Нова работна група от експерти на синдикати, работодатели и държава към Националния съвет за тристранно сътрудничество анализира вече доколко икономиката ни е цъфнала и вързала с досегашните 84 антикризисни мерки. Те уж стартираха на 27 юли 2009 г., а действието им изтича на 27 април т.г. Експертите имат задача и да предложат нови мерки и актуализиране на сегашните, за да имаме през април дългосрочен пакт за излизане от кризата, който да действа поне 2 години.

И синдикати, и работодатели са категорични, че по-голямата част от



мерките досега изобщо не са задействани



Други са загубили актуалност и са неизпълними заради драматичната ситуация с дълговете на бюджета към бизнеса. "Държавата спря да плаща и това промени всичко. Другите проблеми станаха толкова дребни, че не си струва да им се обръща внимание", обясни шефът на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.

В същото време Икономическият и социален съвет на България, който обединява експерти на социалните партньори и други институции, и до който се допитват правителства и министерства, анализира по собствена инициатива антикризисните мерки и опита на другите държави в Евросъюза. Подготвя се доклад с предложения кои от тях стават и за България. В доста страни намалението на данъци и осигуровки е основна мярка, но у нас дори се върви в обратна посока - кризата в здравеопазването по всичко личи ще бъде стоварена върху гражданите чрез безпрецедентно увеличение на вноската в средата на годината. Все по-невероятно звучи и държавата да спази обещанието си за ново намаление на осигурителните вноски.

"От анализа става ясно едно - трябват пари.



Без пари не става. Нали за това ги трупахме -



за черни дни. Ето, сега са черни дни, време е да пипнем малко резерва, щом трябва, но без да страда валутният борд", обясни вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров. Планът за икономическо възстановяване на ЕС е подкрепен с финансиране от европейските фондове в размер на 200 млрд. евро, пише в доклада на ИСС. От значение е улесненият достъп до еврофондовете.

В своите антикризисни програми страните членки са насочили основно внимание към запазване на заетостта с цената на значителни финансови средства за обучение и квалификация, компенсации, помощи, както и чрез освобождаване от данъци и осигуровки на отделни категории хора и работодатели. Въвеждат се по-гъвкави работни режими. Голямо внимание се отделя на възможностите за работа на агенциите за временна заетост, на дистанционната и надомната работа. Тук България фатално изостава, защото вече години само се говори за изготвяне на нормативна база за регламентиране на тези видове заетост.

Най-ефикасна мярка за запазване на трудовата заетост и създаването на нови работни места се оказва гъвкавият подход към



използването на непълното работно време



Подобна практика се наблюдава в Австрия, Белгия, България, Франция, Люксембург, Малта, Словения.

У нас компенсацията с до 120 лв. на дохода на хората, минали на непълен работен ден, през 2009 г. е запазило 19 000 работни места. Тази година от него ще могат да се възползват едва около 6000 работници. Затова пък е отворена подобна мярка с европари - операция "Адаптивност", където има стипендия до 176 лв. срещу обучение и квалификация в останалата част от работния ден. В същото време беше взето решение възможността да се работи на непълен работен ден да бъде увеличена временно от 3 на 6 месеца и през 2010 г., както беше през 2009 г.

Непълното работно време се приема като частична безработица. Във Франция, една от първите страни, отчели съживяване на икономиката си, компенсациите за нея стигнаха до 90% от последната заплата. Нарастване на размера на обезщетението за безработица при непълна заетост е предвидено в Люксембург - от 80 на 90%, в Испания - от 40% на 60%. Удължаване на периода на изплащане на обезщетения и на техния размер е въведено в Чехия. По-кратък задължителен осигурителен стаж за ползване на това право е елемент на реформата във Финландия.

В Словения за намалено работно време е предвидена компенсация между 60 и 120 евро. А временно освободените от работа могат да вземат в срок не повече от 6 месеца 85% от средното им възнаграждение за последните три месеца, но ако се включат в обучение. Сумата не може да бъде по-малка от минималната работна заплата и не може да надхвърля 805 евро (т.е. максималния размер на обезщетението при безработица). Финансирането се осигурява от държавата (65%) и от работодателите (35%). В Холандия също е разширена възможността за получаване на обезщетения за безработица при непълно работно време срещу споразумение за обучение на работниците за времето, в което не работят. В Белгия са вдигнати обезщетенията за т.нар. временна безработица, което значи неплатен отпуск - от 60% на 70% спрямо последната заплата, но до 2206 евро. Холандците са осигурили 375 млн. евро за компенсации на половин работен ден, но ако работникът загуби работата си, работодателят е длъжен да върне половината от парите.

В Испания са предвидени 82.5 млн. евро за отпускане на субсидии в размер на



1500 евро за всяко наето безработно лице,



което издържа семейство. В Малта работодателите се стимулират да въведат четиридневна работна седмица. Така имат един ден, в който могат да спестят от консумативи за издръжка на предприятието. При нас това е незаконно, дори на намалено работно време часовете трябва да се разпределят за пет дни, защото работната седмица е петдневна, а трудов стаж и различни обезщетения се изчисляват върху броя работни дни през месеца.

