С прискърбие все повече колеги икономисти отбелязват, че противно на здравата логика икономическият живот у нас следва логиката на южните ни съседи. Сиреч подхлъзва се по същата плоскост, по която вече стремглаво лети гръцкото стопанство. Алгоритъмът не е особено сложен: който и дето реши, че съдбата е несправедлива към него, зачева протест и още преди да е успял да потрети борческите си позиви, вече иде отговорен държавен фактор да обещае желаното



за сметка на общата кесия



И постепенно ближната ни нация православни християни превърна в поминък протестантството, т.е. изкуството да протестираш, да демонстрираш, да запречваш пътища и ефектно да трошиш коли и витрини, да окупираш публични сгради (от университети до министерства), докато накрая превърнеш скандала и погрома в допълнителен доход. Щом един с такава тактика успее да получи повече пари, същата тактика става обща практика. Един ден шофьорите, другия ден миньорите; първо селяните, после градските чиновници и наемници - всеки, който се вдигне на крак до седмица, получава я четиринадесета заплата, я по-сочна субсидия или поне някакво социално облекчение. И колкото повече едни успяват да получат, толкова повече други надигат бунт. Протестантството става професия. Защото всеки може да протестира, дори и да няма много хъс за друга работа. Аз от години се чудя



как правят този фокус-бокус



протест - пари - повече протести - още повече пари. Не е известно на юг от Пирин и Родопите да е бликнал нефт или да са открили самородни диаманти. Остава един източник: цялата социална веселба да се плаща с чужди пари. Не че не знам номера с дефицитния бюджет, но дефицит или не, някой трябва да достави парични знаци поне равностойни на зиналата дупка, особено откак спря фабриката за драхми. Пък не ми се вярваше господа европейците да са станали толкова дашни. Сега вече се разбра много за финансовите илюзии, включително тънкото вълшебство да продадеш бъдещи държавни приходи, за да изтеглиш пари, без да се броят за държавен дълг. Синкаритирия, колеги. Митичният Кронос ядял децата си, съвременните жители на Олимп го надминаха и вече нагъват доходите на правнуците. Определено има какво да се научи от гръцкия опит. Но



трябва ли да повторим провала



на съседите (а паденията в собствената ни история), за да схванем урока, че насилието над стопанството най-скъпо се плаща. Както и профуканото назаем. Далеч по-добре е да видим каква "антикризисна" програма танцува у съседите и да подхванем същата, преди да се докараме до пореден държавен фалит и национално разорение. Няма и десет години, откак у нас живяхме в същата матрица, каквато сега монтират в Елада. Според мен тя е толкова проста, че и сами можем да се впишем в нея и без да ни бодат с остена отзад. Първо трябва



да натирим дърдорковците,



които подкокоросват бъдещи протести (от които ще пострада всеки един от нас без изключение) с призиви от вида: Хайде да опоскаме резерва, да вдигнем данъците, та да прецакаме "богатите", да вкараме повече доход в хазната и да правим антикризисна политика. Да вземем заеми и да ги профукаме, тъй ще стимулираме икономиката. Бошлаф! Стимулираха френската, германската и американската, та сега дирят къде са потънали трилиони, без да оставят и следа. Изкуственото дишане не може да поддържа неконкурентни производства. Никакво стимулиране не може да издуе спукани балони. Има ли у нас някой да вярва, че трябва да строим нови милиони квадратни метри бетонни сгради, молове и "офиси клас А", за да "спасим работните места в отраслите, ударени от кризата"? Всякакво "антикризисно" пилеене е вредно, защото



кризата свърши, почна по-страшното



явление в стопанския цикъл. Икономистите на това му викат "депресия". За разлика от кризата ("рецесия", разпадане) депресията трае дълго. Ако рецесията в един цикъл трае 2 години, депресията може да продължи 8 и повече. И е много по-мъчителна. Затова най-големият известен катаклизъм в стопанството е останал под името Великата депресия (а не например Великата криза). И ако наистина има някаква антикризисна рецепта за "меко кацане" чрез смазване на разпада с цената на яко помпане на пари, пилеенето на пари никак не противодейства на депресията. Не антикризисна програма трябва сега, а антидепресивна. Само една такава е подействала досега: запушване на всички пробойни, от които изтичат ненужни разходи, свиване на всеки лукс и ненужен харч (като свива разходите си, бизнесът става по-способен да бие конкурентите си).



Затягане на коланите, захващане за мотиките



(буквално, защото земеделието винаги е било онзи буфер, който поема и храни освободените работници и стотиците хиляди безделници, чучнали на държавна служба - ужким "административен капацитет"). Абсолютна дисциплина за всички, първо за държавата. Който ще протестира - нека си протестира, стига да му се забрани да пречи на другите, да троши и прави погроми. Фуражът на свещената крава бюджет трябва да се свие в поносимите 40% от брутния продукт на нацията и да спрат разходите му, докъдето му се простират приходите.

Нулев дефицит, защото в бюджетната дупка дебне фалитът. Ако не ореже ненужните, държавата може да стигне да реже насъщните разходи. Не само да замразява заплати и пенсии, но и да ги намалява. Всеки трябва да е заставен да плаща веднага всичко, което дължи. Най-вече държавата. В следващите 3 или 4 години в депресия, които ни чакат, финансови балони не ще летят и кредитни реки няма да текат. Основното правило е: който не плаща - фалира. Включително нации. Друг, по-ефективен и по-точен в сметките иде да изкупи на безценица остатъците му.