Благодарение на ЕС получаваме шанс да се отървем от външната си политика, която ни мъчи, откакто сме напуснали Османската империя. Вместо да се окайваме, че политиците ни все проиграват онова, което войниците са спечелили на фронта, че се съюзяваме все с губещи сили и че се отличаваме все с международно угодничество без собствена позиция, сега ни се открива възможност да прехвърлим дипломацията си другиму, а ние да се освободим от международна отговорност.

За последните 20 години преход България трябва окончателно да е разбрала, че



външното й министерство е по-излишно



дори от Министерството на отбраната. Сред затихващите функции на военното ведомство фигурира поне съюзническият ангажимент в НАТО да праща задгранични контингенти, но от външното ни министерство никой наш съюзник не очаква нищо. Освен това, докато разпродават имоти, военните все имат какво да вършат в страната, а дипломатите ни едва ли могат да оправдаят даже скромните си български заплати. Очите им са вечно навън с мисъл не за друго, а за препитание чрез командировъчни. Като хронични гурбетчии те имат последна обещаваща перспектива за оцеляване благодарение на новата Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), чието изграждане започва от следващия месец. Чрез нея Евросъюзът може да ни избави от излишните грижи за несъществуващата ни външна политика.

Последната сесия на Европарламента в Страсбург даде старт на дебата по същество, от който разбрахме, че всяка държава ще претендира за водещи постове по места, където има силно влияние или традиционно доказани приятелски връзки. България обаче има традиция да сменя приятелите си и да се хвърля на врата на противоположни геополитически сили. Затова е оставила спомени едновременно за приятел и враг у руснаци, германци, американци, французи, британци и техните съюзници и сателити. Сега е изправена пред въпроса как в днешното си съюзничество с повечето от тях в рамките на ЕС да се договори за участие в колективната дипломация.



Сблъсъкът на национални интереси



по този въпрос възникна още с огласяването на първия кандидат за шеф на европейско "посолство". Председателят на Еврокомисията Жозе Барозу (Португалия) самоволно посочи в средата на февруари португалеца Жоау Вале ди Алмейда (какво съвпадение на национална принадлежност!) да оглави мисията на ЕК във Вашингтон. Досега Ди Алмейда бе генерален директор по външната политика към ЕК. Барозу нямал време да се консултира с другите държави, защото постът в САЩ бил много важен и не бивало да стои дълго вакантен. Последва масово възмущение от връзкарството на най-високо равнище.

Новата външнополитическа служба на ЕС, чиито "посолства" ще заменят досегашните представителства на ЕК, трябва да се изгради на



принципа на третините



- 1/3 от състава й, наброяващ 5000-6000 души, да дойде от ЕК, 1/3 от Генералния секретариат на Съвета на ЕС и 1/3 - от държавите членки. Назначенията трябва да се правят по предложение на зам.-председателката на ЕК по външната политика Катрин Аштън, но начинът за съгласуване и разпределение на постовете не е достатъчно ясен. В сравнение с ЕК двойно по-голяма тежест би трябвало да има гласът на държавите както по линия на Съвета на ЕС, така и въз основа на техните национални права. Европарламентът също настоява да има роля, но засега тя е консултативна.

Новоприетите държави, сред които е България, усетиха, че са в неравностойно положение, защото делът на техните служители в ЕК и Секретариата на Съвета на ЕС е относително малък. Те попълват администрацията на ЕС едва от последните години, а старата еврокрация расте в службите от десетилетия. Така например ЕК се е приготвила да прати в новата служба 1657 свои чиновници, от които само 117 са от нови държави. Вишеградската четворка - Унгария, Полша, Чехия и Словакия -



се възмути от географското неравновесие



Подобни настроения изразиха представители на Австрия, трите балтийски републики, Гърция, Кипър, Малта, Румъния и Словения. България също се притесни, че остава извън пазарлъка за важните постове. Председателят на българската делегация в групата на ЕНП в Европарламента Андрей Ковачев призова на 10 март в Страсбург Катрин Аштън да спази географския (квотния) принцип при назначенията. Британката му отвърна, че службата й ще се изгражда стъпка по стъпка и ще подбере най-умните и способни кандидати, което изключва заделянето на квоти за всяка държава. Български евродепутати са настроени скептично и споделиха пред "Сега", че ако наш посланик оглави поне една мисия на ЕС, например в Черноморската зона, пак ще е голям успех. В момента тече конкурс за ръководители на 32 мисии.

Брюксел обаче не подозира с кого се захваща. Докато другите се натискат да доказват какъв ценен опит носят от своите дипломатически школи, ние гледаме с облекчение, че



ЕС може да започне да ни върши работата,



и то за обща сметка. "От съкращенията на посолства ще се пестят много средства", заяви на 10 март заместник-министърът на външните работи Константин Димитров. "Там, където преценим, че мисията на ЕС ще замести нашата, може да се стигне и до продажба на сградите", каза той. Теоретически това би могло да стане веднага във всички държави, където ЕК има свои делегации. В момента те са 145 и предстои да се трансформират в мисии на новата служба.

До края на месеца външният министър Николай Младенов ще разполага с анализ кои български посолства са излишни и кои функции би било добре да се възложат на европейската дипломатическа служба. Вече е решено процесът на прехвърляне на отговорности да продължи две години, което означава, че



страната желае бързо да се разтовари



"Със сигурност това ще доведе до съкращаване на нашето представителство зад граница", увери Димитров.

За дипломатите, които през годините на прехода се натъпкаха в министерството като в Дядовата ръкавичка, новината може би не е съвсем добра. Те се редуват на постове зад граница според политическия вятър в собствените си платна. Сега обаче ще трябва да се състезават на общоевропейски конкурси за дипломатически постове и не е сигурно, че ще покажат по-добра квалификация от колегите си в други страни. Достатъчен е примерът с тяхната неотдавнашна началничка Румяна Желева. Тя ставаше за външен министър, докато не бе препитана на европейски конкурс. След това си отиде опозорена. А такива дипломати протежета с лопата да ги ринеш във Външно. Димитров смята, че не повече от двайсетина ще се класират за европейски дипломати с висок ранг.

В същото време няколко поста във важни за България държави стоят вакантни от месеци. Нямат титуляри посолствата във Вашингтон, Париж, Скопие и Анкара, а на десетина места посланиците са с изтекли или изтичащи мандати. При сегашната криза между правителството и президента, които съвместно назначават посланиците, дипломатическата ротация може да се забави още. Външната служба на ЕС ни идва на помощ точно навреме. Вместо да берем срам пред други държави, че не ги уважаваме достатъчно, можем просто да им заявим, че ЕС ще ни представлява пред тях.

Що се отнася до българските граждани зад граница, може би ще е по-добре да разчитат на европейски консулски услуги. Българските посолства отдавна са се прочули, че са отворени преди всичко за командированите държавни служители, а не за всички свои граждани. От края на месеца българите в чужбина ще могат да кандидатстват за новите паспорти с надпис "Европейски съюз" и сетне да търсят закрила като европейски граждани.