Жени Начева е на 39 години, родена е в София. Завършила е Националната природо-математическа гимназия. Висше образование получава в УНСС. В момента защитава докторска степен по икономика, а е магистър по здравен мениджмънт и банково дело. От април 2003 г. отговаря за бюджета на здравната каса, а от февруари т.г. е избрана от парламента за неин директор.



---------

- Г-жо Начева, доколко са верни данните, че 40% от парите на касата се източват?

- Истина е, че има много неправомерни плащания и нашата цел е да спрем тяхното увеличаване, а най-добре ще бъде, ако можем да ги елиминираме съвсем. Тези резултати се опират на сравнение на статистически данни от началото на работата на касата, от 2002 г., когато тя е започнала да заплаща болничната медицинска помощ, сравнено с работата на касата през 2009 г. Когато се установи, че за една и съща диагноза, без да има ръст на заболеваемостта, има увеличаване с три и повече пъти на броя хоспитализирани пациенти, явно има нещо, което трябва да се провери, иначе няма обяснение.

- Вашите проверки сочат, че само в 10% от отчетените случаи става дума за мъртви души.

- За близо 2 седмици активни проверки на този етап сме обхванали много малка част от болниците. Наказанията, които сме наложили, са само за 22 болници, има още 300, които трябва да бъдат проверени. Отделно се проверяват и всички останали договорни партньори - лекари, аптеки, лаборатории.

- Малко е странно, че бюджетът на касата спрямо миналата година е орязан с 40% и течовете също се оказаха 40%.

- Това е случайно съвпадение. Първо - бюджетът не е намален с 40%, а с по-малко. Второ - наистина, резултатите за неефективността в системата са доказани с числа. Което не означава, че всички лекари допускат източване на средства, а че има какво да се направи по отношение на неефективните разходи.

- А какво трябва да се направи и защо не е направено толкова години?

- Много по-лесно е да заплащаш дейността и след това на базата на представителна извадка да провериш един малък процент от договорните партньори. Но практиката показва, че това не работи. Много по-добре е, преди да се плати да се извършват проверките - по време на лечението на пациента, отколкото след като плащането е извършено, и 2-3 месеца след това да се отиде на проверка. Сега решихме да спрем даването на пари, докато не се установи дали дейността е извършена, и чак след това да платим. За контрола разчитаме много и на пациентите. За нас е важно да ни съдействат, като ни сигнализират, ако попаднат на нарушения. При проверките установяваме, че към касата се отчитат процедури, които не са направени и съществуват само на хартия.

- Колко неправомерни разходи ще успеете да спрете така?

- Рано е да се каже. Няма и цял месец от началото на проверките, като поставихме акцент на болничната помощ. Но има и какво да се направи в извънболничната по отношение на специалистите, общо практикуващите лекари, лабораториите, където имаме сигнали, че също се разменят направления, без зад дейността да стоят пациенти.

- Какъв очаквате да е ефектът от това?

- Ако отчитаме настоящите тенденции и резултатите от последния месец - не по-малко от 10-15%.

- А другите пари, които не достигат?

- Ние не търсим пари, които достигат или не, нашата цел е не да спазим някакви финансови параметри, а да спрем изплащането на дейност, която не се извършва на пациентите. Не сме си поставили крайна финансова задача разходите да намалеят с 20, 30 или 40 %.

- Например инвазивната кардиология бележи голям ръст в последните години, доклад от предни години на самата здравна каса сочи, че 2/3 от дейността там е фиктивна. Защо те продължават да имат договори и тази година, при положение че това е много скъпа дейност?

- Не мога да коментирам защо продължават да се появяват нови лечебни заведения за инвазивна кардиология. Ние сме сключили договори там, където ресурсите на болниците отговарят на изискванията, определени от националните консултанти. Те са тези, които могат да кажат имат ли пациентите нужда от този вид дейност или не. Тук има 2 момента. Единият е, че това е модерен тип лечение и то трябва да се оказва на пациентите, това са преобладаващи за нашата страна заболявания. Друг е въпросът дали това лечение се оказва единствено и само на пациенти, които се нуждаят от него. Това могат да преценят консултантите. Нашата задача е да не се успокояваме, докато не дадат становището си за качеството на работа на всяка една от тези 33 лечебни заведения, с които имаме договор, и се надяваме това да стане в най-кратки срокове.

