Министърът на труда и социалната политика намекна, че трябвало да се премахне плоският данък временно заради кризата. Трябвало да се върне предишната прогресивна система с растящи ставки до 22%, която действаше преди 2008 г. Той се аргументира с твърдението, че "кризата трябва да се носи от всички".

Това предложение напълно противоречи на политическата линия на ГЕРБ. Спомняме си, че съвсем други неща обещаваше ГЕРБ преди изборите - да не се вдига данъчното бреме, да се опростява данъчната система, да се намаляват данъците, за "да оставим парите при хората и бизнеса", да се намалява облагането на труда с осигуровки. Не само това, но ГЕРБ беше една от първите партии, която се ангажира с въвеждането на плосък данък в България - още на учредителното събрание на ГЕРБ в края на 2006 г. Бойко Борисов обеща плосък данък, за да се насърчава икономическото развитие.

Също в предизборните документи на ГЕРБ се обещава, че държавата ще ограничи неефективните публични разходи, ще намали администрацията, ще повиши ефективността. С други думи, основната идея беше, че



публичният сектор трябва да се свие, за да тежи по-малко



на икономиката - което ще има антикризисен ефект. Сега на практика предложението на Тотю Младенов е точно в обратната посока, да се увеличи облагането върху работещите и бизнеса, за да може да се финансира раздутият и нереформиран публичен сектор.

Ето едно сравнение - индустриалното производство е спаднало с почти 1/4 от началото на рецесията досега. В същото време, общият размер на държавните разходи не е намалял и през 2010 г. той е най-висок в историята. Почти 27 млрд. лева са планираните държавни разходи за 2010 г. спрямо под 26 млрд. за 2009, 25 млрд. за 2008 и малко над 21 млрд. за 2007 г.

Докато частният сектор на икономиката е тежко ударен от рецесията, държавният сектор въобще не я е усетил - дори обратно, получава все по-голямо финансиране от бюджета. Прав е Тотю Младенов - всички трябва да носим солидарно тежестта на кризата - но това означава държавният сектор също да поеме своя дял, а не постоянно да прехвърля всичко върху частния сектор и работещите.

Между другото, по отношение на самия плосък данък има дълбоко неразбиране от страна на Тотю Младенов. Премахването на плоския данък няма да доведе до повече приходи в бюджета. Откъде знам ли? От периода, в който нямаше плосък данък. От въвеждането на нисък плосък данък върху доходите приходите от него постоянно се увеличават. Дори по време на рецесията приходите от плоския данък върху доходите растат - като това е



единственият данък, при който имаме увеличение на приходите



Дори през януари 2010 г., когато има срив при всички данъци, при плоския данък приходите са по-високи, отколкото една година по-рано!

Както и да го погледнем, плоският данък работи, събира повече приходи за бюджета, като натоварва по-малко данъкоплатците, насърчава труда и предприемачеството, намалява стимулите за укриване. Тези позитивни ефекти ще продължат да се усещат и след кризата и няма причина да бъдат подценявани. Съответно, ако плоската данъчна ставка се отмени и се върне старият прогресивен данък, това няма да доведе до повече приходи - а ще доведе до по-малко приходи в бюджета. В същото време ще се натовари още повече пазарът на труда, при положение че той и без това е под огромен натиск и до момента са загубени над 200 хиляди работни места. Да се вдига облагане върху труда в такъв момент, единствено ще влоши положението с пазара на труда и безработицата.

Нека да припомним, че още в момента на въвеждане на плоския данък над 3/4 от данъкоплатците усетиха намаление на данъчното си бреме и този дял расте постоянно през последните две години. В момента почти 100% от работещите са облагодетелствани от ниската и единна ставка на плоския данък (още повече ако имаме предвид и компенсиращи мерки и съпътстващото намаление на осигуровките). От връщането на старите ставки ще загубят всички и ще губят много в дългосрочен план. Причината е проста - при 10% пределна ставка всяко увеличение на доходите се облага с толкова. При 22% пределна ставка увеличението на доходите се облага с над два пъти повече.

