Бизнесменът Марио Николов не спира да повтаря, че е невинен за източването и прането на пари от САПАРД. Но едва ли е очаквал точно МВР да се включи в протакането на делото. |
Точно в този момент се случи нещо много шокиращо. И то точно по делото за пране на пари срещу спонсорите на БСП и президента Марио Николов и Людмил Стойков, по което трябваше да тръгнат пледоариите на прокуратурата и адвокатите. Те обаче не се състояха, защото делото бе отложено. Първият процес, по който обвиняем е Марио Николов, бе отлаган по различни причини над 10 пъти - обикновено заради отсъстващ адвокат. Този път обаче причината бе необичайна - МВР, което май реши да демонстрира как може да се злоупотребява с власт.
Неочаквано за съда липсващият съдебен заседател се оказа служителка на Столичната дирекция на вътрешните работи. Което е странно въпреки обясненията, че професията не е пречка човек да бъде съдебен заседател. Още по-странна е причината за отсъствието на съдебния заседател - била пратена в командировка от главния секретар на МВР. При това точно и единствено за дните, в които от месец се знае, че ще има съдебни заседания, чакат се пледоарии и присъда. Очевидно е, че се действа нарочно. При това по такъв начин, че да не може да се вкара резервен съдебен заседател и да приключи делото.
Едно от обясненията за тези странни действия е, че за източването на САПАРД има друго дело, по което Людмил Стойков не е обвиняем. Проблемът за прокуратурата и в МВР е, че то не е завършило, което поставя под въпрос доказването на обвинението за пране на пари. Според тълкувателно решение на Върховния касационен съд присъда за пране на пари може да се произнесе и без да е доказано откъде са придобити средствата, а само при наличието на данни за "изпиране". В крайна сметка процесът виси и притеснението е, че може да се стигне до оправдателна присъда за Николов и Стойков точно в дните, когато се очаква да излезе междинният доклад на ЕК за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред. Евентуалното оправдаване на групата, следена изкъсо от ОЛАФ, би имало отрицателен ефект върху изводите на евроекспертите.
Всичко това обаче не оправдава явната злоупотреба с власт. Според чл. 213 от закона за МВР държавните служители имат право на отпуск за изпълнение на обществени и граждански задължения, каквото е участието им като съдебен заседател. А според Кодекса на труда работодателят е длъжен да освобождава от работа служителя, "когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице" или за "участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател". Законът е категоричен и никакви командировки не са оправдание.
МВР обясни, че въпросната служителка - съдебна заседателка, била изпратена "на курс за актуализация на професионалната квалификация" в Академията на МВР, чийто график бил направен още на 8 януари. Вътрешното ведомство дори цитира в своя защита данни на председателя на Софийски градски съд, че липсата на служителката на СДВР не е прецедент, тъй като в качеството й на съдебен заседател и по други дела тя е отсъствала поради служебни ангажименти многократно. Но това на практика означава, че заради нея многократно са били отлагани дела. Съмнителното в последния случай е, че датите за делото се знаеха от няколко седмици, а заседателката е уведомила за отсъствието си едва на 12 март 2010 г. - три дни преди заседанието.
Каквато и да е истината, подобен подход не е добър. Защото не може държавата да иска хората да спазват написаните от нея правила, а самата тя да ги неглижира толкова демонстративно.