- Това не трябва ли да стане, преди да сключите договор?

- Ние сме сключили договори на база на критерии, които са определени в закона - всяко от тези лечебни заведения е доказало, че има лекари, има апаратура и 24-часово присъствие на специалист, ползват консултации на кардиохирург. Няма основание да не сключим договор. Сега е ролята на консултантите да кажат дали във всяка от тях се оказва медицинска помощ с необходимото качество.

- Излиза, че критериите за сключване на договор не работят.

- Напротив. Те показаха, че 10% от договорите през миналата година са били сключени на базата на много изключения. Отделно допълнителни 10% от договорите прекратяваме в момента, защото установяваме, че по време на изпълнение на дейността болниците не отговарят на декларираното наличие на тези критерии.

- Т.е. общо договорите, сключени тази година, ще са по-малко с 20% в сравнение с миналата?

- Така се очертава. Но това не е, защото търсим финансови или статистически параметри за свиване на договори за ограничаване на дейността. Просто търсим съотвествие с правилата за работа, които сме поставили в касата.

- Това като болници как изглежда, с колко ще намалеят те?

- Не мога да кажа на този етап, това е динамичен процес. В 22 лечебни заведения са установени несъотвествия, вероятно и в други ще се установи. Самите болници ще преценят доколко е финансово рентабилно, ако работят по 2, 3 или 5 клинични пътеки. Има около 40 болници, които имат договори за под 30 клинични пътеки.

- Ще има ли увеличение на бюджета на касата, след като се оказа, че и полицаите, и армията няма да си плащат сами осигуровките?

- Не е добра практика да се коригира бюджетът на касата още през пролетта. Както виждаме, процесите по отношение на данните, които установяваме при проверките, са много динамични. Затова средата на годината е един уместен период, в който може да се направи оценка за недостига на средства и за баланса на бюджета на касата, с които да инициираме действия за промяна на бюджета. Но на този етап е твърде рано.

- А откъде могат да дойдат повече пари? Видяхме, че няма верен ход.

- Не е така. Винаги има верен ход. Въпросът е, че не е добре да се търси допълнителен ресурс, ако установим, че има нужда от такъв, без да сме сигурни, че няма да отиде на подходящите места, че няма да се разпилява.

- Кога ще започнете да плащате на болниците навреме?

- Какво означава навреме? Ние плащаме всеки месец. Вярно, има забавяне с един месец спрямо нормалната практика, но се надяваме постепенно това да се преодолее - първоначално в извънболничната, а след това и в болничната помощ. Не е добър подход да заплащаме напълно отчетената дейност, без да направим проверка преди това.

- Няма ли опасност от фалити на болници в такъв случай?

- Не е работа на касата да коментира дали ще има фалирали болници, това е ангажимент на управлението на болниците и на собствениците им. Нашата задача е да осигурим на пациентите качествено лечение в болници, които отговарят на определени изисквания, които се надяваме, че във времето ще се увеличават. Нашето желание е да допълваме тези критерии в хода на изпълнение на финансовата година, след като болниците са подготвени за тях. Искаме да ги разширяваме, а не да правим изключения.

- Ще има ли още рестрикции при плащането на лекарствата, след като намалихте нивата, които касата поема за глаукома, Паркинсон и остеопороза?

- Имаме проблем със средствата за лекарства, защото беше приет един лекарствен списък, който може да е много добър, но е в най-неподходящото време - в средата на изпълнение на една финансова година, когато ресурсът за изпълнението му не е предвиден. Това означава, че трябва да търсим механизми за намаляване на разходите, но не на принципа намаляване на реимбурсния процент за всички диагнози и заболявания. Както във всяка сфера, така и в нашата подготвяме пакет от мерки, където отговорността да се разпредели равномерно на производители, търговци на едро, търговци на дребно, каса, така че да се намали разходът, без това да се отрази на пациентите. Когато сме готови, ще оповестим този пакет от мерки. Ще започнем с производителите и търговците.

- Ще ги накарате да намалят цените?

- Да, да се търсят варианти за намаляване на стойността, която касата заплаща, и да се въведат по-строги мерки по отношение предписването на лекарствата. Което не значи, че пациентите трябва да са разтревожени, че ще се намалят реимбурсните нива. Има какво да се направи по веригата производител-търговец по отношение на надценките, на отстъпките, които могат да се направят в полза на касата.