"Приходната част вероятно ще се осигури, така че да не се вдига ДДС, но ако това не стане, данъкът ще трябва да се вдигне с 1-2%", каза председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Иво Прокопиев от Конфедерацията на работодателите и индустриалците също каза, че ако днес се постигне консенсус за пакета от мерки, налогът върху добавената стойност няма да се вдига. Преди три дни обаче премиерът Бойко Борисов уверяваше, че "ако не се вдигне ДДС, няма как да се излезе от ситуацията".
Хазната ще се спасява чрез поредния удар върху администрацията. Парите за издръжка, капиталовите разходи и други харчове на министерства и ведомства ще се орежат с още 10%, от което държавата очаква да спести 450 млн. лв. Синдикатите са готови да приемат мярката, но само ако в нея не влиза ново рязане на заплати. "Някои ведомства вече направиха съкращения, но това, което се предлага, е и на тях да им се орежат разходите. Няма логика, така те се наказват отново", каза Пламен Димитров, вицепрезидент на КНСБ.
Зам.-министърът на екологията Евдокия Манева е представила пред тристранката разчети на министерството, че продажбата на вредни емисии по протокола "Киото" ще донесе 300 млн. лв. "Това е доста занижена според нас цена. Преди седмица сметките на експертите показваха 300 млн. евро", твърди Димитров.
От приватизация на миноритарните остатъчни дялове в 55 компании се чакат 200 млн. лв. Налогът върху печалбата от хазарт все още се изчислява на приход от 80 млн. лв., но и там се очаква да падне наполовина, тъй като се мисли върху нови схеми за двата данъка.
От продажбата и арендни вноски за държавна земеделска земя надеждите са за още 160 млн. лв. в бюджета. А 26 млн. лв. се очакват от увеличаването за една година на размера на дивидентите, които министерството на финансите може да тегли авансово от държавните предприятия. Сега могат да се вземат 50%, а идеята е да се стигне до 80 на сто. Още 91 млн. лв. ще бъдат спестени, ако първите три дни от болничните се плащат от работодателя, а не от НОИ. Към приходите не са прибавени 15 млн. лв. от концесията на природни богатства.
От правителството не са се отказали да орежат парите за представително облекло на държавните служители и работещите на трудови договори в администрацията, което е 60 млн. лв. Повечето ведомства обаче вече са раздали тези пари.
Идеята за данък лукс вероятно ще бъде модифицирана, така че да засегне много по-малко хора, стана ясно от обясненията на Божидар Данев. Социалните партньори са стигнали до заключението, че условието имотът да е над 250 кв. м. не е достатъчно, за да се счита, че собственикът му е богат, защото може да става дума и за селска къща. Затова съветът се е спрял на вариант, при който данъчната оценка ще се удвоява само ако е равна или по-голяма от оценката на имот над 250 кв. м в центъра на София.
В същото време една от мерките за подкрепа на доходите на населението, която вече се обявява за сигурна, е падането на тавана на обезщетенията за безработица. Така от 1 юли то става 60% от реалния среден доход за последните 6 месеца. Според изчисленията това ще натовари допълнително бюджета с 45 млн. лв.
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ
Една от мерките, за които вече има консенсус, е облагането на целия оборот на застрахователния бизнес, а не както е сега - само на печалбата му. Вчера обаче от МФ са представили нова схема за облагане, според която приходите в хазната от тази мярка ще са 50 млн. лв. При първия вариант на промените се предлагаше схема, при която плащаният данък щеше да е двойно по-висок.
За сравнение обаче през 2008 г. застрахователите платиха общо 5 млн. лв. корпоративен данък при събрани от застраховки премии 1.8 млрд. лв. Причината браншът да плаща нищожни налози е, че заради кризата и проблемите със застраховката "Гражданска отговорност" част от компаниите работят на загуба. Междувременно от Асоциацията на българските застрахователи се обявиха против обсъжданите промени. Те щели да доведат до загуба в сектора от порядъка на 120-130 млн. лв. годишно и щяло да се стигне до фалити.
ЗДРАВНИ ВНОСКИ
Издаване на шофьорска книжка само срещу документ от НАП за платени здравни вноски обмисля здравното министерство като поредната мярка за повишаване на събираемостта на осигуровките. Промяната ще важи както за новоиздаваните книжки, така и за тези, на които е изтекъл срокът и трябва да се подновят. От МЗ са се спрели на точно този вид документи, тъй като шофьорите у нас са много.
1.2 млн. души се водят в момента с прекъснати здравни права заради липса на вноски. Миналата година броят им беше около 1 милион.
Борбата е дупката в бюджета да не мине 3%
Антикризисните мерки няма да направят чудеса с бюджета, а просто ще го спасят от потъване. Всички около 50 предложения, които се очаква да осигурят към 1.5 млрд. - 1.6 млрд. лв., всъщност се правят, за да се спаси хазната от свръхдефицит, а не целят балансиран бюджет, стана ясно от обясненията на работодателите след тристранния съвет вчера.
"Това са нужните мерки, за да може бюджетът да влезе в максимум 2-3% дефицит", обясни председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Иво Прокопиев. Европейската комисия счита дефицит над 3% за прекомерен. "Ако успеем да се вмъкнем в 3-те процента, ще сме отличниците в ЕС", добави и вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров.
"България тази година ще има БВП в размер на около 60 млрд. лв., от които държавата не може да преразпредели над 40%. При 3% дефицит разходите трябва да се свият до 40%, а приходите да се увеличат до 37%", каза Прокопиев. Сметките показват, че ако не се направи нищо, хазната върви към дефицит от около 5%, т. е. над 3 млрд. лв. Ако антикризисните мерки проработят, минусът ще бъде сведен до около 3%, или към 1.8 млрд. лв. Законът за бюджета е разчетен на дефицит от 500 млн. лв.
"Това са нужните мерки, за да може бюджетът да влезе в максимум 2-3% дефицит", обясни председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Иво Прокопиев. Европейската комисия счита дефицит над 3% за прекомерен. "Ако успеем да се вмъкнем в 3-те процента, ще сме отличниците в ЕС", добави и вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров.
"България тази година ще има БВП в размер на около 60 млрд. лв., от които държавата не може да преразпредели над 40%. При 3% дефицит разходите трябва да се свият до 40%, а приходите да се увеличат до 37%", каза Прокопиев. Сметките показват, че ако не се направи нищо, хазната върви към дефицит от около 5%, т. е. над 3 млрд. лв. Ако антикризисните мерки проработят, минусът ще бъде сведен до около 3%, или към 1.8 млрд. лв. Законът за бюджета е разчетен на дефицит от 500 млн. лв.