:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,509,877
Активни 130
Страници 8,602
За един ден 1,302,066
НАЙ

Васил Тончев - социологът, който се разтоварва с биатлон

В Солт Лейк Сити бяхме като добре смазан механизъм, твърди шефът на "златния" зимен спорт у нас
Снимка: Александър Михайлов
Какво може да свърже социологията с биатлона? Трябва да имаш доста развинтена фантазия, за да си представиш, че и при едното, и при другото, се стремиш да се придвижиш максимално бързо по трасето, да уцелиш повече мишени и да финишираш пръв. Трасето в социологията е общественият живот, в биатлона е от сняг. Мишените в едното се целят с точни проучвания, в другото - с куршуми. Аналогията с финиша е излишна.

Като оставим обаче отвлечените абстракции, в България социологията и биатлонът се свързват с едно име. И то успешно. Това е името на Васил Тончев.

"Преди шест години ми гласуваха доверие да поема ръководството на този спорт и мисля, че го оправдавам", спомня си сега маститият социолог от "Сова Харис".

И как няма да има такова самочувствие, след като от две зимни олимпиади поред - в Нагано'98 и Солт Лейк Сити'02 биатлонът се превърна в най-успешния ни зимен спорт в историята? На първата Екатерина Дафовска спечели златен медал на 15 км, а на втората Ирина Никулчина взе бронз на 10 км преследване. Това обаче е само блясъкът на чашата на успеха. Съдържанието в нея са 4-5 класни състезателки, които на всяко едно състезание по света респектират всички от елита.

"В Солт Лейк Сити бяхме като добре смазан механизъм.



Ако не беше шашмата с "астматичките"



Магдалена Форсберг и Олга Пильова, Дафовска можеше пак да вземе медал на 15 километра. Те стопиха съответно по 29 сек. и 24 на Катя в последната обиколка, което нито е нормално, нито логично. Някои инстанции в Международната федерация обаче се изложиха и сега ще отговарят на предстоящия световен конгрес", споделя надъхано Тончев.

Всеизвестно е как Международната федерация по биатлон позволи абсолютно скандално тези, които се регистрират като страдащи от астма да могат да инхалират лекарства, забранени в списъка от непозволени анаболи. Куп състезателки, между които и големи имена като Форсберг и Пильова, използваха "уличката" в кодекса и се записаха като астматички. Това възбуди колоритния ни олимпийски шеф Иван Славков-Батето да произнесе крилатата фраза: "За болните има параолимпийски игри (б. р. - игри за инвалиди)!"

"За съжаление тогава гигантите само ни потупаха по рамото за куража, но не ни подкрепиха. Ако го бяха направили, и ние щяхме да се намесим като страна в последвалите неуредици, потърпевша от които бе най-вече Русия. "Астматичките" бяха сигнал още на старта, че в Международния олимпийски комитет Темида отдавна си е свалила превръзката на очите според интересите на големи и малки", резюмира Тончев.

В младежките си години той е бил национал по биатлон. При кандидатстването за висше образование обаче се справя блестящо с изпитите по история и литература и влиза социология. На кръстопътя за житейско развитие избира следването. То не му попречва да запази връзките си с приятелите от зимните писти, с които години наред се пързалят и стрелят.

В университета Тончев пак се заобикаля с приятели. "Някои са доволни да кажат, че през живота си са имали 3-4-ма приятели. При мен те са десетки", споделя той с изражение на човек, чувстващ се истински щастлив.

В сферата на социологията амбициозният характер на Тончев намира нова мишена, уцелена с основаването на агенцията "Сова 5", преименувана по-късно в "Сова Харис". Лека-полека тя се превръща в основен фактор в проучването на общественото мнение. И тогава биатлонът се връща в живота му.



"Едното задоволява интелектуалния ми глад,



а другото ме разтоварва", казва Тончев пред компютъра в стилно обзаведения си кабинет.

Но едва ли това обяснение хвърля достатъчно светлина върху обвързаността на мастития социолог с биатлона. С встъпването си на шефския пост той създава порядък, какъвто с лупа не може да се открие в другите федерации на зимните спортове (може би с изключение на федерацията по кънки, чиито плодове са Евгения Раданова, Иван Динев, Албена Денкова и Максим Ставийски). Ръководството на родния биатлон превъзходно усеща тенденцията в нарастващия тв интерес към този спорт. На олимпиадата той бе трети по зрителски интерес след ските и хокея. У нас пък някои състезания скачат до неподозираните 18% гледаемост по Канал 1, съревноваващи се дори с космическата летва на "Шоуто на Слави".

Освен че раздаде много приемливи премии за най-добрите в Солт Лейк Сити (между 30 000 и 60 000 лева), федерацията ни по биатлон подписва изгоден договор с германския лидер на пазара за топлинно счетоводство и уреди "Техем". Доброто сътрудничество с "Форд" пък ще донесе един нов модел от тези коли за банскалийката Ирина Никулчина.

Но това е само капка в морето. В момента националният ни тим по биатлон разполага с едни от най-модерните екипи в света. Базата на Белмекен свети като слънце. Вече се организират и през лятото международни състезания на ролери, които са великолепен тласък за зимния сезон.

"Вършим нещата с желание и ето, че потръгна. През зимата ние сме като един керван, движението в който може само да ти доставя удоволствие и радост", доволен е Тончев.

Но как човекът, който бе



сред първите, предрекли в началото на 2001 г.



нахлуването на Симеон Сакскобургготски в политическия ни живот, намира време за това зимно хоби? Семейството му първоначално е против такова изморително раздвояване, но нищо не може да спре Тончев във връщането му към корените. Постепенно и жена му, и синът му започват да приемат това влечение.

За ръководещия едновременно социологическа агенция и федерация по биатлон обаче това "хващане на две дини под една мишница" не всеки път е весела песничка. То е постоянен контакт с огромен брой хора, лавиране между куп интереси и не на последно място, естествено, гъделичкане на собствения устрем към прогрес и успех във всичко, с което се захванеш.

Допинг-скандалите в Солт Лейк Сити са нещо положително, смята спецът. В тях изгоря дори и англичанин (скиорът Алън Бакстър), което доказва, че МОК здраво се е захванал да помете шашмите в съвременния спорт. А напъните към медалите на такива големи форуми се превръща вече в истерия. В него 16-годишната американка Сара Хюз си осигури живота - собствения, а може би и този на поколението си, с едно изпълнение на площадката за фигурно пързаляне. Именно допингцедката обаче попречи и на немеца с испански паспорт Йохан Мюлег да стори същото, след като на тренировка бе хванат, че и трите му златни медала в ски-бягането са плод на непозволени анабол. И то не какъв да е, а най-вредния за здравето - изкуствения кръвен допинг дарбепоетин алфа (НЕСП).

"На Запад един такъв успех носи на спортиста



осигурено бъдеще за десетилетия напред



под формата на рекламни договори за милиони - размишлява Тончев. - Е, как тогава битката няма да е кървава? За нас тя е още по-кървава, защото не всички от нашите състезатели разполагат със средства за съвременните витамини и възстановителни медикаменти. А при по-малките размери на премиите нашите спортисти също могат да си осигурят бъдещето. И ето, че и при тази атмосфера успяват."
1781
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД