Новите взривове в Москва натикаха Русия в капана на терора. Гражданите остават беззащитни както преди, така и след атаките - независимо от обещанията на властите да гарантират сигурността.

Взривовете на двете метростанции са особено страшни с това, че се явяват поредните. Макар борбата с тероризма да е едва ли не главната задача на днешната руска власт, атентатите в столичното метро шест години след предишния подобен терористичен акт, уви, бележат най-новата руска история. Сега най-важното не е дори да бъдат открити организаторите (това, впрочем, никога не е било постигано), а да се направи така, че да няма нови взривове в метрото.

Най-накрая трябва да започне реална рутинна работа, за да се гарантира сигурността на "взривоопасните" обекти, както направиха САЩ, Великобритания, Испания след атаките на терористите. Да, в тези страни спецслужбите обявяват повишена опасност от тероризъм, но не трябва да има съмнения, че щом това се прави, значи е имало реални основания.

Сегашните взривове на метростанциите "Лубянка" и "Парк на културата" имат очевиден политически контекст. В Русия се намира специалният представител на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за Кавказ Дик Марти. Той бе в Ингушетия и Чечня, чиито ръководители са му разказвали за постъпателните успехи в умиротворяването на Северен Кавказ. До края на пролетта Марти трябва да представи новия доклад за Северен Кавказ.



Последните три седмици спецчастите ликвидираха едва ли не последните главни терористи:



Саид Бурятски, комуто правоохранителните органи приписваха организирането на двата взрива на влака "Невски експрес", и Анзор Астемиров, ръководил нападението в град Налчик преди 4 години и половина. Като далечна история изглежда епохата на Шамил Басаев, който поемаше отговорност за всякакви терористични удари. Сега цялото "уахабитско нелегално движение" в Русия се персофиницира от Доку Умаров. А миналата седмица ръководството на Министерството на вътрешните работи заяви, че в Кавказ все още действат около 500 терористи и диверсанти. Чеченският президент Рамзан Кадиров оперира с по-малка цифра.

С други думи, независимо дали някой ще поеме или не отговорност за терористичните удари в московското метро, обществото не може да бъде сигурно, че руските спецслужби имат шанс и възможности да открият истинските организатори. Затова пък цивилните власти имат възможности и най-вече задължение да започнат най-накрая реално да се грижат за безопасността на гражданите.

След терористичните удари в метрото преди 6 години московските власти



обещаха да оборудват всички метростанции с газови анализатори,



които разпознават експлозивите - такива прибори има навсякъде в Израел. Но това е едно от многото обещания, изпълнено само на думи. Относно пък московската милиция през последните години в метрото тя се занимаваше само да бие хора от "неславянски" произход при проверка на документите.

Безсмислено е последният терористичен акт да се приписва за пореден път на кроежите на международните терористи. На САЩ, Великобритания и Испания, които имат далеч повече основания да страдат от международния тероризъм заради войните в Ирак и Афганистан, им стигаше един страшен терористичен акт, за да наложат постоянен контрол върху безопасността на транспорта.

В Русия обаче се оказаха недостатъчни и "Норд-Ост", и Беслан, и взривовете в жилищните блокове в Москва и Волгодонск, а сега и серията от взривове в метрото.

След тези терористични удари не бе уволнен нито един високопоставен ръководител на силовите структури. А най-забележимата мярка на властите срещу най-кръвопролитния терористичен акт в историята на страната - вземането на над 1000 заложници в училището на северноосетинския град Беслан - бе отмяната на изборите за губернатор.

Може много да се разсъждава за съотношението между успехите и провалите на кавказката политика на Кремъл, за претенциите на севернокавказките републики да се създаде отделен федерален окръг заради перманентната им нестабилност, бедност и недостатъчната им интеграция в структурите на държавата. За това, че останалата част на Русия фактически морално се е отделила от Кавказ. Но всичко това е вторично спрямо неспособността на държавата да осигури безопасността на гражданите си в Чечня, Ингушетия, Москва, във всяка една точка от страната.

Идеята за сигурността стана ключова в официалната риторика на властта. Но в основни линии под това се подразбира безопасността на самата власт и "устоите й", а като заплахи за държавата са обявени предимно митичните "попълзновения на Запада".

Между другото Русия ще продължава да живее в капана на тероризма, докато властта и обществото не осъзнаят, че причините за терора са във вътрешните проблеми на страната и те могат да бъдат решени само вътре в Русия.