:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,865,366
Активни 66
Страници 5,475
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Афродизиаци на кризата

Днес няма да си разваляме настроението!

Ще оставим елегиите на зимата и ще се потопим в светлото и радостното в пролетния наш живот.

То пък едно потапяне, по-скоро японски душ: топло - студено, топло - студено. Сякаш ни каляват. Като стомана. От което разбираме, че сме железни.

Хубавите новини се сипят почти през час: ще увеличават (тока, парното) - няма да увеличават, ще съкращават (работни места) - няма да съкращават, ще вдигат (здравните) - няма да ги вдигат, ще облагат (пенсиите) - няма да облагат, ще махат (плоския данък) - няма да го махат. И все така...

Човек се задъхва от вълнение. Не успява да преглътне добрите новини. Това е хубаво за сърцето, а казват, и за обмяната на веществата. Добрите новини са афродизиакът на сезона. Дори и когато са инсценирани. Задължително - всеки ден, защото именно всекидневните радости са основата на дълголетието. Те са по-важни от кризата, както и от безработицата. Трябва само да поддържаме нивото. Важното е, че напипахме технологията: топло - студено, топло - студено...

Не, не беше така. Обратно е: студено - топло.



Отмяната на лошите вести е истинската добра вест



Пък и най-достъпната. Боравенето с положителните емоции гарантира ентусиазъм и възторг. Обявяват се черни новини и след това се отменят. Така адреналинът преминава в ендорфин и обществото се друса от пулсираща признателност. Защото облекчението е много сочно, непреодолимо чувство. Като добавим и сладостната тръпка, че на някого нещо щели да му вземат и че най-после щели бръкнат и в пълните джобове - на какво отгоре да униваме. Почти контактно ни предават задължителния позитивен поглед към утрешния ден, по старому - оптимизъм. Обаче екзотични статистики твърдят, че домашните любимци на оптимистите, (позитивците) живеят по-кратко. А работниците във фирмите на популярни симпатяги и веселяци напускат по-често и също тъй по-често стачкуват. Смята се, че и на едните и на другите господарите са им стоварили своите проблеми, грижи и неврози. За да запазят (господарите) светлия си поглед към живота. Както и настроението, т. е. стандарта си.

Като малко момче обичах да гледам как в ковачницата край прочутия плевенски хан "Бъркач" набити мъжаги подковаваха работни коне от цялата околност. Тогава това беше много разпространена услуга, стълпотворението си беше като в днешен автосервиз. Работна сила от различни "марки" си чакаше реда, гледката изнервяше впряговете. Трябва да е било в залеза на живата тяга, но беше възбуждащо да се наблюдават толкова прекрасни животни: врани и алести, местни и тежковозни, изостанали от германските обози и разплодили се по нашите земи. Всички те бяха обяснимо неспокойни, пристъпваха и оголваха зъби. Особено непокорни бяха катърите - по двама-трима души се бореха с тях, докато ги "обуят".

Запомнил съм един хитроумен инструмент за въздействие и управление на процеса, бездруго плод на самородния български гений. Две грубо одялани дървета, скрепени в средата с железен болт - нещо като гигантска щипка за пране. С нея чиракът защипваше устната на животното и стискаше без жал, докато отзад майсторът наместваше подкови и забиваше клинци. Хипнотизирано от болката, то забравяше страховете си и другата болка. И казваха, че после през целия ден конете били като с криле - послушни, усърдни, бързи, не усещали товар и нанагорнище. Това бил резултатът от... облекчението.



Нещо като временно поникване на криле....



При това всекидневно отпускане на "щипката" би трябвало и на нас да ни поникват - всеки ден. Но това са метафори от миналия век, изглежда в наши дни те са просто анулирани.

Затова няма да използвам тази техника. Днес ще постъпим различно: ще ви кажа първо хубавата новина.

