Защитата на потребителя от "нечестни и безскрупулни бизнес практики" е станала основна съставна част от етатизма със социална насоченост. Твърди се, че оставени на самите себе си, бизнесмените ще се опитат да продават опасни храни и лекарства, фалшиви ценни книжа и лошокачествени сгради. Ето защо Агенцията за чисти храни и лекарства, Държавната комисия за ценните книжа и борсите и многобройните служби, регулиращи строителството, са задължителни, за да бъде потребителят защитен от алчността на бизнесмена.

Обаче тъкмо "алчността на бизнесмена", или по-точно неговият стремеж към печалба, е ненадминат защитник на потребителя.

Онова, което колективистите отказват да признаят, е, че всеки бизнесмен сам има интерес от репутацията, че търгува честно и с качествени продукти. Тъй като пазарната стойност на едно действащо предприятие се измерва с неговия потенциал да печели пари, репутацията, или "доброто име", е актив точно като материалните активи - завода и оборудването. За много фармацевтични компании стойността на тяхната репутация, отразена в продаваемостта на тяхната марка, е често най-важният актив. Загубата на репутация посредством продажбата на некачествен или опасен продукт рязко би съкратила пазарния дял на фармацевтичната компания, въпреки че нейните материални ресурси биха останали непокътнати. Пазарната стойност на една брокерска фирма е още по-тясно свързана с "доброто име" като актив. Ценни книжа на стойност стотици милиони долари се продават и купуват по телефона всеки ден. И най-малкото съмнение в това дали думата и ангажиментът на даден брокер заслужава доверие ще го изхвърли моментално от бизнеса.

По такъв начин в нерегулираната икономика



репутацията се явява важен конкурентен инструмент



Строители, спечелили си репутация с превъзходното качество на строителството, отнемат пазара на по-малко старателните или по-малко съвестните свои конкуренти. Най-уважаваните дилъри на ценни книжа получават лъвския пай от комисионния бизнес. Фармацевтичните компании и производителите на храни се съревновават едни с други, за да превърнат имената на марките си в синоним на отлично качество. Лекарите трябва да бъдат също толкова старателни, когато преценяват качествата на предписваните лекарства. Те са също в бизнеса и се конкурират да заслужат доверието. Същото важи за кварталния бакалин - той не може да си позволи да продава нездравословни храни, ако иска да печели.

Нужни са години на отлични резултати, за да се добие репутация и тя да бъде превърната във финансов актив. След това трябва още по-голямо усилие, за да се поддържа тази репутация - една компания не може да си позволи да рискува инвестираното години наред, като изневери на стандарта си за качество за един миг или заради един продукт с посредствено качество, нито да се изкуши от възможността за "бърз удар". Новодошлите, които излизат на терена, не могат веднага да бъдат конкурентоспособни на компаниите с история и репутация и трябва да прекарат години, работейки в по-скромни мащаби, за да спечелят репутация като тяхната. По такъв начин стимулът за старателна работа действа на всички нива в дадена сфера на производство. Това е вграден предпазен механизъм на системата на свободната инициатива и единствената истинска защита на потребителите срещу непочтеността в бизнеса.

Държавната регулация не е алтернативно средство за защита на потребителя. Тя не внася качество в стоките, нито точност в информацията. Единственият й "принос" е



да замени с насилие и страх стимула като "защита" на потребителя



Опитът потребителят да бъде защитен със сила елиминира защитата, която той получава от повсеместното стимулиране. Този опит първо елиминира стойността на репутацията, като поставя компаниите с репутация на равна нога с непознатите, с новодошлите или с непочтените. Фактически така се заявява, че всички те са еднакво под подозрение и че годините, през които е било засвидетелствано обратното, не освобождават човек от това подозрение. Второ, опитът дава автоматична гаранция за безопасност на продуктите на всяка компания, която покрива неговите произволно посочени минимални стандарти. Стойността на една репутация е почивала върху факта, че потребителите всъщност оценяват стоките и услугите, които изберат да купят. Правителствената "гаранция" подкопава тази необходимост, тя заявява на потребителите, че на практика няма нужда от никакъв избор или оценка и че историята на една компания, нейните дългогодишни постижения са без значение.

