Неговото име от години предизвиква възхищение и неприязън във винарския бранш. Зложелатели не се уморяват да обясняват как той е приватизирал българската търговия с вино в Англия, но истинските познавачи на тази твърде деликатна материя знаят, че заслугите за българския пробив там се дължат в много голяма степен на неговите качества и находчиви усилия.

На 16 септември 1999 г., когато в Сливен официално беше открита винарна "Сините скали" на "Домейн Бойар", Маргарит Тодоров доведе от Лондон цял самолет с бизнесмени, винени експерти и журналисти. Повечето изглеждаха любопитни да видят България, за която имаха противоречиви представи. Тогава виненият бос с осанка на истински победител артистично обърна първата шарпана в гроздомелачката



под звуците на "Ода на радостта"



от "Деветата" на Бетовен.

Днес 52-годишният мъж изглежда леко уморен. На въпроса дали все още се чувства победител, след кратка пауза отговаря: "Да. Ние сме най-големият износител на българско вино, чувствително по-голям от всеки друг. На Запад, където има истински критерии за качество, може би 50 процента от целия износ е от "Бойар истейтс". Проблемът е, че България за 6-7 години е загубила две трети от пазарите. Все едно да победиш в една война, в която всички са убити. В друга страна това би било национална катастрофа, биха се взели мерки за спасяване на отрасъла. Въпреки че увеличаваме продажбите, на фона на срутването се чувствам губещ."

За Маргарит Тодоров или Марго, както го наричат колеги и приятели, е естествено да наблюдава с болка срутването, защото е един от строителите на отрасъла. Още от дете знаел, че ще се занимава с търговия, но във винарския бизнес се озовал почти случайно. През 1971 г., току-що завършил икономика, постъпва на работа в незначителното тогава външнотърговско дружество "Винимпекс". От този период с уважение и респект разказва за първия си директор Емил Разлогов - нестандартна за онази конюнктура личност, събрала около себе си екип от млади хора, които



да правят бизнес по европейски



Кариерата му тръгва стремително нагоре десет години по-късно, след като вече е натрупал значителен опит. През 1982 г. заминава за Англия като представител на външнотърговското дружество Bulgarian vintners Co. Ltd. По онова време България има много лош имидж, особено в Англия и САЩ. Американският Сенат ни обявява за страна с държавен тероризъм. "Аз още преди това бях разбрал, че виното не е продукт, а имидж и че, за да продаваме българско вино, трябва да сменим отношението към него", обяснява Тодоров. Първата му работа в Лондон е да направи масова кампания за разпознаване на българските продукти сред хора с отношение към виното. Оказва се, че в Англия има много голяма организация на производители на домашни вина и усилията се насочват тъкмо към тях. "Започнахме да правим дегустации из цялата страна. Беше кошмарен период от живота ми. Пътувах постоянно и заради група от 10 души в Северна Англия минавах 600 км за една дегустация. Но направихме това, което в маркетинга се нарича "джобове за снежни топки". Тези хора, които имаха отношение към виното, в регионален мащаб влияеха върху мнението, че българското вино не е като страната."

Големият прелом става, когато кампанията преминава към



етапа на директната реклама



В концепцията е заложена идеята за деликатно и малко шеговито разграничаване от медийния образ на България. В телевизионния клип, в типично английска атмосфера, домакинът неочаквано разбира, че виното, което сервира, е българско и изпада в малко смешна и конфузна ситуация. "Така успяхме леко да разграничим страната от продукта и малко да се присмеем на снобизма. Накарахме клиента да допусне, че виното може да бъде различно от страната, колкото и тя да е непонятна, негативна, смешна или каквото и да било." Кампанията се оказва толкова успешна, че в средата на 80-те години България се нарежда на пето място като вносител на вина във Великобритания и на трето място при червените след Франция и Италия. Българското каберне става



"домашно вино" на английския парламент,



продава се в бюфета на Би Би Си и на много други престижни места. То е предпочитано и модерно сред студентите в Кеймбридж, Оксфорд и други университетски центрове. Всичко това се оказва възможно, защото България успява в онези години да създаде качествен продукт. Марго не пропуска да подчертае заслугите на тогавашния директор на СО "Винпром" Стоян Киндеков, на шефа на винопроизводството Христо Дерменджиев и други колеги.

