Стоян Мавродиев е роден през 1969 г. в Хасково. Завършва право в Софийския университет и финанси в УНСС. Зам.-председател е на икономическата комисия в парламента и е член на комисията по бюджет и финанси. Той ръководеше комисията за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната година от мандата на правителството на тройната коалиция.



- Г-н Мавродиев, много от констатациите в доклада на комисията "АнтиСтанишев" са познати. Какви "плодове" очаквате от нейната работа?

- Комисията анализира резултатите от получените от институциите материали, които надхвърлят 40 000 страници. Проверихме значителен брой първични документи - договори, анекси към тях, фактури, справки, одитни доклади, доклади от инспекторати. Част от данните бяха станали междувременно известни от разкритията на отделните министри за заварените от тях нарушения, както и от работата на прокуратурата по разследване на извършените злоупотреби от предишния кабинет. Материалите предоставиха доста сериозни данни, които хвърлиха допълнителна светлина и ни позволиха да навлезем в подробности за технологията на управление на предишния кабинет, за начина, по който са били сключвани сделки, вземани са решения за разходи и са правени назначения.

От една страна, докладът би бил повод за чисто законодателни действия на НС, тъй като ние даваме множество препоръки за промени на закони с цел по-голяма прозрачност и контрол над харченето на средствата. От друга - докладът ще бъде изпратен на главния прокурор, който ние приканваме да инициира разследване във всички посоки, в които сме посочили, че има факти и доказателства за такива.

- Кое бе най-фрапиращото нарушение?

- Не бих могъл да степенувам случаите. Бих дал няколко по-мащабни примера като илюстрация за начина, по който предишното управление е харчило по най-безогледен начин парите на българските данъкоплатци. Единият е "Белене", където са похарчени над 1 млрд. евро, заровени в празна площадка. В крайна сметка в момента в този проект виждаме огромни разходни пера, без никакъв фактически полезен за обществото ефект. Друг пример е проектът "Цанков камък", чиято стойност е била увеличена, забележете, с над 90% от първоначалната стойност, изразяващо се в абсолютни числа в близо 170 млн. евро. 60 млн. от тях са платени само за инфлационни добавки за заплащане към изпълнителите заради забавяне на проекта.

- От няколко седмици правителството се лута около изработване на антикризисни мерки. Кои според вас са най-важните стъпки, които трябва да се предприемат веднага, за да се осигурят бързо нужните приходи в бюджета?

- Добрите мерки са насочени към съкращаване на административните разходи, подобряване на бизнес средата, включително чрез приватизация и концесиониране, както и към отказ от увеличаване на данъците върху труда и поемането на ангажимент ДДС да се възстановява в законовите срокове. Важно е, че в мерките е изрично записано да не се поемат задължения извън предвидените по бюджет 2010 г. Трябва да се мисли за съкращаване на предвидените разходи. Искам да подчертая, че всички реформи за събиране на приходи би трябвало да са съпроводени с важните структурни реформи - пенсионна, здравна и административна. В противен случаи фискалните мерки ще имат краткосрочно действие. Решителните структурни реформи нямат алтернатива и не могат да бъдат избегнати или заменени от фискални мерки с ограничен времеви ефект.

- Какви разходи може и трябва да отреже правителството?

- Със сигурност би трябвало да се обърне сериозно внимание на съкращаването на административните разходи. Тази мярка е доста адекватна, тъй като атакува истинския проблем пред бюджета - високите разходи на държавата. По-един или друг начин административните разходи трябва да бъдат сериозно съкратени. Работещи предложения на правителството в тази посока са ограничаване на средствата за заплати в бюджетните организации до 90%, временно премахване на паричните суми за облекло на работещите по трудово правоотношение, премахване на всички възнаграждения за участия в междуведомствени комисии, свеждане до минимум на гражданските договори и договорите за консултантски услуги.

- Как гледахте на идеята да се увеличи ДДС? Имаше ли смисъл от данъчна амнистия и данък "лукс"?

- Личната ми позиция е, че съм против увеличаването на данъчното бреме - както по отношение на преките, така и на косвените данъци. Вдигането на ДДС ще доведе до това държавата да изземва повече пари от домакинствата и фирмите. Подобно решение има прокризисен ефект, защото тежестта ще се усети от частния сектор и от гражданите. В същото време евентуално разклащане на публичните финанси носи много повече негативни рискове и икономическа цена, която в крайна сметка ще бъде поета от данъкоплатците. Все пак настоящото правителство няма заявка за увеличаване на преките данъци, а говорим за корекция на косвените налози.

Относно данък "лукс" - от една страна, мярката показва желанието на правителството тежестта от предлаганите мерки да бъде съответно понесена и от по-заможните слоеве от населението, а не само от най-бедните. Но от друга, има редица спорни ефекти. Аз лично не одобрявам подобна мярка. Моето лично мнение е, че тя ще има съмнителен фискален ефект и ще доведе до влошаване на бизнес климата. Идеята за данъчна амнистия може би не е най-добрата в момента, понеже тя би стимулирала неизрядност и очаквания за нови бъдещи амнистии и опрощаване на извършени нарушения. Тя също има спорни ефекти като демотивация и създаване на нереални бъдещи очаквания за сходни действия. Все пак е редно да се поощряват изрядните данъкоплатци, а не да се стимулират неизрядните.

- Може ли приватизацията да донесе бързи и значителни приходи?

- Всички мерки по посока на концесиониране, приватизиране, аутсорсване и ефективно управление на държавната собственост са също добри - концесионирането на инфраструктура (летища, пристанища, магистрали) има огромен потенциал. Разбира се, не бива да пренебрегваме спазването на процедурите, което трябва да е максимално прозрачно и не за сметка на бързината. Но това, че подобни стъпки отнемат време, съвсем не означава, че не трябва да се правят. Те ще донесат приходи точно в момент, когато държавата трябва да мисли за стимулиращи икономиката мерки - евентуално да свали данъци и осигуровки, да осигури съфинансиране по еврофондовете.

- Приложима ли е идеята за замразяване на цените на енергоносителите?

- Замразяването на цени напомня отминалите времена на плановата икономика и липсата на пазарни механизми и конкуренция. Замразяването на цените по-скоро би довело до временното отлагане на определени проблеми в цитирания сектор. Редно би било да се реформира енергетиката, да се съкратят излишни щатни бройки, да се намалят раздутите заплати и бонуси, да се въведе конкуренция и избор.

- Изпуснаха ли ГЕРБ момента за болезнените реформи в здравеопазването, пенсионната система, държавната администрация?

- Нито една наша идея за смислени реформи не е стопирана. Всичко обаче изисква внимателна преценка на ползите и рисковете за икономиката и гражданите, особено в момент на тежка финансова и икономическа криза и изключително вредно предходно управление. Все пак, когато говорим за административна реформа, е редно да кажем, че ние обсъждаме сериозно съкращаване на административните разходи, което е доста сериозна мярка и решава проблема с високите разходи на държавата. Работи се и по проблемите в здравеопазването, като се търсят експертни решения след внимателен анализ на ползите и рисковете.