Не искам да създавам сензация, но знаете ли, че напоследък в трамвая и автобуса деца и юноши почнаха да отстъпват място на възрастните? Каквото и да означава това - предпочитам да вярвам на очите си. Признавам: не бях се надявал да го видя отново в този живот. Нагледал съм се на обратното. Някога дори ми се отпусна ръката и написах как една баба се строполи в 280-ката. Вдигнахме я, но не й намерихме място. Навсякъде седяха български студенти и студентки, загледани през прозореца. Ужасих се от собствения си текст и не го отпечатах. Пожалих си читателя. Днес, при толкова добри новини, не знам дали не ви претоварвам с тази. Но мисля, че децата - неизвестно как! - са си върнали обратно първите седем години. И че с това човекът се връща към себе си.

И то в едно време, в което ние вече не казваме "добродетели", а "ценности".

И в един живот, когато радостите (!) отново се "спускат" от горе, а никой не го е грижа да ги сътворява...
28
7169
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
28
 Видими 
26 Март 2010 04:56
Калине Дано е истина това , което си видял. Звръщането, то е неизбежно...
26 Март 2010 05:24
Хубаво, много хубаво е човек да прочете и похвала. За малко поне да се обърне внимание и на положителните неща. Благодаря, КД.
А това как политиците ни даряват с хубави новини ми напомня за бившия американски президент. Милото, глупаво създание в почти 100% от случайте не можеше да завърши едно изречение. В редките мигове, когато успяваше, човек можеше да усети облекчението и откровена радост на слушателите. Изкуството да задоволиш много ниски очаквания- ако може и българското правителство да ни изненада по подобен начин..еех тогава какъв живот!
26 Март 2010 07:09
Хубав петък!
А в едно царство, едно господартство, започнали да режат главите на носителите на лоши вести...И като потекли едни добри новини...
----------------------------------------- -----------
Блогът на Генек
26 Март 2010 08:45

Браво на Калин!
Много точно,
и фино.
Отново на най-високо ниво!
26 Март 2010 08:47
Абе, прав е Калин.
Направих 60 и уж младея, уж съм с млада жена, ама имам бяла брада.
И на - почнаха да ми отстъпват място от време на време, пък аз се притеснявам...
Не е толкова зле положението.
26 Март 2010 10:01
Хммм,
За написаното
За плахата констатация за ценностите - не знам какво да мисля.
Щипката, за която говори Калин ли не ме отпуска, извратен песимизъм ли ме спохожда, чудя се.
Две съученички пребили трета заради гадже, шестокласници претрепали петокласник, нещо ми идва в повечко тази агресия - още детска, за по-големите да не говорим. Студентски град, "френската връзка", Варненски изпълнения, - все пресни неща, нещо не ми се връзва ценностната система на teen и postteen да си идва на мястото, но...дай Баже!
26 Март 2010 10:24
Да-а-а! Отстъпвали място в трамваите, казваш... Понеже си имам здрав навик от младите години, пък и не се смятам за стара и сега отстъпвам място на категорията граждани, нуждаещи се от него.
Това ми напомня някои истински случаи:
Една моя близка съвсем сериозно ми сподели, че младежите са станали по-възпитани. Вече не свиркали след нея.
Пътувах в пражкото метро заедно с по-възрастна жена и един младеж веднага й отстъпи място. Помислих си: "Какво възпитано момче!" Обаче друго момче ми отстъпи и на мене място! Ъ-хъ-ъ-ъ!
Сега един виц. Разговарят двама набори около 60-те. Единият казва на другия: "Иванов е много разстроен. Онзи ден закачил едно момиче в трамвая, а то му отстъпило мястото си!"


26 Март 2010 10:42
Cruella,

Аз понеже съм на тия години, не си позволявам закачки точно затова, щото ако ми отговорят - "Ко ми съ праиш бе..." ще се усмихна, но ако ми отстъпят място - веднага трябва да сляза и ...да приема живота такъв какъвто е!
Не че не го приемам, ама ми е трудно да сложа точката.
26 Март 2010 11:40
Направих 60 и уж младея, уж съм с млада жена, ама имам бяла брада.
И на - почнаха да ми отстъпват място от време на време, пък аз се притеснявам...
Не е толкова зле положението.


