Няма съмнение, че политиците заработват по нещо допълнително. Повечето тайно, малцина - явно. Стефан Данаилов играеше в постановки и филми; Божидар Димитров си води предаването по БНТ; Вежди Рашидов едва ли се е отказал да продава отливки. Безобидна работа. Другите, които са в сивия сектор между политиката и бизнеса, обикновено получават изненадващо наследство - баба им дарява семейна къща със златни керемиди в Долно нанагорнище или дава спестяванията си от пенсията за ново БМВ. Трета категория хора обаче не си падат по такива евтини манипулации. Доган безспорно е сред тях.

Ахмед Доган говори малко, но когато го направи, ехото дълго заглъхва. Рядко прави резки движения, но пък те оставят трайна следа в живота на страната. Този път например ни стресна с официален хонорар по консултантска дейност - 1.5 млн. лева. Сумата е сериозна, но още по-сериозен е казусът. Забравете лакейските обяснения на ДПС за водородното хоби на Доган, лабораторията в Боянските сараи, дългите беседи с известни учени за хидрология или фитинги.



Доган има една коронна дисциплина - властта



Той без преувеличения е единственият жив йокозуна в политиката. Може би и други държавници са генерирали и капитализирали власт, но Доган не се крие. Човек се подписва под документи само ако е суперсигурен, че последици няма да има. Около договора на подопечния на "Минстрой" Институт по минно дело и Доган има още много тънки детайли. Като се започне от трайната топла връзка на Доган с "Мултигруп" и остатъците от бившата империя и се стигне до съмненията, че може би лидерът на ДПС е собственик в сянка на фирми като "Минстрой". Но тук категорични факти няма, така че няма да правим категорични заключения. В случката обаче има един много ясен казус, който е тест за волята на управлението на ГЕРБ.



Казусът е политически, морален и може би - криминален



Комисионната на Ахмед Доган е първото сериозно доказателство за облагодетелстване на управляващ политик и за търговия с влияние. ДПС и лидерът на партията бяха мандатоносители на предишното управление на страната. Хидровъзелът "Цанков камък", "Доспат", каскада "Горна Арда" и язовир "Тунджа" са проекти, подкрепени от кабинета на Сергей Станишев и платени от държавната НЕК. "Минстрой" е сред изпълнителите на тези проекти. Доган получава пари от нейна фирма. Ясно като бял ден. Даже и документи има.

Проектът, подписан от Доган, сигурно не е лош. Още повече, че май е направен много преди Доган изобщо да е знаел, че ще бъде политик, а и е наел като подизпълнители срещу мнооооого по-малки суми специалисти. Идеята да се намери препитание на хората от Родопите също си струва. Обаче е нагло политик да се облагодетелства по този начин - да взема комисионна като супервайзер на специалисти за проекти, които се финансират с държавни пари по времето, когато той е супервайзер на цялото правителство.

Поради всички тези причини казусът



изправя премиера Бойко Борисов пред сериозно изпитание



Лайтмотивът на Борисов е, че "тройната коалиция изяде всичко" и затова държавата сега крета. До този момент обаче нито Станишев, нито Сакскобургготски, нито Доган са били истински сложени на дузпата. Днес имаме класически случай на конфликт на интереси и ще е много любопитно как властта ще изиграе подадената топка.

Преди изборите днешният премиер често анатемосваше Ахмед Доган, но след това като че ли забрави за него. В прокуратурата попаднаха ексминистри от ДПС, като Нихат Кабил и Валери Цветанов, за които отдавна се знае, че са низвергнати от Сокола. Приближените на Доган, като Емел Етем и Джевдет Чакъров, чиито зулуми в министерствата отдавна са документирани, даже не са помирисвали прокурор. Заплахите за огромни глоби от ЕС за екоминистерството заради забатачени и порочни проекти очевидно не са достатъчен повод Чакъров да бъде поне разпитан. А паралелно със закриването на Министерството на бедствията и авариите потънаха и доказателствата за разхищенията на милиони за безсмислени проекти.



Да предизвикаш Доган обаче е деликатна работа



и трябва много кураж да го направиш. Какво може да последва ли? Още в края на годината ДПС намекна какво може. Тютюнопроизводителите блокираха няколко пътища в страната и премиерът бързо клекна пред исканията им. Доган има чудовищен ресурс да предизвиква нестабилност, протести и какво ли още не. А и винаги може да разиграе етническата карта. Тази тактика досега действаше безотказно. Затова реакцията на Борисов ще покаже дали той наистина иска да промени порочното статукво в българската политика. Ако Генерала се притесни, скрие или прехвърли топката на своите орлета, значи е настанало време да окачим официален ценоразпис на всеки политик. Така поне ще е ясно на кого колко как и за какво даваме.