Цяла България се е заела с фабрикацията на "антикризисни мерки". Синдикати, асоциации, нестопански организации - всеки си е конструирал свое-собствено пакетче с желания. Имам чувството, че вече и в читалищата размножават на циклостил шаблони за съставяне на спасителна програма с набор икономически щения за предстоящ протест. Както във всяко всенародно дърдорене, повечето предложения са или напълно кухи глупости, или са в състояние да заразят с гръцка болест дори бюджета на Швейцария. Но тежката дума в тази говорилня още не е изречена. Всички



чакаме позицията на правителството:



как ще пребори надвисналия сериозен бюджетен дефицит. От отговора на кабинета зависят плановете на всеки от нас поне до края на годината. Така си обяснявам нервността, с която реагираме на всяка дума, изречена от министрите или изплъзнала се от техните ведомства. И когато в събота чухме и видяхме министър да говори от телевизионния екран как трябвало да се повиши - временно, но двойно, - данъкът върху доходите, това бе тежка новина за бизнеса. За едни е тревожен сигнал, за други - потенциална заплаха, а за някои проекти самото това изречение бе



унищожителен удар



Аз например повече от година отглеждам един такъв проект, който негово превъзходителство министърът благоволи да изскубне из корен. Проектът е такъв: опитвам се да убедя една гигантска и няколко по-малки мултинационални бизнес групи колко правилно ще постъпят, ако преместят данъчното си седалище в България. Обяснявам как благодарение на изобилието от спогодби за избягване на двойното облагане и оптимален фискален режим България е най-доброто място в цяла Европа една корпорация или заможен индивид да плаща данъци. 10% пропорционален данък наистина е оптимумът. Има страни с по-леки данъчни режими, но ги броят за офшорни и не признават платения там данък за окончателно облагане. Десятъкът обаче дори ОИСР (там е щабът на битката срещу офшорната данъчна ерозия) не оспорва като приемливо крайно облагане. Всички аргументи колко е изгодно за мултинационални корпорации да се местят и да плащат данъците си в България, досега се приемаха вежливо и с интерес. Е, никой от тези, с които работя, не се е пренесъл в България. Всички харесват десятъка, но



никак ни нямат доверие,



че оптималният днес български данъчен режим ще се запази. Местенето на фискалната резиденция на една мултинационална компания е тежка и скъпа операция. Преди да дойде да плаща данъци в България, корпорацията трябва да е сигурна, че десятъкът не е капан. Стотици пъти съм отговарял на въпроса: откъде да сме сигурни, че на някой ваш политик няма да му хрумне да отмени изгодния десятък и да качи данъка? Няма бързо бягане от този удар, ако току-що си се трансформирал в български данъкоплатец. Потенциалният данъчен преселник разглежда данъчния ред на всяка държава като договор. Едностранното отмятане на държавата от отправената оферта се счита за чиста кражба. На сакралния въпрос - защо съм убеден, че който и да дойде на власт в България, десятъкът няма да бъде отменен и вдигнат, винаги давам единствения приемлив за всеки разумен човек отговор: защото никой



няма полза да се отмени десятъкът!



В България имаме и емпирични доказателства, че когато намаляваха данъчните ставки, неизменно се повишаваха постъпленията от подоходния данък. Обратно, ако някой вземе да вдигне данъка от 10% например на 15%, от това в бюджета няма да влязат повече пари, а тъкмо обратно, ще намалеят, при това драстично, постъпленията от данъците върху дохода. Като държава имаме изгода, обяснявах аз, да внасяме инвестиции, а още по-добре направо да внасяме данъкоплатци. Неразумно е в държава, която си е поставила стратегическа цел да превърне финансовата си стабилност и оптимален данъчен режим в главно свое конкурентно предимство, правителството да се отметне и да съсипе граденото - още повече, когато бюджетът не печели, а губи от това. Честна дума, тези аргументи се приемат, защото са рационални, но фриволната тв изява на г-н министъра направо разби всякаква рационалност. На същите приказки, числа и графики утре ще ми отвърнат: да, ама ние виждаме, че има хора, които напук, от неразбиране или Бог знае защо, посягат на десятъка и имат власт да го отменят. Е, дори и



ударите по десятъка ще са за добро,



ако уникалният ни за Европа данъчен модел оцелее. Бездруго не вярвам в този тежък за всички момент сериозна корпорация да предприеме важен ход, какъвто е местенето на данъчния й адрес. Най-малкото защото това ще бъде прието като подъл удар срещу държавата, където досега плаща данъците (които се надяваме утре да плати у нас). А ако десятъкът оцелее през кризата и в следващите тежки години на депресия, това ще ни даде още един решаващ аргумент: щом и в най-тежките години десятъкът и бордът оцеляха, съмненията отпадат и сигурността нараства. Остава само разумът да надделее.