МС да отпусне финансов ресурс, който да даде на МВР такава техническа база, че да разреши и директната комуникация с тези, които запазват трафичните данни. Не говорим за директен интерфейс, а за това изпращането на разрешението от съда до съответните оператори да става по електронен път.

Има и нещо друго. В момента КС в Румъния отмени подобни текстове, а в Германия се водят няколко дела. Предстои през септември преразглеждане от ЕК на евродирективата, свързана с тази материя. Колкото гласове има против нея, толкова има и желание от много страни в ЕС да има рестриктивни мерки. Така че предстои важно обсъждане и решение, което ще доведе евентуално до други промени.

- Ще обясните ли какво означава прихващащият интерфейс, който се появи на края на закона? Отново ви заподозряха, че връщате директния интерфейс, но замаскирано.

- Прихващащият интерфейс касае само СРС-та, не и достъпа до трафични данни. Някои колеги продължават да говорят, че трафичните данни са много близки до СРС. Разликата обаче е огромна. Така или иначе в Закона за далекосъобщенията този прихващащ интерфейс го имаше. И когато бе създаден Законът за електронните съобщения (който замени Закона за далекосъобщенията), в него отпадна условието операторите да разполагат с прихващащ интерфейс, за да получат лицензии. А всъщност при голяма част от операторите тази възможност съществува. И тъй като това касае едно техническо съоръжение, неговото място не е в Закона за СРС, а в ЗЕС.

- Увеличихте значително броя на съдиите, които могат да издадат разрешение за достъп до разпечатки. Президентът също изрази резерви.

- Не знам президентът дали е посочил броя на съдиите. И БСП в началото твърдяха, че става дума за близо 800 съдии. В законопроекта обаче е записано, че разрешения за достъп до разпечатки се издават след разрешение от председателя на районния съд или упълномощен от него съдия по седалището на органа, който е поискал достъпа. А лицата, които могат да искат подобни данни, са областните дирекции на МВР. Всички останали са специализирани дирекции и тяхното местонахождение е в София. Така че основният, който ще дава разрешения, е Софийският районен съд. Най-общо казано, става дума за 30 председатели на районни съдилища, които ако упълномощят по още 1 човек, стават 60.

- 72-часовият срок, в който операторите трябва да предоставят исканите от МВР данни, бе определен от ДПС като невъзможен?

- Аз смятам, че е напълно реалистичен. Министърът на вътрешните работи или определени от него лица могат да определят и различен срок от 72 часа. Това означава, че може да е и по-кратък, ако ситуацията е извънредна и налага бърза реакция. Но може и да е по-дълъг, където не е нужна спешност, а е необходимо да се предостави голяма по обем информация.

- Достатъчно мерки ли приехте против злоупотреби със събраните данни? Защо например не записахте 6-месечен срок за съхранението им, а цели 12 месеца?

- Това е в рамките на предвидения срок по директивата, право на всяка държава е да си реши. Ние направихме справки в 7-8 държави от ЕС, оказа се, че ги има двете крайности - в Италия например максималният срок е 24 месеца, а в изключителни случаи може да е и 4 г. Преценихме, че 12 месеца е удачен срок за нормална работа на МВР.

- На какво отдавате подозрението, което съществува и сега към закона?

- От разговорите, които водихме с НПО-та, мисля, че това недоверие се дължи на последните 15-20 г. управление. Неминуемо скандалите, които се развиха в последните месеци и години по повод дейността на служители на МВР, скандалите с ДАНС доведоха до това МВР да изгуби значителна част от доверието на българския народ. Затова може би и сега това доверие ще се връща много трудно и бавно. Даже лично мое мнение е, че тези 4 г. от мандата на ГЕРБ едва ли са достатъчни това доверие да се върне напълно. Така че много зависи от резултатите, които ще последват в следствие на законовите промени.

- Не се ли опасявате, че под натиск от обществото ще трябва да ревизирате и други свои позиции?

- Не. Ако си спомняте, когато бе първият протест срещу промените в ЗЕС пред НС, с цялото ми уважение към организаторите, Съюзът на студентите отказа участие, защото там имаше и политически представители. Може би някои от тях опитаха да яхнат вълната на протеста и да ползват НПО. Но тези, които организираха протеста, конкретно не предложиха нищо по самия законопроект. На второто обществено обсъждане подкрепиха предложенията на г-н Кашъмов. Дори бих казал, че може би и благодарение на някои НПО, в съзнанието на хората се наби, че едва ли не МВР масово ще подслушва в интернет. Това просто е невъзможно технически.

- Смятате ли, че успяхте да убедите обществото във вашите виждания? Зам.-министър Вучков призна, че МВР не е успяло да спечели доверието на хората и да ги убеди, че злоупотреби няма да има.

- Едва ли някой може да даде 100% гаранция, аз също не бих си позволил. Но следейки процеса на коментиране на предложенията по ЗЕС от самото начало, отчитайки факта, че отпаднаха 2-та най-коментирани текста, ако щете и коментарите в интернет, смятам, че по-скоро хората, които са активно във форумите, приеха и разбраха за какво става въпрос. Категоричен съм, че това е оптималният вариант към момента, който може да позволи на МВР да работи добре. И едновременно с това да не притесняваме обществото, че могат да бъдат нарушени основни граждански права. Идеята на самите промени е борбата с престъпността да е по-ефективна. А информацията, която получава МВР, да се използва за оформянето на работни версии по конкретните случаи. Спомняте си, когато заловиха бандата на "Крокодилите" - местонахождението на единия бе установено точно по този ред. Той каза, че се обажда от Германия, а бе установено, че звъни от Калотина.