Средната класа винаги е била основа на обществото. Аристотел вярвал, че тя е тайното оръжие на демокрацията - защитник на социалните ценности, бастион на разума и поборник на общество, управлявано от закони, а не от силната ръка на управника. Средната класа е и двигател на икономическия растеж, подготвила преди векове почвата за разпространението на капитализма и глобалната търговия и която десетилетия наред прегръща всяка новост в технологиите или услугите.

Днес средната класа в западния свят тъне в дългове и стрес и много икономисти обръщат поглед към аналозите й в нововъзникващите пазарни икономики като потенциален фундамент на новата ера на глобална сигурност и благополучие. Колкото повече просперираха Китай, Бразилия, Русия, Турция, Индия, Индонезия и други големи развиващи се страни, все се очакваше, че ще заприличват на предградия на Вашингтон или Лондон - либерални, демократични, пазарно ориентирани бастиони не само на западния тип консуматорство, но и на политическата свобода. С течение на времето и колкото повече забогатяват, "те" все повече биха заприличали на "нас".

Но как да тълкуваме последните новини като например, че бразилската средна класа аплодира въвеждането на повече държавен контрол върху петролната индустрия, за да държи настрана алчните чуждестранни фирми, или пък продължаващата популярност на автократа Владимир Путин сред руската средна класа, която вече е 78% от населението?

Настъплението на консервативния ислям в Индонезия, който прокара нов закон срещу порнографията и възнамерява скоро да създаде градове, в които храната да се сервира изцяло и само според стриктните ислямски закони, също се радва на подкрепата на средната класа. Тези нови уклони в ценностната система на средната класа се смесват на много места с откровено антизападните форми на национализъм. Нарастващият патриотизъм на състоятелните млади китайци създаде индустрията на популярните книги като "Китайската мечта", в която се призовава Китай да трупа оръжия в подготовка на предстоящ конфликт със САЩ.



Истината е, че "те" не стават като "нас"



Глобалната средна класа нараства по-бързо от очакваното и като брой, и като богатство. Миналата година 70 млн. души са се влели в средната класа на нововъзникващите пазари с приходи от 6000 до 30 000 долара годишно. Те се превърнаха в "приказката на десетилетието", казва Джим О'Нийл, главен икономист на "Голдман Сакс". Той прогнозира, че тези хора ще надминат западната средна класа по покупателна способност в рамките на 2 десетилетия. Според шефа на "Морган Стенли" за Азия Стивън Рауч в рамките на 5-10 години нововъзникващата средна класа само в Азия ще е в състояние да обере всичко, неизкупено от разорените американски потребители. Нововъзникващите пазари вече успяват да възстановят баланса на много западни фирми. Миналата година китайците са купили повече нови коли от американците, а в Индия потребителите на Интернет са колкото и в САЩ. До 2030 г. повече от 9 от всеки 10 мобилни телефона ще се притежават от хора в развиващия се свят, водени от Индия и Китай. Неотдавна "Кока-Кола" прогнозира удвояване на световните си приходи до 200 млрд. долара през следващото десетилетие благодарение на очакваните близо 1 млрд. души, които ще се присъединят към глобалната средна класа до 2020 г.



Но изравняването на доходите не води до споделяне на ценностите



Нововъзникващата буржоазия е смесица от противоречия: креслива, но рядко конфронтираща се политически; поддръжник на глобализацията, но и силно националистическа; горда от развитието на нацията си, но и несигурна и опасяваща се от връщане назад; войнстваща индивидуалистка, но разчитаща на правителствени субсидии; често и социално консервативна. Мнозина представители на зараждащия се елит са склонни да подкрепят властта - независимо дали е авторитарно правителство или демократично избрано, докато тя осигурява всички предимства на развитието.

Държави като Китай, където властта командва и контролира, днес се справят по-добре от провинциална Америка. Току-що отърсили се от бедността, те нямат и особено желание да поемат големи политически рискове. В Бразилия и в Русия средната класа се вълнува много повече от свободата от глада, отколкото от свободата на словото и на практика няма доверие на демократичните институции. Дори в демократични страни новобогаташите са твърде различни от западните. В Турция и Индонезия преобладаващата част от средната класа е съставена от вярващи мюсюлмани.

През последните 10 г. западната идея, че политическата свобода е предпоставка за икономическата свобода загуби доверието на Изтока. Докато Западът върви надолу и икономически, и политически, а източните модели започват да дават резултати и осигуряват просперитет и стабилност,



връзката между икономическата и политическата свобода се къса



Днес повече руснаци, отколкото преди 10 г., подкрепят идеята за "силен лидер" срещу "демокрация". И в това няма нищо чудно, като се вземе предвид спадът в стандарта на живот след разпадането на съветската империя. Новата средна класа на Русия е сред най-лоялните привърженици на приемствеността в тандема Владимир Путин-Дмитрий Медведев по простата причина, че тя има най-много за губене. "Както останалата част от обществото, средната класа прие патернализма на правителството на Путин и остана аполитична и апатична", казва Маша Липман от московския "Карнеги Център".

Същата е картината и в Китай. Демокрацията може и да носи свобода, но води и до хаос. В Китай и Бразилия, които устояха успешно на финансовата криза, нараства усещането, че не се нуждаят от съвети отвън как да структурират обществата си. Тези страни се устремиха към либерализация по свои пътища, със собствено темпо и се справиха добре. Сега възприемат успеха си като плод на собствените си усилия, макар той да е постигнат в условията на глобалните системи на свободна търговия и финанси, установени от Запада.

Лидерите на нововъзникващите икономики разбират, че западната система създаде световния икономически бум през последната четвърт на миналия век, но той свърши с краха на "Леман Брадърс" преди 18 месеца. Днес бумът е главно в нововъзникващите пазари и техните лидери все повече ще искат да нагодят западния модел към националните си специфики. Повече държавен контрол вместо по-слаба намеса на държавата най-вероятно ще се превърне в норма, ако страни като Китай и Бразилия продължават да се справят добре. Гигантите на нововъзникващите икономики като Южна Африка, Турция и други ще стават все по-агресивни в защитата на позициите си.

Струва си да запомним, че новите средни класи са водени психологически от странна смесица от гордост и несигурност в доходите си. Новите потребители на развиващия се свят може да са отприщили невероятна нова енергия. Но способността им да се превърнат в сила, която да доведе до по-добро управление, повече свободи, по-малко корупция и повече икономическа свобода, съвсем не е сигурна. "Те" имат да извървят доста дълъг път, преди да станат като "нас".