Коментатор на чуждите провали, охотен нравоучител и ошлайфан комуникатор, президентът се гласи за нова роля и избягва обясненията.

Към 14 ч. в петък седнах пред телевизора с тефтер и молив. Заръчан ми бе анализ и се гласях да си записвам добросъвестно. Уви, на петата минута се усетих, че почти не слушам що говори Първанов. Улисах се да гледам как го прави. Чудесна осанка, оразмерена реч, заучена хореография от жестове. Уместни смислови акценти, тук-там по някой синкоп в думите (но той ги овладява). Погледът обгръща цялата аудитория, която впрочем е забила нос в записките си. И една лека усмивка с разни нюанси, която оживява долната част на лицето му, докато очите, челото и веждите остават статични. Като при политически фоторобот, на когото търсят вярната гримаса. След много експерименти надделя лукавата.

"Издирваното лице" впрочем вече е намерено. Политическите инвеститори отсега залагат на Първанов в ролята на алтернатива на Борисов. В последните години обществото бе закопняло за твърда ръка и му бе поднесен късокосият генерал с масивна челюст, безпощадно маваши и дълъг шланг. Сега е ред на обтекаемия макиавелист с пригладена, посребрена коса и предполагаеми социални тежнения. Разбира се, смяната не е за утре, страната е в криза, а при подобни ситуации Първанов, знаем, "връща мандата". Но вече в ход е набирането на капитала: политически, медиен, електорален и финансов. Затова въпросът "ще правите ли партия" увисна като питане на окъснял пътник на перона. Влакът вече потегли. Що се отнася до потенциала на начинанието, той е достатъчен. Българските избиратели се реят като прашинки в слънчева стая. Старите партии не упражняват никакъв магнетизъм. Личната гравитация на Борисов удържа ГЕРБ в центробежните стихии на кризата, но докога ли? На този фон медийната прахосмукачка е призвана да напълни търбуха на новата формация.



Две силови линии доминираха президентската изява



Първата бе фантомът на националната ни политическа опера: Иван Костов, споменат точно 6 пъти. Същият е лидер на оредяла секта, Костовистите от седмия ден (В. Вацев), което очевидно не оправдава подобно внимание. Причината е в особеностите на българския преход, който оформи най-общо две клиентели, червена и синя. Клиентелите са с размити, акварелни граници, но все пак различими. Първанов и Костов са символните водачи на двете общности. Затова президентът последователно вбиваше клин между широко скроения Борисов (нито докрай "техен", нито докрай "наш") и твърдоглавите му лейтенанти Цветанов и Дянков, заподозрени в "костовизиране". Генералът е необходимият аркадаш, с когото се карат и помиряват. Другите двама са тежки грешници. Цветанов посегна към библиотеката с криминалните дела, вместо да се развлича с томчета от виртуалните "досиета на прехода", които ни пробутва президентът.

Стратегията "Дянков" цели да позиционира благоприятно България след кризата: страна със здрави финанси, уютна за инвеститорите. Тя залага на два хода: бюджетни гимнастики (забавени плащания към бизнеса, вдигане на здравната вноска, а вероятно и на данъци) за удържане на разходната част и затягане на митниците, с цел покачване на приходите.

Но спадът в приходите е стряскащ, кризата ще бъде по-дълга от прогнозите на Дянков, обетованият икономически подем се отлага.

Оттам и втората силова линия в изказването на Първанов: граматическата. На кабинета е поверено злободневието в сегашно време, първо лице, множествено число: какво правим? С безработицата? С празната хазна? С назряващия колапс? Тук той само ходатайства за чужди идеи: на работодателите, на синдикатите... Иначе отсега си капарира стратегията "Европа 2020" в бъдеще време, първо лице, единствено число. Дискутира с младите какво ще прави. И икономиката на знанието му е присърце, независимо че пътем стана ясно, че в сградата нямало безжичен интернет. Разкри го шоуменът Андрей Арнаудов.



С годините политиците отблъснаха публиката си



Тя пожълтя, та се наложи да я догонят в шоу програмите (ех, Дянков!). Сега пък шоумените се самопоканиха в институциите и обърнаха на шоу този "час на класния" с дежурен Бойка Башлиева, закотвена в ъгъла на гербовата зала. Импулсивният Диков попита за архара. "Не съм убивал архар", рече Първанов с убедителното хладнокръвие, с което преди години декларираше непричастност към ДС. Спонсорите? Мълчание. Безмълвието при тройната коалиция? Алабализми.

А какво ще прави след мандата ли? "Каквото си поискам", отсече президентът. Формация? Партия? Проект? Движение? Едно е ясно: геройски бели.