Една семейна история за пореден път показва как политиката може само за миг да промени дадени отношения между роднините. Марина има сестра, която живее на една ръка разстояние. Но тя не може да я вижда, когато поиска. 162-метровият мост над река Нарва е най-охраняваният граничен пункт между Русия и Естония. Марина живее от руската страна на границата, а нейните родители и сестра й - в Естония . Тя пресича границата толкова често, колкото й позволяват правилата и ситуацията в момента. "На пръв поглед ни разделят метри. Но понякога пресичането на границата ми отнема цели четири часа. Естествено, това е проблем. Често ми се иска просто да ги видя, да изпия с тях един чай. Някакви новини да им съобщя. За съжаление, границата не дава такава възможност", споделя Марина не без горчивина. Когато по съветско време тя е била дете, естонският град Нарва и руският град Ивангород са представлявали едно цяло. Тогава всичко е било по-просто - никакви граници, никакъв контрол, нито пък визи. Самата Марина е родена в съветска Естония. Впоследствие се е прехвърлила в Руската федерация (подобно на Естония тя също е била една от 15-те съветски републики - бел.ред.) Днес обаче Естония е независима държава. Съответно семейството на Марина останало в Нарва, а самата тя, бидейки гражданка на Русия, останала в Ивангород.

Днес Марина работи в малък музей, в който се показани експонати и картини както от руска, така и от естонска страна. Понякога тя много тъгува по миналите времена: "Много неща се случваха на този мост. Там се срещахме с приятелите. Влюбвахме се за пръв път. Това е място, което знае всеки. След разделянето на градовете Ивангород преживя катастрофа. Ние останахме без инфраструктура, без водоснабдяване, направо останахме без нищо", спомня си тя. Рускоезична е и сестрата на Марина - Нели. Впрочем тя има естонски паспорт и се радва на това. Казва, че за нейните деца в Европейския съюз има повече шансове. На нея обаче й е мъчно за сестра й. Когато има време, Нели отива в средновековния замък и се качва на кулата му - оттам се открива много красив изглед. Точно там тя казва: "На отсрещния бряг е домът на сестра ми. Оттук той се вижда добре. Понякога идваме тук, обаждаме се по мобилния на сестра ми, махам й за поздрав и си говорим". В замъка има музей, където уредничката Мерика Иваск разказва на посетителите за бурната история на град Нарва. Замъкът е бил построен през XIII век от датчаните. След това тук дошли рицари от германския тевтонски орден, а после шведите. Точно срещу Нарва руснаците са вдигнали крепостта Ивангород.

Мерика Иваск разкрива детайли от историята: "С изграждането на замъка рицарите се стремяли да надминат руснаците. Колкото по-висока била кулата от една страна, още по-висока тя ставала на отсрещната страна. Така височината на кулата достигнала 71 метра". Днес двете крепости са туристически забележителности. Войни вече не се водят. И в двете страни обаче



се е съхранило недоверието



Мостът между Нарва и Ивангород символизира променливата история на Европа. Тук германци, руснаци и шведи са се борили за власт и влияние. По-късно, по съветско време мостът бил превърнат в най-обикновена транспортна връзка между двата града, като е бил построен през 1960 г. Днес обаче тук отново е граница и за мнозина преминаването й не е толкова лесно, откакто там минава границата на Европейския съюз. През последните години естонската страна чувствително засили контрола. Граничната охрана проверява хората за трафик на наркотици, контрабанда на цигари, за фалшиви визи или паспорти. Естония е вложила много пари в ново оборудване и обучение на персонала за охраната на границата. Нарва е един вид последният бастион по границата с Русия. Граничен служител, пожелал анонимност, споделя: "Спомням си как веднъж към контролно-пропускателния пункт доближи руска кола. В нея бяха скрити цигари. И те струваха много повече от самата кола". Но повечето от хората, които пресичат границата, правят това само за да видят своите роднини или да си купят нещо в съседната страна. В крайна сметка се оформят твърде дълги опашки.

Тази вечер обаче на Марина й върви и тя бързо се озовава от другата страната на границата. Сестра й Нели и семейството й вече я чакат. Самата Нели рядко отива в Русия - като естонка й трябва виза, а тя е скъпа. "Преди визите бяха безплатни. Днес обаче тези визи са отменени. За да получа такава, трябва да платя 510 евро. Това е цялата заплата", споделя Нели. Впрочем сестрите са се научили да живеят с тази граница. Скоро мостът ще бъде ремонтиран. Освен това се планира строителство на още един мост. Сестрите се надяват, че така двете съоръжения ще скъсят значително разстоянието помежду им.



----КАРЕ----

Ивангород наброява едва 11 200 жители, но в града има висше учебно заведение, развива се лека и хранително-вкусова промишленост, има и металообработващи предприятия. От Санкт Петербург го делят 150 километра. Нарва пък се намира на естонския бряг на едноименната река. Със своите 67 497 жители той е третият по големина естонски град. За два часа се изминават 212-те километра, които го делят от столицата Талин. Близо 88% от жителите му са или родом от Русия, или са рускоговорещи - естонците са едва 4.5%. От трите балтийски държави Естония има най-голямото рускоезично малцинство - макар и като пропорция, а не в абсолютни числа. При население от 1.2 млн., руската общност представлява 25.6 на сто, като естонците са близо 70 на сто. В съседна Латвия руското малцинство е малко повече - 29%, но нейното население е много повече - 2.2 милиона души. А в 3.3-милионна Литва руската общност наброява малко над 6% от населението.