Бойко Борисов се отказа от приоритетната си цел - да въведе България в еврозоната. Рекоха му миналата седмица в Брюксел да не се надява и той свали гарда. Така задраска първата точка в програмата на своето правителство, но следващата стана първа. Тя гласи: дори и да не ни пуснат в еврозоната, ще влезем в другата еврозона. Има ли такава? Не само има, но тя е по-важна от първата. Там са еврофондовете, които биха добавили по някое евро в джоба на всеки българин, докато първата би му измъкнала сетните левчета, когато ги превърта в евро.

Какво се случи миналата седмица на Европейския съвет, че се наложи тъй внезапна промяна? По думите на Борисов България загубила шансове заради Гърция. Тя пък загубила доверието на партньорите си от еврозоната, защото години ги подвеждала на какво дередже се намира. Редно ли е обаче заради друг да пада доверието към България, която според своя финансов министър Симеон Дянков покрива критериите от Маастрихт, както създателите на еврозоната не са способни? Редно е, защото



има разлика между правдоподобие и истина



Когато Дянков се хвали с по-добри показатели от икономическите гиганти в Европа, които са създали еврозоната, трябва да се замисли как изглежда. Фактически нашият финансов министър им предлага да сравняват функциониращи икономики с икономика на изкуствено дишане. От 13 години България е закачена на системи от Международния валутен фонд (МВФ) и не смее да излезе от реанимацията. Дянков й мери пулс, кръвно и други показатели и установява, че са по-добри в сравнение със задъхващите се икономики, които карат на собствено дишане в кризата. България би могла да влезе в еврозоната, но на носилка. Нейният проблем е, че в момента няма готови да я носят.

Какво общо има между Гърция и България? И двете не са това, за което се представят. Гърците са лъгали с години, че спазват бюджетна дисциплина, защото другите са си затваряли очите. България пък стана член на ЕС, защото останалите се престориха, че я виждат като функционираща пазарна икономика с върховенство на закона съгласно критериите от Копенхаген. Любезното премълчаване на истината бе възможно в името на по-широки интереси (по-широка еврозона, по-широк ЕС), докато по-развитите държави имаха достатъчно буфери да омекотяват проблемите. В кризата обаче се вижда, че резервите са изтънели и са скътани за аварийна намеса. Затова Евросъветът препоръча на Гърция първо да се обърне към МВФ, преди да иска европейска помощ, а България остави все така да си виси на завещания й от МВФ спасителен валутен борд. В безкризисна обстановка европейският валутен механизъм трябваше да поеме щафетата от МВФ за поддържане на финансовата стабилност на България, но сега е невъзможно.

Хубавото в цялата обстановка е, че се открива



шанс реалната икономика да живне,



след като Дянков престане да й изпомпва последната истинска кръв и да я подменя със серуми за счетоводни цели. Държавата с нейните бюджетни показатели не може да бъде по-голяма ценност от обществото, което я издържа вече с последни сили. По-добре по-малко държава, но по-добър живот, отколкото процъфтяваща държавна машина и обща мизерия.

Отвъд еврозоната има живот. Кризата, която в другите страни започна като финансова, преди да удари реалната икономика, в България се нахвърли най-напред върху производството и услугите и заплаши да се насочи към финансите, което се опитва да предотврати нашият финансов министър, но за сметка на същинската икономика. Бедата е, че той е готов да доубие кокошката, която все още му снася по някое яйце. Борисов обяснява, че още предишното правителство е записало в неговото счетоводство договори за 2 млрд. лева, които сега не може да плати. Но това не е оправдание за експерименти със злощастната кокошка.

За разлика от еврозоната, която не е готова да ни приеме заради кризата, другата еврозона, където са еврофондовете, не се промени ни най-малко от световната криза. Тя си е все такава, защото никой не подлага на преразглеждане дългосрочния бюджет на ЕС. Заделените за България 7 млрд. евро по структурните и кохезионния фонд са си там. Само от нея зависи да ги вземе.



Еврократите са последните чуждестранни инвеститори,



които кризата още не е изгонила от България. Правителството обаче засега не прави нищо повече от предишното за влизане в резервната еврозона. Главната заслуга на Борисов е, че извърши структурна промяна на кабинета, като назначи министър без портфейл за еврофондовете. Предишното правителство имаше цял вицепремиер за тази цел, но докара усвояването им до 1-2%. Проблемът е, че властта чака някой да й налива пари, но така не става. Брюкселската кокошка не ляга в полог, където преди това не е сложено яйце за съфинансиране. В бюджета за тази година Дянков е записал, че смята да усвои 2.4 млрд. лева по европейски програми, но за съфинансиране е предвидил само 300 млн. лева. Обаче в над 80% от проектите изпълнители са общините, което означава държавно съфинансиране. То трябва да е доминиращо в началната фаза, защото брюкселското участие става главно чрез междинни и окончателни плащания, след като се докаже изпълнението на проектите.

Консервативната фискална политика уж заради еврозоната лишава правителството от гъвкавост и то не смее да прибегне до заеми, за да финансира големи проекти за усвояване на еврофондовете. Кредитите биха се върнали след време чрез възстановяване на разходите при окончателните плащания от Брюксел, но естествено биха извадили за няколко години бюджета извън параметрите от Маастрихт. Вместо да носи две дини под една мишница, Борисов трябва да знае какво иска и да си постави постижими цели. Неговият мандат би стигнал за начално привличане на еврофондове и ако успее, пак ще е достатъчно да бъде запомнен с добро. Сегашната хаотична фискална политика обаче крие риск България да не влезе в нито една от зоните на еврото.