Официалната статистика показва, че в разгара на икономическата криза България успява да усвои едва 0.3% от оперативна програма "Конкурентоспособност", по която на страната ни се полагат 1.1 млрд. евро. Още по-шокиращо, макар и по-малко известно е, че през последните 2 години всяка шеста фирма с одобрен проект по "Конкурентоспособност" вече се е отказала от него.

За чиновниците от икономическото ведомство или Агенцията за малки и средни предприятия фирмите се отказват предимно заради икономическата криза, която сви кредитирането на банките, и с недомлъвки уточняват, че е възможно да има и някои грешки в самите процедури. Бизнесът обаче вижда препъникамъка не в кризата, а в неясните насоки за кандидатстване по програмата и



тоталния чиновнически произвол през последните години



Сред отчаяните от програма "Конкурентоспособност" е и Владимир Йосифов*, който от 7 години управлява предприятие в сферата на електротехниката. Годишно компанията му създава по 3-4 нови разработки на електромери и ги предлага на пазара. В средата на 2008 г. дружеството дръзва да реализира нов проект за такъв измерителен уред през схемата на програма "Конкурентоспособност" "Подкрепа за стартиращи и иновативни предприятия". Проектът е общо за 250 000 лв., от които половината трябва да се изплатят като субсидия.

"Все още съм поразен от мудността на всичките процедури, които се проточиха година и половина. В крайна сметка чрез програмата създадохме прототип, но после се оказа, че при отпускането на парите ЕС не предвижда подпомагане за внедряването на изделието в серийно производство", разказва Йосифов.

Бумащината била страшна и още на втората седмица фирмата се принудила да наеме служител, който да отговаря само за документацията по проекта. Правели се всякакви изпитания на уреда, които след това трябвало да се документират. Отделно пък програмата задължава да се води отчет колко хора колко дни са работили, какви материали са изхарчили и т.н. "Е, взехме накрая субсидията, но



пазарният ефект се оказа кръгла нула



За тая година и половина идеята ни остаря, а през това време на свои разноски създадохме 4 други разработки, които за по 6 месеца реализирахме на пазара", заключава предприемачът.

Фирмата на Йосифов обаче съществува от години и очевидно бизнесменът не смята за фатално това, че не е успял да спечели нищо от европейските пари въпреки старанието си. Но има и десетки стартиращи фирми, които за първи път се сблъскват с чиновническото безхаберие у нас покрай същата оперативна програма. През декември 2008 г. Агенцията за малки и средни предприятия благославя проекти на такива фирми, занимаващи се с иновации, и сключва договори с 25 дружества.



Правилата на играта обаче незаконно се променят 7 месеца по-късно



Чиновниците отсичат, че иновационните фирми масово не са спазили изискванията на "оперативното ръководство" за реализиране на проектите по тази схема. Абсурдността на ситуацията е в това, че въпросното "ръководство" е издадено 6 месеца след като проектите вече са били одобрени. "Ръководството" отсъжда, че за валидни ще се смятат само договорите с предварително одобрени от агенцията подизпълнители. Но докато чиновниците избистрят това правило, дружествата вече сключили договори с подизпълнители и дори са им платили част от дейностите. За чиновника това няма значение - тези разходи не се покриват.

Много бизнесмени сами се отказват от кандидатстване, щом се запознаят с правилата на "Конкурентоспособност". Подобни патила има Милен Стоянов, който решава да си изпробва късмета по мярката "Подкрепа за внедряване в производството на иновативни продукти". Всичко започва преди около година, след като заводът му получава поръчка от клиент за създаване на ново машиностроително изделие и му поставя срок от 6 месеца.

Европейската програма има задължително условие в проекта да се привлекат университетски преподаватели. "Отидох в Техническия университет - София, за да поканя специалисти. Учените обаче ме отрязаха - след 2 седмици влизаме в сесия, тя ще продължи около 1 месец. След това имаме и седмица почивка, така че след около 2 месеца може да разчитате на нас. Просто още не вярвам на ушите си, изглежда тези хора нямат представа от реален бизнес, в който всяка секунда струва пари", възмущава се Стоянов. А иначе субсидия за създаване на изделие по тази схема и за закупуване на техника за последващото му масово производство варира от 200 000 лв. до 4 млн. лв.

Но това, което отказва окончателно бизнесмена от схемата, е след като разбира, че още преди да е създал новото изделие, трябва да заяви в проекта си и техниката, чрез която ще го произвежда. "Как да подпиша договор за оборудване, след като съм още на твърде ранен етап и дори нямам ясна концепция какво точно ще представлява новото изделие. Как да започна да събирам 3 оферти за машини, без да знам какво ще ми е необходимо?", пита риторично Стоянов.

