Шейсет антикризисни мерки се търкалят по вестникарските страници от две седмици, но списъкът не изглежда да е окончателен. Сред тях няма нито една, с която това правителство да се впише в историята. Всичките са противопожарни струи срещу безмилостно вилнеещата криза. При това с недоказан положителен ефект. На осмия месец от управлението си ГЕРБ още няма план за действие и непосредствени цели, да не говорим за стратегическа визия или реформи. Властта зацикли в опит да помири афишираната дясна същност с низходящия тренд на народната любов. Дори промените в кабинета издайнически говорят за подмолни лобистки течения и опразнена кадрова банка.

1/5 от мандата на ГЕРБ изтече в



осчетоводяване на скелетите в министерските гардероби



и хаотични еквилибристики с дефицитите в бюджета. През това време безработицата расте, хората обедняват, дребните предприемачи фалират, а финансовият министър като в сюрреалистичен филм им прожектира море върху 50-инчов плазмен екран.

Политическа аксиома е, че сериозни реформи се правят в началото на мандата, на вълната на политическото доверие, пък и за да се даде възможност на хората да почувстват положителния им ефект преди следващите избори. Грубо казано - за да отмине болката, която винаги съпътства разрушаването на обществените стереотипи. ГЕРБ обаче пропиля безценната си първа година във властта за игра на кьорфишеци. Евтино проигра обществения кредит за реформи в здравеопазването с необмислени ходове и пълна неподготвеност. После съвсем я заряза. Плахо и нерешително пристъпи и към реформата на пенсионната система, но при първия размахан пръст от страна на синдикатите се върна в изходно положение.

Основополагащият проблем на управляващите бе, че дойдоха на власт без никаква визия за реформи. Впоследствие кризата ги принуди



да чертаят на коляно спасителни планове,



но принудата винаги е лош съветник. Объркването на правителството пред шеметно задълбочаващите се проблеми даде повод на работодатели и синдикати да му изземат управленските функции. ГЕРБ стана заложник на тристранните преговори, които изядоха много време и изпиха и бездруго слабата воля на управляващите.

С последните си щрихи в антикризисния план ГЕРБ на практика отложи провеждането на значимите реформи поне за средата на мандата, като даде приоритет на паническите мерки за пълнене на хазната. С мъглявото обещание натрупванията да се усетят "на втората, третата, четвъртата година", когато щяло да дойде и времето за реформи. Което на прост език ще рече, че май ще си я караме постарому до края на това управление. С нереформирано здравеопазване, със задъхваща се пенсионна система и многолюдно чиновничество. Защото представяте ли си какъв ще бъде електоралният ефект от реформи (разбирай съкращения, стрес, безпаричие), започнати в третата година от мандата? Това ще е



чиста операция "камикадзе" за управляващата партия



Борисов може да е всичко друго, но не и политик с инстинкт за самоубийство. Затова е почти сигурно, че значими реформи изобщо няма да има. Както няма да има и втори мандат за ГЕРБ. Парадоксално, но каквото и да сторят оттук нататък управляващите, все ще е зле. И да предприемат смели реформи по средата на мандата, ще е зле. И да не ги предприемат - пак зле. Проиграна бе единствената печеливша възможност - реформите да стартират незабавно, по предварително обмислен план и с точно поставени цели, така че през оставащите три години да изтлее споменът за болезнените промени.

Дори да бъде постигнато съгласие по спорните антикризисни мерки на правителството, което изглежда невероятно предвид острата реакция на "Синята коалиция", ще е нужна поне година и половина, за да усетим техния ефект. Той не е гарантирано положителен, предвид цайтнота, в който се раждат реформаторските недомислия и разнопосочния натиск. Напълно възможно е кризата да се задълбочи, а с нея и нуждата от непопулярни спешни решения. Така в третата година от мандата обществото ще констатира провала на управленската политика - тъкмо време да преосмисли подкрепата си за ГЕРБ на следващите избори. Но дори и властта да сполучи в мисията по потягане на бюджета, докато стане това, мандатът ще е преполовил, на хоризонта вече ще се мержелеят изборите и затварянето на болници или драстични съкращения в МВР хич няма да са препоръчителни за положителния имидж на Борисов.

Този управленски дефицит трудно ще бъде компенсиран с постни пици и тежка некомуникативност. Даже зрелищната битка срещу корумпираните и престъпността със средствата на холивудските екшъни не са в състояние да гарантират правителствения хепиенд. Присъдите винаги идват с един мандат закъснение. Историята учи, че популизмът успява само тогава, когато разполага с добре обучени щурмоваци ... Но да се надяваме, че сме далеч от подобен сценарий.