|
| От третокласниците се очаква да могат да разказват за куп ярки личности - от Хан Аспарух до легендарния борец Дан Колов и певеца Борис Христов. |
Това е един от последните случаи на учебникарско скудоумие, с които е била принудена да се бори Таня Страшникова - учителка на огромния покрай икономиите клас от 34 деца в столичното училище. Страшникова е категорична, че учебният материал за III клас по "Човекът и обществото" е
непреподаваем и неразбираем
От същото се оплакват и колегите й. От българския и математиката, през човека и обществото, до музиката - за учениците до VIII клас светът на знанието е хаос от непосилна, непоследователно поднесена фактология, изсипана в лоши учебници, признават учителите. Те обаче са скептични, че учебниците могат да са по-добри без промени в учебните програми, а такива в основното образование не се задават.
Учебната програма за "Човекът и обществото" - комплексен предмет, обединяващ история и география в III и IV клас, е прекрасен пример защо учебниците са лоши, а децата - тотално загубени в огромните исторически периоди, в които са захвърлени от авторите на програмата. Невероятно, но факт - българските ученици започват да изучават история на България от III клас и го правят в продължение на цели 4 години в основното училище. При все това историята си остава една голяма мъгла и в това няма нищо чудно.
"В III клас от нас се очаква да запознаем децата с историческото развитие на България от времето на траките до XX век. Това е огромен период, а за преподаването на този материал е заделен по 1 час седмично. В рамките на един час например от мен се очаква да преподам урока "Възобновена България", който покрива цялото Второ българско царство - от XI до XIV век", обяснява Страшникова. Освен купищата владетели урокът върви в комплект със серия нови понятия. "Опозиция, дипломация, толерантност и изневиделица римският папа, за когото те не знаят абсолютно нищо друго, освен че е имал кореспонденция с Калоян", дава пример началната учителка. В това
препускане през периоди
децата тотално се губят. За да улесни прескачането през вековете, Страшникова работи с линия на времето, но между отбелязаните на нея събития заради големия период зеят дупки от по няколко века, в които изтичат и малкото шансове на децата да навържат нещата.
Тези дупки на теория трябва да се запълнят последователно до VI клас. В IV клас децата преповтарят материала от III с повече детайли, а в V и VI клас родната история е разделена до и след XVII век. Историята на света нахлува едва през VII клас с неясни последици за вече наученото за България и след пълния крах на шестокласниците на полето на най-новата ни история.
"Уроците след 1945 г. в учебника за VI клас изобщо не са съобразени с възрастта на децата. Урокът "Икономически промени в селото и града - от пазарна към планова икономика" например ги сблъсква с понятията колективизация, национализация, индустриализация, пазарни отношения. Те изобщо не разбират това. Губя ги и на урока за двуполюсния свят зад Желязната завеса, и речта на Рузвелт, и с "България - най-верният сателит на Съветския съюз", обяснява Десислава Чолакова, преподавателка по история в прогимназиалния етап. Учители нееднократно са настоявали пред експертите по история този материал да отпадне, но без успех.
Друга радикална тактика е предприела директорката Тереза Иванова, която води ЗИП по български език и литература в прогимназията. Заради пълните с неразбираеми дефиниции уроци тя
направо е забранила учебниците по български
език и децата работят само с учебните тетрадки.
В прогимназията големият препъникамък е програмата за V клас, преливаща от много текстове по литература и тежък материал по български. "Синтаксисът по български създава големи проблеми на учениците, а часовете не стигат. В същото време по литература са включени много текстове - митове, фолклор, авторски приказки. Митовете и фолклорът са за учениците като урок по чужд език, думите са неразбираеми и трябва да се превеждат ", обяснява Антоанета Чакърова. В VI клас неразбираемият фолклор отстъпва място на наизустяването на твърде много стихотворения и тежката и ненужна литературна терминология. "Нямаме възможност за затвърждаването на материала по български. За създаване на писмени текстове време изобщо не остава", казва Чакърова.
От липсата на упражнения в учебниците и време за затвърждаване на материала се оплакват всички преподаватели от 64 ОУ. Те признават, че покрай масовото изпитване с тестове на принципа на тотото децата трудно разказват, трудно четат и много се затрудняват да пишат. Външното оценяване допълнително изяжда времето за покриване на материала, защото изпитите са в края на годината и материалът трябва да е приключен по-рано. За да компенсират всичките тези безумия, учителите ползват часовете за СИП и ЗИП, които на теория би трябвало да разширяват знанията, но отиват за дообясняване на материала. Педагозите опират и до развиване на собствени презентации наместо учебниците. Преподавателите са категорични, че ужасният стил в книгите се дължи на липсата на допир на авторите с живи деца, но не вярват текстовете да станат по-добри без сериозно облекчаване и преструктуриране на материала. Те се надяват министърът да намери време за целта и да не гледа само висшето образование.