Истинското признание идва в началото на 90-те. Тогава продажбите стигат 45 млн. бутилки годишно, а бившият британски външен министър сър Джефри Хау казва, че виното е направило повече за имиджа на България, отколкото българската дипломация за 45 години. Макар че тази фраза е донякъде оценка за дипломацията, тя няма как да не е стоплила сърцето на Марго, може би дори повече от включването му сред



50-те най-влиятелни личности във винения бранш



от английското списание "Декантер".

Един от най-успешните български бизнесмени е роден на 19 юни 1948 г. в София в семейство на строителен инженер и зъболекарка. "Баща ми беше много строг и за разлика от мои съученици, аз имах страшно оскъден личен бюджет, който спираше в първия ден на ваканцията." След един разговор по финансови въпроси, когато бил на 15 г., бащата на Марго му уредил от профсъюзите разрешително да работи, преди да е навършил пълнолетие. След това до завършване на университета отчасти поел живота си в свои ръце - през ваканциите работил като изкопчия, дърводелец, бояджия, преводач. "Родителите ми ме научиха на труд и да не се срамувам от никаква работа, но бяха много строги и днес се опитвам да компенсирам тяхната строгост с по-толерантно отношение към сина ми." През 60-те години баща му е бил търговски представител в Джакарта. През този период освен с английски език бъдещият винен бос се заразява и с влечение към търговията.

И него, както често става, успехът го е уредил с много врагове. Дели ги на два типа. Преди 10 ноември били стандартни писачи на донесения, в които се твърди, че това, което прави, не може да бъде вярно. След 89-а палитрата се разширила. Обяснява го с факта, че "Домейн Бойар" не се заигра нито с финансови, нито с други групировки. Фирмата винаги е отклонявала корупционни анонси, а през последните години у нас това поведение се награждаваше с постоянно напрежение в работата. "Ако можех да водя личен кръстоносен поход, това би бил поход срещу корупцията, признава Тодоров. Знам, че отделни корумпирани индивиди в България са ми много големи врагове."

Миналото лято името му се завъртя в политическата рулетка. Споменаваха го като потенциален надзорник на приватизацията и министър на икономиката. Нищо от слуховете не се потвърди. Те, изглежда, бяха родени от близостта му с царя. През 1992 г. Симеон Сакскобургготски разреши на "Домейн Бойар" да постави



семейния му герб върху най-престижните си вина



"За нас това беше много голямо уважение и чест и ние трябваше да убедим Негово величество, че го заслужаваме", спомня си Марго. В същото време в някаква степен и бившият монарх е имал полза от съпричастността с един харесван на Запад продукт. В Англия дори излиза статия, че трябва да се регламентира кои монарси имат право да си дават гербовете.

"Винаги съм вярвал, че царят ще играе съществена политическа роля в даден момент, казва днес Маргарит Тодоров. Имам отношение към Негово величество много преди да стане премиер. Трябва да призная, че бих искал българската монархия да се възстанови и той да седне на трона. Успехът на България по пътя на монархията го виждам като много по-бърз и ползотворен, отколкото по пътя, по който сега вървим." За разлика от много домашни монархисти, аргументите му не са носталгично сантиментални, а по-скоро прагматични. Той е убеден, че републиканският период от българската история не е бил успешен нито преди, нито след 10 ноември.

Колкото до поканите за влизане в правителството, твърди, че сериозни разговори не е водил. Негово дълбоко убеждение е, че на България й трябва силна дясна реформа, за да има значително по-високи темпове на развитие. Само така страната може да влезе в ЕС. "Вярвам, че ако това се обясни на хората, дори и в такъв късен етап, защото то трябваше да стане през 1991 г., народът би го разбрал. Ако живеем повече за децата си и искаме те да живеят в едно благоденстващо и добро общество, трябва да ускорим реформата с една доста по-либерална форма на капитализъм." Той е сигурен, че ако днес има референдум, републиката ще има повече поддръжници. Обяснява си го с това, че "българинът е консервативен и мисли като счетоводител, а не като бизнесмен."