- Г-н Хампарцумян, кои са вашите "фаворити" в потопа от антикризисни мерки?

- Нямам такава класация. Защото това са само идеи и докато е така, няма смисъл да ги обсъждаме. Извадени от контекста, те нямат смисъл, и обратно - имат смисъл, ако са обединени за постигане на някаква цел .

- Всички гледат на приватизацията като на "бърза помощ" за бюджета?

- Бърза ли? Една добре направена процедура, особено ако става дума за предприятия с по-висока стойност, със сложна структура, отнема 12-18 месеца.

- А борсовата приватизация?

- И тя иска време, има изисквания към одита на резултатите, към счетоводството и т.н. И трябва да се има предвид, че сега купувачите очакват значително подценени цени. Освен това приватизацията е добро решение, когато има качествени държавни регулатори - достатъчно силни и независими, за да бъдат арбитри между интересите на корпорации и потребители, особено там, където има квазимонополи. Виждате, че приватизацията на ЕРП не донесе някакво особено удовлетворение на клиентите им, напротив, има дискусии.

- Сериозно ли е изобщо да се обсъжда като мярка замразяване на цените на тока, парното, природния газ?

- Държавният регулатор може да си позволи да задържи цените, но това не може да е дългосрочно. И ще бъде компенсирано с покачване в следващ период. При това компенсацията може да е свързана не само с цените, но и с падане на качеството, забавяне на инвестициите. Общественият интерес не е в това токът непременно да е евтин, а и да имаме добра електроиндустрия. Регулаторът трябва да намери баланса.

- Не е ли парадоксално едновременно да се обсъжда замразяване на цени и покачване на ДДС, което очевидно ще качи цените?

- Очевидно се обсъжда огромен набор от различни възможности, но можем да дадем оценка само ако вече има система от мерки, насочени към постигане на някакъв резултат. Намирането на общ знаменател в трудна ситуация е сложно нещо. Но това е отговорност на всеки от нас - общество, компании, граждани. Може да се наложи да търпим трудности.

Когато Чърчил в началото на Втората световна война сменя Чембърлейн, вече е бил необичан политик, но всички са знаели, че той има волята да свърши нещо. И когато в парламента го питат какво обещава, той отговаря: три неща - кръв, пот и сълзи, ще бъде много трудно, но ви обещавам, че ще победим в тази война.

Няма да минем без тежки и непопулярни реформи - в здравеопазване, пенсионната система, сигурността, съдебната система. Дали ще се намаляват заплати, дали ще е нов дълг, програма, подкрепена от МВФ, или друго - има много възможности и всяка от тях има положителни и отрицателни страни. Въпросът е как си балансираме икономиката, как да създадем фундамента, върху който тя да почне да расте - устойчиво, и да не зависим от два-три сектора. Ние се разглезихме предните 10 години, защото всичко вървеше само нагоре. Но да продадеш няколко ниви и да станеш милионер не е нещо устойчиво във времето, не може това да ни дърпа вечно напред.

- Видя се, че не може - имотният балон гръмна. БСК обаче вижда надуването на следващ - т.нар. "зелена енергия"?

- Да, сега този сегмент е модерен. Но и тук е много важна ролята на регулаторите, ако щете и на банките, които биха финансирали такива проекти, корпорациите, които биха влезли в този бизнес, да се предотврати прегряването.

- Банките са сред обвиняемите за предишния бум...

- Ако обвинявате банките за кризата, първо трябва и да им дадете медал за предишните 10 години възход. Банките са просто финансови посредници - те следват успеха, те не го генерират.

- Има ли нужда от някакво вливане на пари в банковата система в момента, запушено ли е кредитирането, както се оплаква бизнесът?

- Нещата са относителни. Преди кредитирането растеше с 40-50% на година, някои банки - по-нови, с по-малък пазарен дял, искаха да използват ситуацията, за да пораснат, и кредитът бе достъпен, лесен. Така се създаде фалшивото усещане, че това е нормалното състояние. Всъщност не е и системата бе започнала да прегрява. Сега всички са много по-внимателни. Банките продължават да кредитират, това се вижда и от цифрите на БНБ, но са по-предпазливи, по-нетолерантни към недостатъците на даден проект. От гледна точка на бизнеса това има ефекта почти на замръзване, а не е. То е като да караш по магистралата със 130 км/ч, но на влизане в населено място трябва да намалиш на 50 - струва ти се, че си спрял. Просто в сравнение с предишните периоди днес пазарът е много по-спокоен и нормален.

- И все пак трябва ли държавата да помага, да търси допълнителен кредитен ресурс, да налива пари чрез държавната банка за развитие?

- Не. Единственото, което държавата трябва да направи, е да намери решение как да разплати просрочените си задължения. Дали договорите са били финансово обезпечени или не, дали има нарушения и престъпления, това е работа на прокуратурата. Но тези договори ги има, срещу тях е свършена работа и неплащането затруднява сектори, които и бездруго са силно засегнати от кризата. Мощните държави правят обратното - наливат ликвидност в икономиката. Ние не можем, но поне дължимото трябва да се разплати. Иначе се получава ефектът на доминото - страдат и доставчици, и персонал, и банките кредитори. В България тези просрочия се мултиплицират около 3.5 пъти - ако държавата дължи 1 млрд. лв., проблемът по веригата се разраства над 3 млрд. лв., грубо казано.

- Има предложение държавата да издаде срещу своите дългове ценни книжа и фирмите да ползват тези книги за погасяване на свои задължения, за обезпечение?

- Има много възможни техники за решаване на този проблем. Въпросът е да се избере една от тях. Защото дяволът е в детайлите. Ясно е едно, че пари няма да се намерят без драстични реформи. Разходите решително трябва да се затягат. България трябва да бяга от модела в някои съседни държави, където две партии се редуват във властта. Проблемът не е, че са само две, а че докато едната партия е на власт, другите си "почиват". Не можем да си позволим 20-30% от икономиката ни да не работи, защото тяхната партия не е на власт Трябва да разделим политическото от икономическото и да направим икономиката и администрацията 100% работещи. А политическите борби да си останат на политическата арена. Много е лесно да се каже, много е трудно да се направи, особено в Южна Европа. Но това трябва да бъде стремежът на обществото ни. Вкарването на един министър в затвора няма да промени нещата. Трябва да има обществена непоносимост и загубата на репутация, на доверие да е голямото наказание. Ето, има голяма група администратори, които не са престъпници, но са арогантни, груби, лениви. Те няма да попаднат в затвора, тях обществото трябва да накаже с нетърпимост, да ги извадим от оборот, да загубят шанса да заемат позиции.

- Как гледате на лова на тайни сметки на българи в Швейцария и Лихтенщайн?

- Наивно е. В Германия са доста спорни резултатите. В същото време данъчната амнистия в Италия доведе до много по-голям ефект. В никакъв случай обаче не казвам и ние да правим такива амнистии. У нас няма такова богатство, такива предприемачи като в Италия. Там още от края войната, понеже не могат да съберат достатъчно данъци, ги вдигат и все повече хора не плащат. Сега Италия се опитва да си реформира данъчната политика.

Но Италия е богата, развита, тя е 7-ата икономика на планетата, произвежда за целия свят - дрешки, обувки, ферарита, хеликоптери, тежка индустрия... Ние не можем да се сравняваме с Италия. Ние трябва да правим реформи. Да спрем да наливаме все повече публични средства в неефективни места - в каци без дъно. Ако искаш да напълниш кацата, първо трябва да й оправиш дъното.