Дипломат №1 на Евросъюза баронеса Катрин Аштън зае поста преди повече от 100 дни, но вече е подложена на остри нападки. Критиците й смятат, че тя не е достатъчно отдадена на работата си, няма необходимата осанка и не е независима. Лидерите на ЕС обаче избраха нея, защото й липсват точно тези качества. В края на февруари тя се опита да затвори устите на критиците си и предприе серия от срещи и пътувания. Аштън се срещна с новия президент на Украйна Виктор Янукович на 25 февруари, на следващия ден отлетя за Хаити, за да посети жертвите на силното земетресение. Едва успяла да се съвземе от неразположението, предизвикано от смяната на часовите пояси след завръщането си от карибската държава, баронесата тръгна за испанския град Кордоба за среща с външните министри от ЕС. И какво постигна, когато се завърна у дома след тези напрегнати дни? Спечели си още критики.

Аштън бе порицана, че



пристигнала в Хаити прекалено късно,



повече от 6 седмици след държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън. Дипломат №1 на ЕС бе критикувана, че е закъсняла и за сбирката в Кордоба. Присъствали на срещата твърдят, че Аштън се появила със зле подготвени материали за създаването на новата Европейска дипломатическа служба. Нейният предшественик на поста Хавиер Солана, известен с натоварения си график, изминаваше средно на седмица по 6000 км. Аштън засега пътува по-малко, а според Би Би Си наградата за положените от нея усилия е "артилерийски обстрел" от страните - членки на ЕС. Високопоставен дипломат от ЕС казва, че се води битка "между политически дребосъци" - един от признаците, че ЕС губи влиянието си на глобалната сцена. В последните 100 дни Катрин Аштън е най-влиятелната жена на Стария континент, поне на хартия. Като върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността британката представлява половин милиард души от 27-те страни - членки на ЕС. Тя ще има около 7000 бюрократи на подчинение в новата европейска дипломатическа служба - Европейската служба за външна дейност, чийто годишен бюджет ще възлиза на няколко милиарда евро.

До 2001 г. Катрин Аштън ръководеше здравните власти в британския окръг Хардфордшиър. Това, което се случи с нея по-късно обаче, може да бъде сравнено с приказка. Понякога изглежда, че Аштън се чувства така, особено когато стои и притеснено се усмихва, облечена във всекидневното си облекло с цветен шал, близо до Хилари Клинтън, до генералния секретар на ООН Бан Ки Мун или до руския президент Дмитрий Медведев. В подобни моменти Катрин



Аштън изглежда като Пепеляшка,



която пристига в кралския дворец. Според бившия редактор в Би Би Си Род Лидъл нейните качества отговарят са "сталинистката политическа коректност" и "харизмата на място за каравани на остров Шепи", което лесно обяснявало издигането й от Лейбъристката партия до най-високия пост в дипломацията на ЕС. Назначаването на неопитен британец на поста гарантира, че никой няма да се намесва в националните външни политики на всяка от страните членки, особено на влиятелни държави като Франция, Германия и Великобритания. В момента обаче нарастват страховете, дори в Париж и Берлин, че Европа може би допусна историческа грешка с избора на Катрин Аштън. Разбира се, летвата е висока. Идеята бе първият постоянен президент на Европейския съвет и новият върховен представител за външната политика и сигурността да създадат на ЕС "лице и глас". Двамата трябваше да се погрижат Европа да има нова външна политика, която да я постави на същото ниво като основните глобални сили. Но тази мечта рухна само 100 дни след като Аштън и президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой встъпиха в длъжност.

В самото начало критиките й бяха спестени. Високопоставен служител в германското МВнР тогава заяви, че въпреки скептицизма на всички "нашата позиция е ясна:



Опитваме се да подкрепим жената"



Но преди срещата на външните министри от ЕС, която се състоя в началото на март, германски дипломати промениха мнението си. Външният министър Гидо Вестервеле заяви пред репортерите, че Европейската дипломатическа служба не трябва да бъде "хранена с лъжичка от другите европейски институции" и че тя трябва да е "напълно независима". Френският му колега Бернар Кушнер е съгласен с него: "Все още има много работа, която трябва да бъде свършена". Колегите им дипломати изразяват несъгласие с предложенията на Катрин Аштън, които са свързани с постовете и отговорностите в новата европейска дипломатическа служба. Нейният план, който трябва да бъде изпълнен до края на март, съдържа много безсмислици и дава основания за дебати. Аштън смята, че политиката за развитие, която се определя като "неразделна част от кутията" на ЕС, може да бъде разделена по следния начин - отговорността за Африка да носи ЕК, а новата дипломатическа служба да се заеме с Азия и Латинска Америка. Новите посланици на ЕС в чужбина ще се отчитат пред върховния представител, пред новия президент на Европейския съвет и пред ЕК. Три лица и няколко гласа вместо едно лице и един глас, каквато бе първоначалната идея.

Европейските анализатори преди говореха за "външна политика на ЕС, която да е свободна от институционални борби". Но Лисабонският договор, който влезе в сила на 1 декември 2009 г., всъщност поставя нереални изисквания към дипломат №1 на ЕС. Като върховен представител за външната политика от нея се очаква да създаде политика, независима от влиятелната ЕК, чийто зам.-председател е самата Аштън. Тя трябва да се съобрази с



исканията на 27-те страни членки,



на Европейския съвет и на 736-те депутати в ЕП. От Айлин Ашкрофт, съученичка на Аштън, до високопоставените служители на ЕС в Брюксел всички са съгласни, че британката е много интелигентна, изключително безпощадна и добър преговарящ. Тези умения ще са й необходими в работата, тъй като тя и служителите се изправят пред задачата за полагането на основите на службата, която в бъдеще ще представлява в чужбина ЕС. В над 130 дипломатически мисии трябва да бъдат назначени служители. Висши ръководни позиции също са свободни. Брюксел гъмжи от слухове, докато текат уговорки за основните постове в стъклените кули на улица Rue de la Loi. В града, където ежедневният живот на Европа се регулира от над 150 000 страници европейски документи, където всеки служител е малък властелин на своето царство и където споделеният прогрес се измерва в милиметри, е лесно да загубиш смисъла на основния въпрос: На какви цели трябва да служи бъдещата европейска дипломация?

По време на първите си визити в Европа американският президент Барак Обама осъзна по-бързо от всеки друг, че има толкова отговори на един въпрос, колкото са и страните - членки на ЕС. Решението на Обама да не присъства на подготвяната среща ЕС-САЩ през май спести на брюкселските чиновници, занимаващи се с протокола, задачата да решат кой високопоставен служител трябва да седне най-близо до Обама - шефът на ЕК Жозе Барозу, президентът на ЕС Ван Ромпой, ротационният председател на ЕС испанецът Хосе Луис Сапатеро или Аштън.