ГЛАСЪТ НА УЧИТЕЛИТЕ
Образованието се кланя на учебника и забравя смисъла си
shelly
Замисляли ли сте се какво всъщност е учебникът? Това не е нещото, което трябва да научим, а средството, което ни ориентира при учене. И то едно от средствата. За съжаление цялото ни образование се върти около "научаването" на това, което е написано в учебниците. Те пък се въртят около държавната афера, наречена образованост, и се състезават в печеленето на пари за авторските колективи, което ги превърна много отдавна от помощно средство в монополист в процеса на учене. До такава степен образованието се кланя на учебниците, все по-неразбираемия и псевдоакадемичен език в тях, формата, съдържанието, учебния материал ...и т.н., че забравя изобщо какъв е смисълът му.
Chopar
Проблемът започва с учебните планове, по които се подготвят учебниците. Времето не стига за преподаване на материала. Преди време учебният материал по география на България се изучаваше за две години (IX и X клас) по два часа - физическа география в IX клас и икономическа география с регионите на страната в X клас. Сега този материал с много повече изисквания като знания и умения се изучава пак за две години, но обърнете внимание - в X клас - физическа и икономическа география - общо за 1.5 часа седмично, а в XI клас - 1 час седмично - региони на България. Става ли ви ясно коя е една от причините децата да не искат да учат и да не научават почти нищо? Ако обясняваш както трябва, времето никога няма да стигне, а ако спазваш графика, децата не научават нищо.
MariaD
Учебниците с малки изключения са срамно следствие от липсата на държавна политика за задължителното образование на децата. Тя пък липсва, защото липсва обществено съгласие за задължителното образование на децата (какво, по колко, как се учи, как и кой проверява, че е научено, колко струва цялата работа и кой плаща сметката). Това последното е голям срам за всички възрастни българи (мен включително) пред българските деца.
Верижните липси по-горе са родили вакуум, в който интереси, нямащи нищо общо с децата и тяхното образование, са направили сегашните учебници факт. Ако ремонтът тръгне от учебниците (на която мисъл навеждат множество прецеденти от "епохата Вълчев" и някои неуместни изказвания на Игнатов), следващите учебници ще бъдат различни от сегашните единствено по по-малкия брой печатни, правописни и фактологически грешки. Евентуално. Нищо в процедурата за оценка и одобрение на учебници и учебни помагала не го гарантира. За сметка на това имаме пълни гаранции по отношение на вида и белотата на хартията, размера на шрифтовете и начина на скрепяне на коли, които са адски подробно регулирани.
Мисля, че има множество интереси за "бизнес" и "влияние" в образователната система, които не са част от един общ план. Срещу този натиск на всякакви интереси няма нищо освен индивидуални недоволства. Няма нито училищна общност, нито местна, нито национална, която да си брани нуждите и интереса на децата в училище. Това позволява на другите интереси да шестват из образованието и често да се самокичват с етикети "за доброто на децата в училище".
Dochka Kyuchukova
Работя от 20 години като начален учител. Като късметлия трябваше да оценявам сегашните учебници в начален курс. И аз като другите писали преди мен останах изумена, когато удачните учебници останаха неодобрени. Не мисля, че академичните автори могат да направят най-подходящия учебник без намесата на практикуващи учители. Веднъж един автор ме попита защо съм предпочела определен учебник пред неговия. Отговорих му, че ми създава най-малко проблеми. Има минимума за децата и ми дава свободата да избера как да предам останалото. Вече не избирам. Работя с каквото ми дадат, както си знам. Тежко на децата и родителите...
-----------
Как работим с лошите текстове
MariaD
Отговорите са поне два:
а) "неубитите" още професионалисти в училище НЕ РАБОТЯТ С УЧЕБНИЦИТЕ, а генерират учебно съдържание с връзки и интерпретации, достъпни за децата. Тях ще ги чуеш да обясняват, че фактологията е много, че е несъобразена с възрастови особености и пр., защото половината от креативната им енергия отива на вятъра, за да включат в своето си учебно съдържание фактологията от учебника. Не защото е нужна или полезна, а защото на децата ще им я искат при "външното" оценяване от всякакъв вид и учителят ще е "120% виновен", ако я е подминал. Какъв е броят на този изчезващ вид професионалисти и как се разпределени те териториално в страната и "вертикално" из нивата на училищно образование, днес никой не знае и по-лошото - никой не се и пита как се правят професионалисти от този вид.
