Може ли немският трабант да стане немски мерцедес - това се опитваха да си отговорят стотици зрители и 52-ма собственици на популярната гедерейска марка, събрани на първия национален събор във Велико Търново. Някои излязоха срамливи и за участие в конкурсната програма се регистрираха 37 души. Имаше трабантчета чак от София и Добрич, както и от по-близките Русе, Разград, Плевен, Габрово. От разнородната публика мнозина се усмихваха иронично, защото са си от неверниците, убедени, че трабантът не е кола. И с охота разказваха вицове. Един отишъл навремето с тази кола в Швейцария. Пътният полицай, като видял пушек като димна завеса, го спрял и в потрес попитал: "Тая кола сам ли си я прави или някой ти я подари?" Жена с вид на всезнаеща допълни, че трабантът не се боядисвал в черно - можели да го сбъркат с брикет и да го хвърлят в пещта. Трети даваха пример, че съборът в Летница, Разградско, е на 24 май, който летничани свързват и с деня на книжнината, защото купето на трабанта си е от пресована смола и памучни фибри. Заради това други наричаха сбраните коли с не толкова благозвучните "коруби" и "сапунерки".

За собствениците тези приказки бяха съвсем лаически. Те гледаха на закачките с погледа на Зевс към простолюдието в долината под Олимп и вадеха свои контрааргументи. Най-напред отвърнаха на удара с примера на една германка, която, макар и да имала два последни модела коли, си купила трабантче на 40 години, качила се в него, включила на скорост от лоста до кормилото, натиснала газта и спирачката без никакъв хидравлик, слязла от колата и усмихната казала на втрещените зяпачи:



"Ето това е истинска кола!"



След това съвсем сериозно обясняваха, че който не се е возил в трабант, той нищо не разбира. Колата била вярна като елитно куче, евтина за поддръжка и икономична. Собствениците сигурно ги разбират тези работи, защото си другаруват с клуб на трабантчетата от Шчечин и дори гордо развяваха неговото знаме. И Самарското знаме се вееше на парада. То беше на колата на Камен Парашкевов с обяснението: "Ние защитаваме трабантчетата като опълченци." В купето му се люлееше противогаз като предпазна мярка срещу дима, който излиза от ауспуха, а на задния капак - скара, защото трабантът си е и за излет сред природата. Четири бяха моделите 600 - най-първите слезли от конвейера в Цвикау. Наградата за най-стар от тях отнесе Никола Тончев, а за запазен в оригиналния му вид - Недко Азманов. Производството им започва през 1957 г., а на парада бяха от 1963-та.

Човек без фантазия и сръчни ръце не може да кара трабант, твърдят феновете на марката. Защото тази кола предполага изобретателност. Един му сложил двигател от тико, друг от фиат панда, трети от дайхацу - идеални са, за да увеличат скоростта. Габровско трабантче беше с подсилена предница като на брониран автомобил и спойлери на покрива и багажника. "Да не изхвърчи от пътя", гордо обясни младият собственик. Друг на неговата възраст противно на вица бе боядисал трабанта си матово черно и се похвали, че колата му е само на 15 000 км.

В този момент се появи млада и сякаш изваяна от ръцете на художник дама, която притеснено запита къде е собственикът на бледозелено трабанче. Нямаше го, но любопитната публика веднага я заразпитва защо го търси, а тя притеснено призна, че колата била на бившето й гадже и имала добри спомени от него. Погледна колата и възкликна:



"А, той сложил предната седалка!"



Тодор Колев обаче си ползва доста по-практично трабанта - като пикап. Имал селска къща, която си плачела за ремонт, и вместо да си троши новата тойота, купил трабант, майстор му усилил ходовата част, срязал купето зад шофьора и назад направил кош. "Прекарвал съм до 600 килограма - тухли, вар и цимент. Излезе желязна кола и за три месеца си избих парите." Сега в пикапа иска да монтира стол като трон, та да заприлича на папамобила. Нещата се завъртяха към темата "Трабант и лукс" и организаторите заговориха за лимузината от София. Колата е срязана по средата, удължена с допълнтелни седалки и маса и прилича на американските баровски коли. Пак така в София си имат и джип трабант, но той е с двигател и ходова част на Сузуки, върху които е "надянато" само купето.

Докато се разбере, че лимузината не е тръгнала, русенци обаче обраха точките. Ангел Калчев доказа, че трабантът може да се тунингова по собствен дизайн. Той си го е правил месеци, докато стане кабриолет, с ролбар и гюрук за чудо и приказ, та чак да се чудиш защо и в Цвикау не са се сетили. Сега реставрира модел 600 комби, който ще остави съвсем автентичен. Има си и още един. Край кабриото му публиката цъкаше и гледаше, гледаше и цъкаше и започна да преодолява недоверието си към трабантчетата. Григор Тодоров, също от Русе, пък се е зарекъл да събере всичко най-добро, произвеждано като транспорт в съществувалата 50 години ГДР. Трабантчето му е от 1991 г. , последен модел, с четиритактов двигател на Фолксваген. Има си и Вартбург, и мотор Аво от 1957 г. Трабантчето купил от ГДР чисто ново. С мито и други разходи му излязло 90 000 лв. "На ония пари. Приятелите ме мислеха за луд, защото една лада струваше 60 000."

А собствениците на трабантчета се делят на два типа - едни, които ги кътат по наследство, и други, които ги спасяват от вторични суровини. Сред тия, вторите, е и Ивайло Антонов, който е купил и по думите му



"спасил" над 30 трабантчета



Той има и тойота, но я е "замразил" заради трабантчето. Минава за най-добрия майстор в областта - сваля двигател и скоростна кутия за половин час и поддържа колите на членовете на клуба. Резервните части пък подсигурява магазин, чийто собственик разбрал, че все още се произвеждат в Унгария и се снабдява оттам. Ивайло също показа трабантче кабриолет в черно и жълто.

След парада из града работата опря до майсторско управление. На паркинга под хълма Царевец засвириха гуми, заскърцаха спирачки и се развиха скорости като на рали. Участваха близо 2/3 от регистираните. Останалите отклониха с мотива, че не щат да си трошат колите. По понятни сред тях бе и Даниел Колонкин, собственик на колата с най-лош външен вид. Заслугата не е само негова. Купил я от собственик, който регистрирал фирма "Кърти, чисти, извозва", разбира се, последните две извършвал с трабанта. Колите, които чакаха старта, издаваха звуци от рева на ранен слон до мъркане на сиамска котка. След първите минали по трасето въздухът се изпълни с дим като на военен полигон, но и еколозите ги нямаше. От перилата на старата престолнина се надвесиха и туристите, тръгнали на разходка в истинския пролетен ден.

А от трабант мерцедес няма да стане. Той си има само 26 коня под капака и обем от 600 и 601 куб. см. Вдига до 120 километра, колкото пише на километража, и гори от 5 до 7.5 на сто заедно с литър масло, което е за около 50 литра бензин - оттам е и пушилката след него.

Опитите обаче да стане като луксозния си немски събрат продължават.