Според него по-разумно е тази схема да субсидира нови изделия, създадени в български предприятия през последните 1-2 години. "Щом са създали на собствен риск изделие, значи са били икономически разумни. Ако експертите на икономическото министерство решат, че цената на машините за създаването на изделията не е най-изгодната, защото не са събирани 3 оферти, нека тогава да не възстановят 50% от вложението, а 30%, 20%, но все пак някакви свежи пари да влязат в индустрията насред кризата", категоричен е Стоянов.



Изгубени в голямото чакане



Едни от най-желаните схеми на "Конкурентоспособност" - "Технологична модернизация на малки, средни и големи предприятия", така и не стартира през цялата 2009 г. Българските фирми цяла година настойчиво питаха защо схемата не тръгва. Изчакаха търпеливо да минат изборите и новата власт да запретне ръкави. Но на 25 ноември м.г. получиха абсурден отговор. На сайта на оперативната програма излезе съобщение, което гласеше: "Основната причина за забавянето в стартирането на процедурите, които бяха планирани за 2009 г., е стремежът на ръководството на министерството за по-ясно фокусиране на политиките, които да бъдат подкрепени чрез планираните интервенции по оперативната програма".

"Един от големите проблеми при тези схеми е, че оценката на проектите е твърде субективна", категорични бяха консултанти пред "Сега". По принцип схемата трябва да се отваря всяка година, но бюджетът е ограничен. "Фирмите, за които стигат парите по грантовата схема, обикновено имат между 85 и 95 точки от 100 възможни. Проблемът е, че само между 15 и 20 точки при тази оценка се дават на базата на абсолютно обективни критерии, каквито са сравнение на финансовите показатели на дружествата чрез представени баланси. Останалите точки се дават абсолютно субективно. Например има критерий - икономически ефект от проекта. Големият въпрос е как се преценява икономическият ефект от проект, на базата на какво: икономически ефект за България, за фирмата. Можем ли ние да кажем, че икономическият ефект на един проект в текстилна промишленост е 20 точки, а в софтуерната индустрия е 5 точки", обясниха консултанти.

Насоките за кандидатстване на програмата не дават яснота дали дадена фирма може да защити проект, или ще си загуби времето и парите. Дори и при допълнителни запитвания чиновниците не дават конкретни отговори, мотивирайки се, че нямат право "да отговарят на конкретен кандидат и конкретно негово инвестиционно желание".

Парадоксите с "Конкурентоспособност" обаче не свършват дотук. Оказа се, че това е единствената европрограма, при която независимо от тоталния хаос с наредбите и ръководствата администрацията не се е сетила да покрие поне част от разходите на бизнеса за консултанти. Едва на 2 февруари т.г. в отговор на въпрос на Виктор Ковачев, бизнесмен, кандидатствал по програмата, администрацията казва: "Понастоящем разходите за консултантски услуги... са недопустими. След проведени консултации със социалните партньори и представители на бизнеса бе направена препоръка този вид разход да се приеме като допустим. В резултат управляващият орган на оперативната програма след консултация със службите на Европейската комисия може да инициира подготовка на проект за изменение и допълнение на Постановление на МС № 236 от 27 септември 2007 г.... с което ще се даде възможност за допустимост на разходите". Толкова за компетентността на държавната администрация.



------------------

Министерството на икономиката обеща да стартира цели 13 схеми по "Конкурентоспособност" през т.г. с обща субсидия 447 млн. евро. Парите трябва да отидат за:

Първо полугодие

Развитие на стартиращи иновативни предприятия - 10 млн. евро

Технологична модернизация в големи предприятия - 40 млн. евро

Покриване на международно признати стандарти - 10 млн. евро

Подкрепа за създаване на бизнес инкубатори - 18 млн. евро

Подкрепа за развитие на клъстърите в България - 15 млн. евро

Второ полугодие

Внедряване на иновативни продукти, процеси и услуги - 20 млн. евро

Развитие на капацитета на научни организации - 20 млн. евро

Създаване и укрепване на технологични центрове - 20 млн. евро

Създаване на офиси за технологичен трансфер - 5 млн. евро

Технологична модернизация в МСП - 100 млн. евро

Мрежа от организации в подкрепа на бизнеса - 5 млн. евро

Въвеждане на енергоспестяващи технологии - над 107.8 млн. евро

Въвеждане на възобновяеми енергийни източници - над 97.9 евро





* По настояване на предприемачите техните имена са променени.