В Люксембург има Фонд за заетост, от който се изплащат компенсаторни обезщетения при намален работен ден. Там може и да се заеме работна ръка - предприятие, което има работа, да поиска кадри от такова, което няма. ИСС намира за удачна практиката в Холандия за създаване на национална мрежа от 30 центъра за мобилност. Те на място следят каква работна ръка се освобождава и къде се търси такава, за да насочват хората бързо към нова заетост. У нас на сайта на Агенцията по заетостта има е-борса, в която са описани свободни работни места в цяла България, за да може всеки да се информира къде какви хора се търсят. "Тя ще бъде разширена и ще бъдат вкарани още работни места", обеща шефката на АЗ Росица Стелиянова.

Идеята намалението с 2% на осигурителната тежест у нас да бъде само за коректните фирми срещна отпор с обяснението, че административно не може да се приложи. В Португалия обаче една от антикризисните мерки е точно избирателното намаляване на осигурителните вноски - само за работодатели в микро- и малките предприятия и за работниците над 45 години. В Чехия предприемачи и предприятия с повече от петима служители са



освободени от авансово плащане на данък



върху доходите, като спестените средства могат да се използват за преодоляване на спада на поръчките или за инвестиране в машини и инструменти.

В Испания има намаление с 50% на осигуровките, плащани от работодателя, при суспендиран договор или когато работното време е временно намалено. Той изцяло е освободен от осигуровки при наемане на безсрочен договор на безработни, които получават обезщетение за безработица. В Румъния е дадена възможност на малките и средните предприятия да компенсират възстановения ДДС чрез платения ДДС или чрез други дължими данъчни облагания. Намаляване на ДДС върху храните е предвидено във Финландия.

В Белгия са отпуснати кредитни линии за плащане на разходи за социално осигуряване и ДДС, което ще се обсъжда като добра практика и у нас. Осигурени са и 300 млн. евро за подкрепа на малките и средните предприятия и самонаети лица. Над 1.2 млрд. евро са останали в семействата в кризата покрай освобождаването от авансов данък за доходи от професионална дейност. Актуализирането на семейните и социалните помощи заедно с намаляването на енергийните разходи за домакинствата са изчислени на около 500 млн. евро.

В Румъния държавната помощ за развитието на малките и средни предприятия е увеличена от 5 млн. евро на 100 млн. евро за периода 2009 - 2011 г. Освен това 20% от бюджета за 2009 г. е предоставен за публични инвестиции в инфраструктури. В Испания е създаден държавен фонд за местни инвестиции, ориентирани към нови работни места в стратегически за тамошната икономика сектори. В Чехия се увеличават гаранциите по заеми на малки и средни предприятия, както и времето и размерът на обезщетението за безработица. Държавна гаранция за определени фирмени заеми е въведена в Австрия. В Малта се акцентира върху подпомагане на туристическия сектор и по-големи усилия за привличане на инвестиции в областите, в които страната има конкурентно предимство (финансови услуги, ИТ-услуги и производство на фармацевтични продукти). В Ирландия е поставено



изискване към банките да предоставят



най-малко 10% по-голям ресурс за кредити на малки и средни предприятия. Почти навсякъде в Европа се стимулират инвестициите във възобновяеми енергийни източници и енергийната ефективност на домовете и обществените сгради.

Втори ключов приоритет са инвестиции в усъвършенстване на уменията за задоволяване на нуждите на пазара на труда. При нас за квалификация и обучение на безработни и наети лица са осигурени 250 млн. лв. по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". В Испания е приета специална програма от мерки за професионална ориентация, обучение и включване на пазара на труда, обезпечена с 201 млн. евро.

В Холандия са предвидени 150 млн. евро от Европейски социален фонд за обучение на нискоквалифицирани работници или работници без квалификация и 90 млн. евро за реинтегрирането им в сферата на заетостта. С цел насърчаване на работодателите да наемат работници от други отрасли, им се предоставя безвъзмездна помощ за преквалифицирането им максимум до 2500 евро.

Намаляване на подоходното облагане с цел подкрепа на покупателната способност на домакинствата с най-ниски доходи е предприето в Ирландия, а в Австрия работници с по-ниски заплати (до 1200 евро месечна брутна заплата) ще заплащат 380 евро по-малко данъци годишно. Намалението на данъците за 2009 г. там беше за 2.3 млрд. евро. 500 млн. евро са осигурени за финансови помощи за семейства, за сестрински грижи, за изплащане на 13-а семейна надбавка. Във Франция намаленото данъчно облагане на домакинствата, чиито доходи са най-ниски, се съчетава и с



еднократни помощи за най-ниско заплатените



работници. Предвидено е при определени условия изплащане на еднократна помощ в размер на 500 евро на заетите лица с несигурни работни места, както и на всеки, който се регистрира като активно търсещо работа лице.

Повишаване на семейните помощи и актуализиране на техния размер е предвидено в Белгия. В Испания тази мярка е част от общата антикризисна програма и се разглежда като мярка с пряк ефект върху стимулирането на икономиката. В Австрия финансовите помощи се увеличават до размер от 500 млн. евро. Финансова подкрепа за семействата с ниски доходи също е предвидена и в Португалия. Интерес представлява предприетата от Малта мярка по отношение на по-възрастните работници, на които се разрешава да останат на работа и запазят правото си на пенсия и след пенсионната възраст (61 г.), ако заплащат сами социалните си осигуровки до навършване на 65-годишна възраст.