Деница Кацарова и съпругът й Марин са българско семейство, живеещо в Германия, чиято мечта е детски глас да оглася дома им. В името на тази мечта и заради безумието на родните законотворци им се налага в кризата да зарежат подредения си и финансово обезпечен живот зад граница и да се приберат у нас. Защото искат да осиновят дете, а по новия семеен кодекс, който е в сила от 1 октомври 2009 г., гражданството няма никакво значение в техния случай.

Но е важно обичайното местопребиваване. Термин, който в превод означава, че ако кандидат-осиновителите живеят повече от 9 месеца в чужбина, осиновяват по международните процедури. Влизат в регистъра за международно осиновяване без предимство пред чужденците, защото важи единствено принципът на "поредността". А децата, на които се търсят осиновители по международната процедура, трябва първо да са три пъти отказвани по националната. Това означава, че най-малкото са с някакво заболяване или прекалено големи за по-безболезнена интеграция в семейството.



Таз година без булка, догодина люлка



Деница заминава за Германия да учи. Съпругът й Марин идва малко по-късно при нея, за да устроят живота си. През 2007 г. за първи път се интересуват как могат да осиновят дете. Тогава за българите зад граница важи националната процедура, но се изисква социален доклад от службите в страната, в която живеят. От дирекцията "Социално подпомагане" в Габрово им обясняват, че има нормативно противоречие. От една страна, се изисква социален доклад от страната по местоживеене, а от друга - немските социални служби не били ратифицирани да правят такива. "Тогава решихме аз да се върна в България, за да отговарям на изискванията за национална процедура според промените", разказва Деница. Марин остава да работи в Германия, докато всичко приключи.

През 2009 г. двамата започват процедура по осиновяване по стария семеен кодекс. Междувременно, преди да ги включат в националния регистър на кандидат-осиновители, влизат в сила промените. Тогава нещата се оплитат заради немските доходи на бъдещия татко. Оказва се, че ако единият кандидат-родител е с постоянно местопребиваване в чужбина, пак трябва да кандидатстват по международната процедура.

Шокиращата недомислица е, че ако Деница и Марин се разведат или живеещият у нас получи писмено съгласие от партньора си за осиновяването, може да кандидатства сам. И ще има по-голям шанс да осинови, вместо ако гарантира здрава семейна среда и по-добра финансова обезпеченост. "Бяхме решили да правим официален развод, да поканим журналисти и да подвикваме: "Таз година без булка, догодина люлка!", не са загубили чувството си за хумор двамата. От януари т.г. обаче и Марин вече се е прибрал у нас, за да покрият напълно изискването за национална процедура.



За дете до България и обратно



Около Коледа, при дискусия по темата за равни права при осиновяванията за живеещите в чужбина българи и тези у нас в ефира на БНР правосъдният зам.-министър Даниела Машева признава: "Ако те се върнат, ако подготвят цялата документация, която се изисква в процедурата по национално осиновяване, няма никаква пречка да осиновят по реда на тази процедура." Но същото важи и за чужденци, които се устроят за 9 месеца у нас. Те ще придобият право да осиновяват по националната процедура, защото ще се водят обичайно пребиваващи в България.

"И на едните, и на другите нищо не им пречи след това да заминат веднага за чужбина. Така няма никаква гаранция, че ще се осъществи следосиновителният контрол, тъй като в процеса няма да са участвали социалните служби на съответната страна. И никой няма да знае, че детето е осиновено. На практика се узаконява осиновителният туризъм, който е много популярен в Африка и е в страхотен "интерес" на детето", отбелязва Деница.

Затова според нея няма лошо българите, живеещи в чужбина, да минават през международна процедура по осиновяване, но да са с предимство пред осиновяващите чужденци и да им се предлагат деца от националния регистър. Другата идея на потърпевшите от промените семейства, отразена в тяхна петиция до омбудсмана Гиньо Ганев, е те да осиновяват по националната процедура, но предимство да имат обичайно пребиваващите в България.



Хагската конвенция срещу Хагската конвенция



Едно от оправданията на институциите да се инициират промените в семейния кодекс, при които се говори за обичайно местопребиваване, а не за гражданство, са отказите на някои страни да правят социални доклади на чужденци, живеещи там.

"Голяма част от страните, ратифицирали Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяваване, отказват да изготвят социален доклад на кандидат-осиновителите (български граждани), като изразяват следното становище: едно частно инициирано осиновяване на дете в България при постоянен адрес на кандидата в Германия или Холандия не трябва да се подкрепя в никакъв случай между страни по Хагското споразумение. Предвидената в споразумението процедура е задължителна за двете страни", обясняват пред "Сега" от Агенцията за социално подпомагане. Освен това съдебните органи в тези страни не признавали решенията на българския съд за извършено осиновяване. Налагало се да се водят повторни съдебни процедури на място.

А от правосъдното министерство допълват: "Тези промени отговарят на принципите и нормите на Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване. Тя определя като международно осиновяване всяка процедура, при която детето след осиновяването му преминава от държавата по произход в друга приемаща държава, където е обичайното местопребиваване на осиновителите му независимо от тяхното гражданство."

Само дето навсякъде се отбелязва, че Хагската конвенция установява процедурните правила на международното осиновяване и не засяга националните особености на материалното осиновително право на страните участнички. В нея Деница и Марин четат още, че: "За децата е най-добър осиновителният процес, при който преходът от социалната институция към домашната среда е най-плавен и безболезнен. Това предполага възможно най-малки промени в средата, включваща култура, говорим език, социална среда и други фактори, играещи ключова роля при самоидентичността на детето."

"Принципът на поредността", който лишава българите в чужбина от каквото и да е предимство пред чуждите граждани при международните осиновявания обаче е далеч от защитата на този интерес на детето. Нарушава го и правото на чужденците с обичайно пребиваване у нас да осиновяват по националната процедура, което им дава предимство пред българите, живеещи зад граница. "Така вместо да се даде възможност на детето да расте сред българските традиции и култура, та дори и в чужбина, да посещава редовно страната си по произход, да гостува на баби и дядовци, то ще се възпитава в чужда среда на чужд език. Голяма е вероятността и да бъде заведено да живее завинаги в родината на осиновителите, като така напълно се скъсат връзките му с корените", разсъждава Деница.



Извън закона у нас и в чужбина



В повечето страни въпреки подписването на Хагската конвенция законодателството отчита националността на кандидат-осиновителите. В Германия например има осем закона, регламентиращи международното осиновяване. Там има един регистър за негерманци и кандидат-осиновители без гражданство и друг по националността на изоставените деца. Идеята е, когато дете на чужденци бъде изоставено, да се търсят осиновители от неговата националност. Индия, която също като България е страна, даваща деца, и е подписала Хагската конвенция, дава предимство при международните осиновявания на своите граждани, след това на семействата, в които поне един е индиец и тогава идват другите.

Деница и Марин са сред 30-те случая, започнали процедурата по стария семеен кодекс, но получили отказ за вписване в Националния регистър на кандидат-осиновителите заради влизане в сила на новия. По данни на АСП други 199 кандидат-осиновители, български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина, вече са вписани в регистрите у нас. Те не са заличени от тях, но в момента кандидатурите им не се разглеждат до официалното решение на проблема.

Проблемът е, че законотворците са пропуснали да регламентират в допълнителните и заключителните разпоредби на семейния кодекс заварените случаи. Но решение има, ако се търси. В Административно-процесуалния кодекс има член, регламентиращ подобни казуси. Според него при промяна на нормативната база за заварените случаи важи по-благоприятният закон.