Да не говорим и за друг проблем - ако има голяма разлика между корпоративен данък и данък върху доходите, възниква данъчен арбитраж. Никой човек с високи доходи няма да ги декларира като личен доход, ако трябва да плати висока ставка. Ще си ги декларира като печалба и ще плати по-ниската ставка - т.е. в бюджета няма да влязат повече пари от високата ставка. Което, разбира се, ще накара популистите да поискат и вдигане на корпоративния данък, което обаче пряко би ударило инвестиционната привлекателност на страната.

Нека да припомним, че при въвеждането на корпоративен данък от 10% през 2007 г. в България имаше рекордно висок приток на чужди инвестиции. По време и след настоящата криза ще е трудно да се повтори подобно нещо - и ще са необходими много усилия и реформи за подобряване на инвестиционния климат, за да се постигне. Но няма да се постигне, ако и малкото смислени неща, направени през последните години, се отменят.

И не е само проблемът с вдигането на самата ставка, колкото с несигурността. Един инвеститор, който отваря бизнес и прави завод в България, се интересува от дългосрочния хоризонт, тъй като една дълготрайна инвестиция се изплаща бавно. Ако той види, че всяка година ставките по преките данъци се променят, и то в най-различни посоки, то той ще бъде загрижен. Ако види, че дори едно и също правителство си променя мнението за данъците постоянно, тогава ще бъде вече притеснен. Като се добавят към това и тежката бюрокрация, и проблемите със съдебната система, може въобще



да се откаже да мисли за България като инвестиционна дестинация



За тези, които са забравили - България е най-бедната страна в ЕС и българите спестяват малко. Т.е. България се нуждае от много инвестиции, но не може да си ги осигури с местни спестявания и трябва да е привлекателна на чужди инвестиции. Ако не е, няма скоро да постигне нива на доходи, доближаващи се до средните в ЕС. Историята показва, че страните не стават богати с високи данъци. Някои страни налагат високи данъци, след като станат богати (Швеция например), но налагането на високи данъци, докато една страна е бедна, не води до забогатяване, а до стагнация. Неслучайно лидерът от първите години на прехода - Унгария - през последното десетилетие въобще не постига никакъв забележим икономически напредък.

Между другото, това не е първото необмислено предложение на Тотю Младенов. Да си спомним, че през последните месеци той имаше и други "иновативни" идеи. Например той предложи държавата да дава заеми на фирми, които не си плащат осигуровките - т.е. министерството на труда да стане нещо като банка с кредитни инспектори и да носи кредитен риск (спомняме си какво стана с банките, когато бяха управлявани от държавата и отпускаха кредити по политическа поръчка в средата на 90-те години).

Да припомним и предложението Сребърният фонд да започне да инвестира на борсата в България - което не просто е обратното на приватизацията, но и създава огромни стимули за корупция (отново помним как затъваше икономиката, когато държавата решаваше на кого да отпусне инвестиции и на кого не). Да не говорим колко е безсмислено



с едната ръка държавата да приватизира, а с другата да купува



- от това никой не печели, само се губи.

Спирането на пенсионната реформа отново е идея на Тотю Младенов, въпреки че България е сред най-изостаналите страни в този аспект и всички ни съветват да ускоряваме реформите. Тотю Младенов роди и гениалната идея минималната пенсия да стане равна на минималната работна заплата, което звучи добре и популистко - само че струва милиард лева на година и ще доведе страната до фалит в рамките на месеци. И накрая, отново от министерството на труда се роди идеята да се облагат пенсиите на пенсионерите, които работят - т.е. да се обезсърчат хората да работят след пенсиониране, въпреки че в официалните програми на министерството и в официалните цели на ЕС е залегнало точно обратното - да се насърчават хората да работят, за да не намалява трудовата сила при застаряването на населението. Въобще предложението за премахване на плоския данък дойде точно от човека, от когото би се очаквало да дойде. Той има дълга история с подобни предложения.