б) "вече убитите" от или случайно попаднали в професията "професионалисти" ПЛЪТНО СЛЕДВАТ УЧЕБНИКА, умножавайки абсурдността на написаното в него с двойно възпроизвеждане - тяхната собствена "песен" в клас и изискването децата да го "изпеят" при разните форми на "оценяване". Прочее т.нар. "стандарт за оценяване" на учениците, също като този за оценяване на учебниците, не гарантира нищо друго освен че ученикът ще бъде оценен (изпитан) много пъти. Оттам нататък нещата се случват според възможностите и настроенията на конкретния учител и още купчина други несвързани с образованието на деца "фактори на средата".
-------------
Какво трябва да се промени
Ela Georgieva
Много са нещата, които трябва да се променят - иначе след 10 години ще сме се превърнали в Еквадор, където качествено образование се получава само в малкото частни училища:
-зазубрянето/наизустяването на факти (ОГРОМНО количество факти) - кой учи все още така?! Бг училището се страхува да поощрява мисленето - остатък от старата система, за която мислещите хора бяха заплаха. Оттук тръгва безразличието на децата към ученето;
- невероятно консервативната система - учителят е сведен до рупор, който трябва да "пее" фактите от учебника. Учителите нямат право да са креативни - творчеството им не се поощрява нито финансово, нито емоционално - и затова те свикват да карат "по учебника";
- учебниците... Отговорно съм писала тук, че ако можех, щях да изгоря на клада почти всички учебници, по които се измъчват децата.
А нашите деца учат толкова много, за толкова кратко време, че дори не запомнят това, с което им пълним главите - камо ли пък да тръгнат да го ползват. Това е все едно да отпечаташ на хубава хартия цветни снимки на басейн и плуващи хора, да наемеш учител, който да преподава на децата всичко за плуването: от температурата на водата, през химикалите, с които се чисти басейнът, до видовете стилове в плуването със съответните детайлни наименования (на латински, за по-весело) на мускулите, вземащи участие в процеса. В същото време учениците ви никога не са виждали басейн и вода... Какъв е смисълът на този учебник и този урок?!
--------------------
Мненията са изразени в рамките на дискусия, проведена във форума http://www.bglog.net/obrazovanie. Редакцията на в. "Сега" благодари за активността на участниците. Очаквайте в следващи броеве и други гледни точки.
Замисляли ли сте се какво всъщност е учебникът? Това не е нещото, което трябва да научим, а средството, което ни ориентира при учене. И то едно от средствата. За съжаление цялото ни образование се върти около "научаването" на това, което е написано в учебниците. Те пък се въртят около държавната афера, наречена образованост, и се състезават в печеленето на пари за авторските колективи, което ги превърна много отдавна от помощно средство в монополист в процеса на учене. До такава степен образованието се кланя на учебниците, все по-неразбираемия и псевдоакадемичен език в тях, формата, съдържанието, учебния материал ...и т.н., че забравя изобщо какъв е смисълът му.
Chopar
Проблемът започва с учебните планове, по които се подготвят учебниците. Времето не стига за преподаване на материала. Преди време учебният материал по география на България се изучаваше за две години (IX и X клас) по два часа - физическа география в IX клас и икономическа география с регионите на страната в X клас. Сега този материал с много повече изисквания като знания и умения се изучава пак за две години, но обърнете внимание - в X клас - физическа и икономическа география - общо за 1.5 часа седмично, а в XI клас - 1 час седмично - региони на България. Става ли ви ясно коя е една от причините децата да не искат да учат и да не научават почти нищо? Ако обясняваш както трябва, времето никога няма да стигне, а ако спазваш графика, децата не научават нищо.
MariaD
Учебниците с малки изключения са срамно следствие от липсата на държавна политика за задължителното образование на децата. Тя пък липсва, защото липсва обществено съгласие за задължителното образование на децата (какво, по колко, как се учи, как и кой проверява, че е научено, колко струва цялата работа и кой плаща сметката). Това последното е голям срам за всички възрастни българи (мен включително) пред българските деца.
Верижните липси по-горе са родили вакуум, в който интереси, нямащи нищо общо с децата и тяхното образование, са направили сегашните учебници факт. Ако ремонтът тръгне от учебниците (на която мисъл навеждат множество прецеденти от "епохата Вълчев" и някои неуместни изказвания на Игнатов), следващите учебници ще бъдат различни от сегашните единствено по по-малкия брой печатни, правописни и фактологически грешки. Евентуално. Нищо в процедурата за оценка и одобрение на учебници и учебни помагала не го гарантира. За сметка на това имаме пълни гаранции по отношение на вида и белотата на хартията, размера на шрифтовете и начина на скрепяне на коли, които са адски подробно регулирани.
Мисля, че има множество интереси за "бизнес" и "влияние" в образователната система, които не са част от един общ план. Срещу този натиск на всякакви интереси няма нищо освен индивидуални недоволства. Няма нито училищна общност, нито местна, нито национална, която да си брани нуждите и интереса на децата в училище. Това позволява на другите интереси да шестват из образованието и често да се самокичват с етикети "за доброто на децата в училище".