Сократе, прав си, че положението не чак толкова зле. Но не забравяй, че това е първия етап. Вторият етап е когато се качиш и случайно не те забележат, някой да извика: Как не ви е срам бе, възрастен човек стои прав, а вие.... Което всъщност не е чак толкова лошо, защото според Калин все по-рядко се случва. То има и други, много по-обективни критерии за оценка, които ще ти ги кажа само, ако много настояваш
26 Март 2010 11:56
"Хубавите" новини тук ин ги съобщава бай/май/ Сакрат...Имаше такива томобили Мерцедес Майбах...Ха ха.
26 Март 2010 12:20
Сократе, пуснах поста и нещо ме зачовърка - Ами ако Сократ, какъвто е притеснителен, вземе че не ме попита? Та затуй рекох си - Я по-хубаво аз да му го кажа, за да не го мъчат хамлетови съмнения от типа - Да питам, или да не попитам. С уговорката, че не се отнася за него. И така, качва се човек с младата си жена в автобуса, а там има само свободно място. И понеже не е турчин, нито японец, а е възпитан българин, предлага учтиво мястото на жена си. След малко се качва жена на средна възраст. Ядосва се, че няма свободни места и понеже все още ù e неудобно да помоли някого да отстъпи мястото си, решава да си го изкара на седящите: Госпожо, защо се правите, че не виждате възрастния човек, който стои прав до Вас! Брадата, Сократе, бялата брада е виновна за всичко. Да я обръснеш! Недей гледа, че великият ти предшественик бил с голяма брада. Можел е да си го позволи, защото тогава е нямало автобуси и трамваи
26 Март 2010 12:45
Анастасе

--------------------------
Не е съвсем по темата, но няма къде другаде да го споделя.
Снощи без изобщо да подозирам, попаднах на благотворителна вечер в ателието на моя млад приятел Благовест Зерлиев. Художници продаваха картините си, за да може един човек да проходи.
Знаете ли, приятели, на живо е съвсем различно. Съвсем различно е да видиш как човекът се клати на патериците като картонена кукла. И да видиш как ризата му около кръста е подгизнала от пот. А се усмихва.
Нямах пари. Никога не съм имал. Изпросих назаем и купих.
А имаше какво - хубави картини бяха... е, и калпави не липсваха. Особено ми хвана окото един страхотен триптих с архангели. Имаше невероятно духовно излъчване.
Всъщност пиша това, за да ви поканя - ако можете да си го позволите - да минете през ателието на Благовест Зерлиев. То е на улица "Парчевич" в отсечката между "Витошка" и "Христо Ботев". Или да пратите натам свои познати с финансови възможности. За добро е.
----------------------
Уважаема Сибил,
Съзнавам, че с написаното съм на ръба на нарушението.
Ако сметнете за необходимо - изтрийте горното или част от него.
Извинявам се предварително.
26 Март 2010 12:46
Туй с бялата брада е вярно.
Прави човека извънземно.
Сиреч - изкарва човека от двуполовия личен състав къмто след-половата група.
Много странно чувство...
На непотребност..., че си бракуван, или нещо от сорта...
А няма защо, аз примерно съм си във върхова форма, ей го оня ден се върнахме от 4 великолепни скиорски дни на Пампорово.
Карахме си от 9 до 4:30, с половин час творческа пауза за супа, картофки и бирка, на Студенец...
Зла-ато, велико...
26 Март 2010 13:31
Бялата брада не е проблем. Може и да се обръсне.
А сега един ирландски виц. Един човек навършил години за пенсия и отишъл в пенсионното да си внесе декларация. Върнал се, а жена му го попитала как е минало. Той и казал, че не си носел нито шофьорската книжка нито паспорта (тук лични карти няма), а за да удостовери възрастта си разкопчал ризата си за да види служителката, че космите по гърдите му са бели. Тогава жена му казала: "Ако беше си свалил гащите щеше да получиш и добавка за инвалидност."
26 Март 2010 13:39
Сократе, за съжаление съм далеч и не мога да посетя ателието, но затова пък сядам веднага да препратя съобщението на 2-3 приятели, които не само разбират от живопис, но са и с добро сърце, като твоето. Благодаря ти!
26 Март 2010 13:59
Сократе,
Докога е благотворителната изложба? Дъщерята не е в България, ама след 2 седмици може и да отиде.
26 Март 2010 14:02
Tъй, тъй...истина е, че и с брада, или без брада, рано или късно кацата се изпразва. Разликата е само, че много малко мъже си го признават. В това отношение жените са далеч в по-привилегировано положение и могат с малко артистични умения да прикрият доста неща. До едно време, разбира се, сиреч, докато все още има кандидати за нападатели на крепостта Веднъж дочух на улицата разговор между двама зевзеци (не е виц!):
- Здравей Кире, как е оная работа?
- Все още съм бомба!
- Бе то бомба, бомба, ама тъй както те гледам, не е далеч денят,
когато ще кажеш, Добри, таз вечер не ми стана!
- А аз пък отдавна чакам деня, когато ще кажеш, Кире, таз вечер ми стана!
26 Март 2010 14:23
Кру,
Да ти кажа - не знам. Снощи просто ме изненадаха - мислех, че отивам на имен ден.
Но мисля, че 2 седмици не са проблем.
А самата експозиция е постоянна.
Адресът е Парчевич 19.