Така минималните стандарти, които са база на регулацията, постепенно стават максимални. Ако строителният кодекс определя минимални стандарти за строителството, строителят не получава конкурентно предимство от това, че надхвърля тези стандарти, и следователно проявява склонност да покрива само минимума. Постепенно дори опитът да се поддържат минималните стандарти става невъзможен, тъй като изчезването на стимула да се подобрява качеството в крайна сметка подронва дори и минимумите.

Целта, която ръководи държавния регулатор, е по-скоро



да се предотврати, отколкото да се създаде нещо



Той не получава червена точка, ако в някоя компания учен разработи ново чудодейно лекарство, но получава такава, ако забрани някое вредно лекарство. Подобно акцентиране върху негативното определя рамката, в която трябва да действат дори най-съвестните регулатори. Резултатът е нарастващ обем от рестриктивно законодателство, отнасящо се до експериментирането, изпробването и дистрибуцията на лекарствата. Както при всички видове развойна дейност невъзможно е да се прибавят рестрикции към разработката на нови лекарства, без заедно с това да се орежат вторичните ползи от нея - подобряването на съществуващите лекарства.

Регулацията, която се основава върху насилие и страх, подкопава моралната база на бизнес сделките. Става по-евтино да подкупиш инспектора от строителния надзор, отколкото да покриеш изискваните стандарти. Посредник, търгуващ с ценни книжа на принципа "удряй и бягай", бързо покрива всички изисквания на Държавната комисия, вследствие на това получава името на порядъчен и започва да ограбва хората. В една нерегулирана икономика такъв посредник би трябвало поне няколко години да сключва почтени сделки, за да може да се издигне до позиция, в която да се ползва с достатъчно доверие, за да убеди няколко инвеститори да вложат средства при него.

Следователно защитата на потребителя посредством регулация е илюзорна. Вместо да предпази потребителя от непочтения бизнесмен, тя постепенно унищожава единствената надеждна защита, с която потребителят разполага - конкурентната надпревара за спечелване на репутация.

И макар че потребителят е застрашен от всичко това,



главната жертва на "защитаващата" регулация е производителят:



бизнесменът. Регулацията, унищожаваща конкуренцията между бизнесмените за спечелване на репутация, подронва пазарната стойност на доброто име, което бизнесмените са изграждали с години. Това е акт на експроприация на богатство, създадено чрез почтеност. Нещо повече - "защитаващото" законодателство попада в категорията на превантивния закон. Бизнесмените са подложени на принуда от страна на правителството, преди да са извършили каквото и да е престъпление. В една свободна икономика правителството може да се намесва само когато спрямо потребителя е била извършена измама или е била нанесена доказуема вреда - в такива случаи единствената необходима защита е наказателното право.

Държавната регулация не елиминира потенциално непочтените индивиди - тя просто прави действията им по-трудни за откриване или по-лесни за премълчаване. Освен това възможността за индивидуална непочтеност е в сила в пълна мяра и за държавните служители както за всяка друга група хора. Няма нищо, което да гарантира, че оценката, знанието, почтеността на един инспектор или бюрократ превъзхождат тези на останалите - а фаталните последици от обличането на такива хора в произволна власт са очевидни.

Главна отличителна черта на колективистите е дълбоко вкорененото в тях недоверие към свободата и към процесите на свободния пазар, но тъкмо застъпничеството им за каузата на така наречената "защита на потребителя" изобличава природата на основните им тезиси особено ярко. Предпочитайки насилието и страха пред стимула и наградата като средство за мотивиране на хората, те изповядват възглед, според който човекът е животно без разум, което действа по моментни подбуди и чийто истински личен интерес е в правенето на "бързи удари". Така те признават невежеството си относно ролята на интелигентността в производствения процес, за широкия интелектуален контекст и дългосрочната визия, необходими за поддържането на модерна индустрия. Те признават неспособността си да схванат ключовото значение на моралните ценности, които са движещата сила на капитализма. Капитализмът е основан върху личния интерес и самоуважението, за него почтеността и това да заслужаваш доверие са главни добродетели, които се възнаграждават многократно на пазара, по този начин капитализмът изисква хората да оцеляват посредством добродетели, а не чрез пороци. И точно тази във висша степен морална система етатистите със социален уклон възнамеряват да подобрят с помощта на превантивно законодателство, пъхащи носа си навсякъде бюрократи и постоянния остен на страха.

-----------

* Статията е публикувана през 1963 г. Препечатваме я поради натрапващите се в днешно време аналогии.

** Авторът е един от най-авторитетните икономисти, дългогодишен председател на Федералния резерв на САЩ.