Dochka Kyuchukova
Работя от 20 години като начален учител. Като късметлия трябваше да оценявам сегашните учебници в начален курс. И аз като другите писали преди мен останах изумена, когато удачните учебници останаха неодобрени. Не мисля, че академичните автори могат да направят най-подходящия учебник без намесата на практикуващи учители. Веднъж един автор ме попита защо съм предпочела определен учебник пред неговия. Отговорих му, че ми създава най-малко проблеми. Има минимума за децата и ми дава свободата да избера как да предам останалото. Вече не избирам. Работя с каквото ми дадат, както си знам. Тежко на децата и родителите...
-----------
Как работим с лошите текстове
MariaD
Отговорите са поне два:
а) "неубитите" още професионалисти в училище НЕ РАБОТЯТ С УЧЕБНИЦИТЕ, а генерират учебно съдържание с връзки и интерпретации, достъпни за децата. Тях ще ги чуеш да обясняват, че фактологията е много, че е несъобразена с възрастови особености и пр., защото половината от креативната им енергия отива на вятъра, за да включат в своето си учебно съдържание фактологията от учебника. Не защото е нужна или полезна, а защото на децата ще им я искат при "външното" оценяване от всякакъв вид и учителят ще е "120% виновен", ако я е подминал. Какъв е броят на този изчезващ вид професионалисти и как се разпределени те териториално в страната и "вертикално" из нивата на училищно образование, днес никой не знае и по-лошото - никой не се и пита как се правят професионалисти от този вид.
б) "вече убитите" от или случайно попаднали в професията "професионалисти" ПЛЪТНО СЛЕДВАТ УЧЕБНИКА, умножавайки абсурдността на написаното в него с двойно възпроизвеждане - тяхната собствена "песен" в клас и изискването децата да го "изпеят" при разните форми на "оценяване". Прочее т.нар. "стандарт за оценяване" на учениците, също като този за оценяване на учебниците, не гарантира нищо друго освен че ученикът ще бъде оценен (изпитан) много пъти. Оттам нататък нещата се случват според възможностите и настроенията на конкретния учител и още купчина други несвързани с образованието на деца "фактори на средата".
-------------
Какво трябва да се промени
Ela Georgieva
Много са нещата, които трябва да се променят - иначе след 10 години ще сме се превърнали в Еквадор, където качествено образование се получава само в малкото частни училища:
-зазубрянето/наизустяването на факти (ОГРОМНО количество факти) - кой учи все още така?! Бг училището се страхува да поощрява мисленето - остатък от старата система, за която мислещите хора бяха заплаха. Оттук тръгва безразличието на децата към ученето;
- невероятно консервативната система - учителят е сведен до рупор, който трябва да "пее" фактите от учебника. Учителите нямат право да са креативни - творчеството им не се поощрява нито финансово, нито емоционално - и затова те свикват да карат "по учебника";
- учебниците... Отговорно съм писала тук, че ако можех, щях да изгоря на клада почти всички учебници, по които се измъчват децата.
А нашите деца учат толкова много, за толкова кратко време, че дори не запомнят това, с което им пълним главите - камо ли пък да тръгнат да го ползват. Това е все едно да отпечаташ на хубава хартия цветни снимки на басейн и плуващи хора, да наемеш учител, който да преподава на децата всичко за плуването: от температурата на водата, през химикалите, с които се чисти басейнът, до видовете стилове в плуването със съответните детайлни наименования (на латински, за по-весело) на мускулите, вземащи участие в процеса. В същото време учениците ви никога не са виждали басейн и вода... Какъв е смисълът на този учебник и този урок?!
--------------------
Мненията са изразени в рамките на дискусия, проведена във форума http://www.bglog.net/obrazovanie. Редакцията на в. "Сега" благодари за активността на участниците. Очаквайте в следващи броеве и други гледни точки.
; той е от тотема на земноводното, наречено Тритон ("Не ме докосвай!!!... Мразя да ме гледат "алчни" погледи!!!...)... Започва да си трие бавно главата; после става; слага си шлема; взима си меча; определя посоката на преселението...; опъва напред ръка с меча полуналяво от посоката, после полунадясно от посоката и после в самата посока...; смята се, че е представител на Харконите (Харкоканите...); започва да си клати главата нагоре-надолу, нагоре-надолу, нагоре-надолу...; Трябва да чуе глас в главата си от "атомните подводници на Харконите..." - нещо, като: "Тусссс... о кии тааа, пуууу, кеееее..."; Харконите трябва да му потвърдят с "бяла окръжност" в съзнанието му (ако не - тогава - "червен хикс"