Редактирано от - Сократ-май на 26/3/2010 г/ 14:25:35

26 Март 2010 15:25
"Ако беше си свалил гащите щеше да получиш и добавка за инвалидност."

Ай ся,
от такива съвети току виж си изкара човек присъда за уплах на служебно лице на работното му място
26 Март 2010 16:08
Преди години, сигурно съм била 30 и кусур, в автобуса ставам и отстъпвам място на една не бабичка, но видимо по-възрастна жена, пенсионерка очевидно. Знаете ли какво се случи - тя отказа да седне като ми каза - стой, стой, вие младите повече работите и сте по-изморени. Такива ми ти работи.
26 Март 2010 16:44
А никой не пита дъртаците защо точно в 8, 30 часа, когато всички студенти са се юрнали на лекции, а нормалните хора на работа, и те барабар в тълпата се гъчкат и ръчкат, за да идат чак до Кирков за пет яйца, че са с една стинка по-евтини. А що не кажете как същите тия свити и жални хорица от 280 се превръщат в безмилостни кръволоци, щом кракът им стъпи в трамвай? Там е тяхното царство и тежко и горко на оня, който дръзне да им се опълчи. Реагират по-бързо от баретите, дето арестуваха наглите и за три секунди обсаждат врага, та чак и подкрепления от задната мотриса идват.
26 Март 2010 16:56
Дърт реалист, моля те, не ми говори за ски, че от години не съм ходил, а ми се иска. Ама сега целият ресурс (финансов) на семейството отива в Германия при щерката. Надявам се като завърши да ми плати една почивка на Боровец или Пампорово, а може и на Гармиш , ама не знам дали ще мога тогава да подкарам ските
26 Март 2010 19:20
protor Седя и се смея
26 Март 2010 21:16
За статията
27 Март 2010 03:01
Не искам да създавам сензация, но знаете ли, че напоследък в трамвая и автобуса деца и юноши почнаха да отстъпват място на възрастните?

Понякога стават и чудеса!

Редактирано от - потребител,07 на 28/3/2010 г/ 14:39:02

27 Март 2010 20:39
Добрите новини са толкова крехки, като ледеца покрил локвата, където не смееш да стъпиш, защото знаеш, че ще се пропука. А не се знае колко е дълбока!
28 Март 2010 13:41
Този път избирам Микис Теодоракис
''SENSIBLE SUN OF JUSTICE''
Sun of justice, whom we feel *
and you, myrtle branch of glory,
do not, I beg of you
do not forget my country!

It has tall mountains shaped like eagles
the vines in ranks on the volcanoes' flanks
and the houses more white
for the neighbourhood of the azure.

My bitter hands, by thunder
I am turning them back behind the times,
my old friends, I am calling them forth
with threats and with blood! Натиснете тук
28 Март 2010 14:37
Днес е Цветница

Честит празник на всички християни и именници!
Честит имен ден г-н Калин Донков!
Да съхраним вярата си
Натиснете тук
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД