|
| Общините започнаха повсеместни планирани и аварийни ремонти. При настоящата криза опасността те да не могат да плащат навреме на фирмите изпълнителки е голяма, а депутатите им дадоха възможност да шикалкавят още по-дълго. |
Логично е същото да се случва на държавата или общината, ако те ви дължат пари - за изпълнена обществена поръчка или обезщетение, ако сте потрошили себе си или колата си в някоя дупка. Нормално е дори в този случай да се действа още по-светкавично, защото кой, ако не държавата и общините трябва да дават пример как се плащат дългове.
Но според чл. 519 в Гражданския процесуален кодекс
"не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и общини"
Те не могат да са обект на принудително изпълнение - те са богопомазани и са над данъкоплатците, които ги издържат. Нещо повече.
Според ГПК паричните вземания срещу държавни учреждения и общини се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За целта изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Но ако няма пари, законът казва, че висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди кредит най-късно в следващия бюджет. Т.е. дори и да става дума за милиони и това да се окаже фатално за гражданина или фирмата, държавата и общината могат да платят чак догодина. Да не говорим, че
и този текст в ГПК е доста пожелателен
И това е закон, който действа в момента, в дни на криза, когато много фирми чакат пари от държавата.
Случаят си има предистория. В стария ГПК също не се се допускаше принудително изпълнение срещу държавни учреждения и общини, както и срещу лечебни заведения, субсидирани от републиканския или от общинския бюджет. И тогава можеше задължението да се прехвърли за следващата година. Това правило бе възпроизведено изцяло по отношение на държавните учреждения от новия ГПК, приет през 2007 г. За общините и бюджетно субсидираните заведения
забраната за принудително изпълнение бе ограничена до
средствата по банковите им сметки, постъпили като субсидия от републиканския бюджет. Това се прие като известен напредък - хората и фирмите да могат да си събират бързо дългове или обезщетения поне от общините.
Изненадващо обаче през февруари т.г. по предложение на депутати от ГЕРБ пак бе променен ГПК и общините отново станаха богопомазани наред с държавата и нейните учреждения. И съдебен изпълнител не може да събира дългове чрез запор, възбрана и публична продан на общинско имущество или от общински банкови сметки. Така хората и фирмите, които имат да вземат от тези институции, ще чакат. При това липсват каквито и да било гаранции, че тези плащания ще бъдат извършени някога. Аргументите са, че не може да се запорират сметки на местната власт, защото така
ще се блокират социални разходи,
като например за здраве и образование, както и за проектите по линия на еврофондовете. И всичко това, защото общините всъщност поддържат само една сметка. Доста порочно извинение. Защото те трябва да си имат сметки за всяка дейност, включително и за подобни разходи.
Същата е работата и с държавата. Логиката тук е, че тя не може да принуждава сама себе си. И че винаги изпълнява доброволно, защото е държавата, защото винаги има пари, винаги е готова да плати обезщетения или договорени суми за поръчки, ремонти и какво ли още не. Но на практика тя често не плаща или бави сумите с месеци, че и с години. На практика това
противоречи силно и на българската конституция,
и на Европейската конвенция за правата на човека. Какво да кажем, че в основния закон се говори за равнопоставеност на частното и държавното, включително пред закона и съда? За сходни казуси България вече е осъждана на няколко пъти в Страсбург за нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. И тези присъди държавата ги плаща с пари от хазната, която се пълни от нас, данъкоплатците.
В повечето случаи става дума за забавено изплащане на обезщетения за неправомерни действия на държавни чиновници. Едно от делата е за това, че съд е забавил с 2 години изпълнение на задължение за обезщетение за неимуществени вреди след отменена присъда. Има и дело за забавено с 4 години изплащане на обезщетение за незаконна присъда.
Страсбург ни наказа и по дело за общински дълг, известно като "Манчева срещу България". Причината е отказ на кмет да изпълни влязло в сила съдебно решение. По този казус Страсбург посочва, че законодателната уредба, забраняваща принудително изпълнение против държава и общини, е
в съществено противоречие с правото на мирно ползване от собствеността
по чл. 1 от Първия допълнителен протокол към Конвенцията. По сходни дела са осъдени Русия и Гърция. И по всички тях е прието, че държавата и общините не могат да са привилегировани длъжници, защото това е директно нарушение на принципа за равнопоставеност между държавната и частната собственост. Или казано иначе, всяка фирма или физическо лице, на които държавата или общината не е платила или е забавила плащане, ще може преспокойно да осъди България в Страсбург.
Да не говорим, че за гражданите не са позволени подобни екстри - да не плащат глоба, данъци, мита, акцизи. Или да ги "отложат" за следващата или някоя друга година. Всеки, който си го позволи,
ще бъде буквално смачкан
от същата тази държава или община. Което се случва в момента, когато държавата се опитва да събира отвсякъде и по всякакъв начин пари за изтърбушената хазна.
Но за да оцелеят гражданите и бизнесът в България, трябва спешно да се поправи ГПК. И държавата и общините да бъдат изравнени с хората и фирмите. И те да си плащат за ремонти и строителство или за грешки на недобросъвестни служители.
Всичко останало си е диктатура на бюрокрацията.
Е, все някои, някога са създали държавата като такава и някои са я търпяли, нали?Зелника, а!
