Според публикуваните данни от Министерството на финансите, консолидираният държавен бюджет има дефицит от близо половин милиард лева през януари 2010 година. Около 200 милиона лева от дефицита са разплащания по еврофондовете, което е за сметка на получени или очаквани от ЕС средства, и погледнато извън рамките на месеца, не е реален дефицит. По-притеснителен е дефицитът в националния бюджет от 300 милиона лева.

Дефицитът в националния бюджет се поражда както заради спад на приходите, така и



заради увеличение на разходите



Спадът на приходите е очакван и в голяма степен се дължи на еднократен фактор - спад на приходите от ДДС заради базов ефект. Тъй като правителството похарчи около 4 милиарда лева от резерва в края на 2008 г., това върна неколкостотин милиона обратно в бюджета под формата на ДДС през януари 2009. Такова харчене в края на 2009 г. нямаше, защото тази година нямаше излишъци, поради което са по-малко и приходите от ДДС през януари 2010 г. Този базов ефект обаче действа само през януари.

При другите данъци има известен спад, който е в рамките на наблюдаваното през предходните месеци. Данъкът върху доходите е единственият данък, при който продължава да има увеличение на приходите, което е възможно да означава, че позитивният ефект от данъчната реформа и въвеждането на плосък данък е все още по-силен от негативния ефект от рецесията.

Но спадът на приходите, колкото и да е значителен, не обяснява наличието на дефицит през януари. Ако разходите бяха на нивото от миналата година, то през януари 2010 г. щеше да има излишък. Т.е. важният въпрос е защо растат толкова много разходите на бюджета?

Разходите за заплати се увеличават значително, като основна причина са прословутите бонуси за съдебната власт за почти 30 милиона лева. Но



леко увеличение на разходите за заплати има на всички нива



на управлението, което не е ясно откъде идва, тъй като официалната политика е за замразени заплати и намаление в щата. Има леко увеличение на капиталовите разходи, което може би се обяснява с разплащания на стари договори и ръст на субсидиите, вероятно БДЖ.

Най-много се увеличават обаче социалните разходи - с над 300 милиона лева. Увеличението на пенсиите с около 20% през 2009 г. е най-голямата причина за по-високите разходи, тъй като увеличените пенсии се плащат и през 2010 г. Помощи за безработица и други подобни плащания също се увеличават заради рецесията. Забавените плащания на НЗОК от декември 2009 г. също се появяват през януари 2010.



Няколко неща са важни относно данните за януари:



Това е по принцип слаб месец за фиска и в сравними години също е имало дефицити в този месец. Въпреки това дефицитът е голям и трябва да се наблюдава с повишено внимание, за да не експлодира в гръцки сценарий. Такъв сценарий не изглежда толкова отдалечен, особено ако подобни бюджетни дефицити се задържат за продължително време и не бъдат компенсирани.

Ясно се вижда, че увеличените пенсии и социални разходи трябва да се покрият с намаление на всички останали разходи в бюджета, тъй като няма безплатен обяд. Не е възможно при рецесия едновременно да има няколко милиарда за увеличение на пенсиите, стотици милиони увеличение на социални помощи и разходи и в същото време да се искат повече пари и за останалите разходи. Няма откъде да дойдат парите.

Добре е правителството да е готово с предложения за намаление на разходи, ако се наложи. Да не забравяме, че през 2010 г. беше премахнато правилото за задържане на 10% от разходите и бюджетът има съвсем малко буфери. Затова трябва да има план за ограничаване на разходите още от сега - за да не се налага в последния момент да се вземат драстични мерки като миналата година.

Въпреки някои твърдения данните за ДДС през януари не показват нищо за рецесията през 2010 г., тъй като през януари се плаща ДДС по сделки от декември 2009. В този смисъл данните за бюджета за януари още не ни показват какво ще стане с икономиката през 2010 година.

И накрая, да не забравяме забавените плащания от бюджета към бизнеса. Макар че не са 2 милиарда, както понякога се твърди, все пак става въпрос за значителна сума. И виждаме, че има и проблеми с разходите на социалното министерство и здравната каса, които са повече от очакваните и също се бавят. В този смисъл ограничаването на разходите в бюджета става още по-наложително. За да има средства да се изплатят парите към бизнеса, здравеопазването и социалните групи, ще е добре да се помисли за ограничаване на други разходи в бюджета. По-добре държавата да харчи по-малко, но да си плаща навреме, вместо да поема големи ангажименти, но да не ги изплаща.