На фамозните братя Юзеирови могат да им се вменят много кусури, но в едно отношение притежават усет. Умеят да правят от себе си новина. Пиара го сещат както дервиш - посоката към Мека. Не знам доколко имат инстинкт за политика, но за шоу притежават. Не очаквах, че медиите пак ще пишат и говорят за тях, нещо, което братята страстно желаят. Юзеир и Али отново станаха обект на внимание покрай най-големия християнски празник, при това с неподражаема лекота.

Някой ще каже: не е ли по-добре да не ги правим известни, тези екстравагантни носталгици по отоманството, и да подминем с мълчание по-скоро нелепите им инициативи? За нещо подобно призова и премиерът Борисов, който за техните, Юзеирови активности дори упрекна журналистите. Един вид - вие ги популяризирате, като давате трибуна на глупостите им.

Нека припомним - от няколко години братята дърпат звяра на национализма за опашката: ту спретват клуб, където с компютри и игри подмамват децата на мюсюлманите, а там ги чака помпане в ислямистки дух, ту зидат монумент на незнайния турски аскер в с., забележете, Славяново, ту за химн на новата си партия вземат войнствения турски военен марш "Чеддин деден", славещ османлиите, положили кости за завоеванията на малоазийския народ...

Точно на Разпети петък преди няколко дни те направиха опит



да учредят партия в Шумен



Не мисля, че мълчанието е най-добрата стратегия при подобни неща. Мълчанието съобщава премълчаване, а премълчаването индикира всепозволеност. Това, което Юзеирови са избрали за своя политическа и обществена практика, са символи, както и война между символи. Думата също е символ. Затова на провокация със символи трябва да се отвръща разумно и навреме, иначе символите първо стават сензация, после навик, после бит, а после - постоянно присъствие и учебник.

Юзеирови твърдят, че били загрижени за правата на малцинствата: "турско, циганско, помашко, македонско" в България, както и за правата им. То, разбира се, не е така. Не ги е грижа. Българските граждани си имат права - и политически, и икономически, имат право и на религиозна и културна самобитност.

Юзеирови ги е грижа за провокиране и разклащане на националната символика у доминиращия в България етнос. Грижа ги е за размиване и девалвиране на едни национални митове и за тяхната бъдеща евентуална замяна с нови. Ни повече, ни по-малко.

Те са чисто идеологически феномен, може би замесен и с лека патология. Не са социален, не са политически, дори етнически още не са. Изцяло в сферата на символиката са. Като такъв са хем обречени на неразбиране от собствения политически "таргет", хем са прецедент, отварящ порти за други подобни опити с евентуален по-широк ресурс и по-успешна мимикрия. Затова тъкмо символиката им не следва да се отминава с мълчание: тя може да ферментира причудливо в глави, които след време ще се окажат по-ретроградни и от Юзеировите.

В подкрепа на тази символика, за която говорих, Юзеирови притуриха към предишните си изяви недвусмислени добавки.

Първо, избраха Разпети петък за проектопартията и съпътстващата чалгия на певицата Софи. Време, в което ни шумни концерти, ни банкети подобават християнину, дори го засягат. Второ - Юзеир се яви на нароченото учредително събрания в Шумен с фес на темето. Фесът е символ над символите! Човекът не курдиса въпросния фес заради Аллаха, нито заради Кемал Ататюрк (който впрочем с пердах е избивал от главите на сънародниците си обричащата на изостаналост символика). Тури го заради нас. Нас да провокира. Тъкмо в нашата историческа памет (по Вазов и Захарий Стоянов) са живи картинките как задължителните преди фесове се хвърлят на земята и заменят с калпаци - символ на националната еманципация. "Водата край параходите



почервеня от хвърлени фесове" -



пишат очевидци по време на насилственото изселване на малоазийски български колонии през 1914 г. след поражението на Турция в Балканската война. (Заставени да напуснат, без да могат да продадат имотите си там, нашите сънародници от Турция били превозвани до Варна с параходите "Фердинанд" и "България".)

Друга ачик закачка на братята е името на неучредената партия. Абревиатурата означавала Обединение за Толерантност, Отговорност, Морал и Алтернативен Напредък - вкратце ОТОМАН. Похватът за наименоване е близо до този на някои шоу сценаристи - отбелязах вече, че двамата са много по-близо до шоуто, отколкото до политиката.

Изказванията на "основателите" също са чиста провокация, не "по косъма" на междуетническия мир, а наопаки. "Държавната система от 130 години ни потиска... Малцинствата са бъдещето на България, алтернативата на България - ромите, турците, помаците, дори и македонците. Може да ви е много неприятно, но след 20 години българите и малцинствата ще сме 50 на 50" - откровеничат братята. И: "Ако успеем да направим някаква промяна, ще поискам моят роден град - Търговище, да се казва Ески Джумая". Което е намек за прословутата "война на утробите", за която вещаеше още Ориана Фалачи.

Един политик никога не говори така. Така говори човек, който търси провокация и иска медийно внимание. В случая го получава. Ето: Братя Юзеирови, занимавате се с глупости. Патосът ви е продукт на отречени от историята пътища. Национализмът ви не е надграждане, а регрес към примитивни практики. Вслушайте се за ваше и всеобщо добро.