|
| --- |
Едва ли е необходимо да припомняме факти от биографията му - правим го накратко само за да подчертаем методичната му отдаденост на писаната словесност. Още 15-16-годишен той става верен приятел на буквите, първите си стихове отпечатва още през 1936 г. в сп. "Ученически подем". През 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север", - тя е с псевдоним Асен Раковски. Завършва през 1944 г. хуманитарна медицина в Софийския университет. Автор е на много стихове за деца и възрастни, на киносценарии и пиеси, на стихотворни преводи от различни езици. Между най-известните му поеми са "Палечко", "Тавански спомен", великолепната "В меката есен"... По негови сценарии са направени няколко много сполучливи български филми - "На малкия остров"(1958), "Слънцето и сянката"(1962), "Рицар без броня"(1966) и др...Превел е на български творбите на Шекспир, на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков...
Лауреат е на многочислени награди - между тях са наградата "Яворов", Международната Ботева награда за поезия, Наградата на Софийския университет, получи първия специален приз на фестивала "Любовта е лудост", удостоиха го с титлата академик, притежава отличието "Христо Г. Данов" за цялостно творчество.
Към комплиментите и наградите се отнася с умерена ирония; патосът му, както личи от цитатите по-долу, се буди, когато стане дума за грозотата у нас и около нас.
Цялата редакция на "Сега" ползваме случая да се присъединим към пожеланията за здраве и творческо дълголетие на Валери Петров. Поете, бъди с нас, не оставяй на мира нито музата, нито човещината, нито живота: те така ти отиват!
МИСЛИ ОТ ВАЛЕРИ ПЕТРОВ
"...никога търговските съображения и стратегиите на рекламата не са измествали така тотално истинските критерии за добро качество, не са създавали толкова нетрайни митове, не са обръщали толкова таблици на ценностите. Особено във вносната литература. И наистина какво цунами от книги и филми, оглупяващи, учещи на насилие, пълни с мръсотии, е заляло книжарски лавици и екрани, отприщено от либералната теза за свободата в книгоиздаването и от практиката, гледаща на книгата като на всяка друга стока, подвластна единствено на закона за търсенето и предлагането. Не съм аз този, който ще ратува за въвеждане на цензура в книжния и медийния свят - проблемът е извънредно сложен и отдавна предизвиква спорове на Запад, но ние днес в областта на духовното сме по-зле, отколкото в областта на материалното - в последната произвеждането и разпространяването на дрога и отровни продукти все пак е преследвано и наказвано, а при нас, особено като си помислим за малките..."
"Високата поезия е много проста и веднага се усеща истински почувстваното. То безпогрешно се отличава от данъка, който се плаща на модите в изкуствата."
"Светът, в който живеем, наистина е ненормален, дълбоко несправедлив, жесток, вие знаете. Но пък изкуството винаги е било - освен отражение на съществуващото - още и сражение за нещо друго, по-добро от него. И аз мисля, че дълг на всеки човек на изкуството е да участва в това сражение с малките си сили..."
"...поетите все пак безразсъдно продължават да "пишат и бришат", не можеш да ги разбереш защо. Това е една от многото тайни, заради които хората на изкуството - истинските - винаги са изглеждали незаслужаващи доверие. Един от тях беше казал: "Аз мога да мина без необходимото, без излишното не мога!" Е, как да му вярваш на такъв!"
"Високата поезия е много проста и веднага се усеща истински почувстваното. То безпогрешно се отличава от данъка, който се плаща на модите в изкуствата."
"Светът, в който живеем, наистина е ненормален, дълбоко несправедлив, жесток, вие знаете. Но пък изкуството винаги е било - освен отражение на съществуващото - още и сражение за нещо друго, по-добро от него. И аз мисля, че дълг на всеки човек на изкуството е да участва в това сражение с малките си сили..."
"...поетите все пак безразсъдно продължават да "пишат и бришат", не можеш да ги разбереш защо. Това е една от многото тайни, заради които хората на изкуството - истинските - винаги са изглеждали незаслужаващи доверие. Един от тях беше казал: "Аз мога да мина без необходимото, без излишното не мога!" Е, как да му вярваш на такъв!"
ПОЕЗИЯ ОТ ВАЛЕРИ ПЕТРОВ
ПРОЛЕТ Е...
Пролет е, пролет е, и аз гледам площадчето
пред кварталната черква със почуда открил
как черешите в него са тъй бухнали в цвят, че то
сякаш за първи път преживява април.
А децата в игрите си не познават умората
и мачът им пролетен се прекъсва едвам
когато през входа, отворен за хората,
топката влиза във кварталния храм.
И оттук почва чудото: посред литургията
със кръжило, по расо и в сандали обут,
пред вратата на храма се показва светията
и връща им футбола с роналдиньовски шут...
Да, измислица старческа, но пък пролет е, пролет е,
а и в таз ми фантазия има капчица яд -
как напуска се този приземил ореолите,
нарушил протоколите, луднал пролетен свят!
ARS LONGA...
В памет на Давид Овадия
Вдовица на близък покоен поет
ми дойде на гости с неизползван пакет,
от него останала чудесна хартия.
Зарадвах се тайно, не мога да скрия,
и с голямо "мерси"
приех й дара,
но както гласи
поговорката стара,
изкуството дълго е, а животът ни - кратък,
пък от моя остава ми само малък остатък
и знам, че когато на мойта врата
чукне Лошата Гостенка и ми каже: "Дотук!",
ще оставя и аз доста бели листа,
за да пише на тях някой друг.
ТЪЖЕН МИГ
По съкращение на щата
бе уволнена радостта
и се разбъркаха нещата
подобно есенни листа
Не ми е хубаво и даже
направо доста ми е зле.
Какво в утеха ще ми каже
това разкаляно поле,
какво - тез къщи със балкони,
неогласявани от смях,
таз Витоша под небосклони,
останали без чудо в тях?
И пошла песничка долита
в ръждиво-охрения час
и в опит за самозащита
на себе си говоря аз,
че мислите ми натежали
навярно истински не са,
защото иначе едва ли
бих смогвал да ги понеса.
СПОКОЙСТВИЕ
Най-сетне есенният дъжд
резервоара си изплиска
и планината изведнъж
в прозореца ти влиза, близка,
и образи се трупат днес,
без да ги дириш или чакаш,
и в хората със интерес
сам виждаха се вглежда сякаш,
и мисли, никакви на вид,
чудесно стават под перото,
и погледът ти е открит
за хубавото и доброто...
Човече, нека прегори
и тебе жаждата за слава -
невероятно е дори
какво спокойствие настава.
Пролет е, пролет е, и аз гледам площадчето
пред кварталната черква със почуда открил
как черешите в него са тъй бухнали в цвят, че то
сякаш за първи път преживява април.
А децата в игрите си не познават умората
и мачът им пролетен се прекъсва едвам
когато през входа, отворен за хората,
топката влиза във кварталния храм.
И оттук почва чудото: посред литургията
със кръжило, по расо и в сандали обут,
пред вратата на храма се показва светията
и връща им футбола с роналдиньовски шут...
Да, измислица старческа, но пък пролет е, пролет е,
а и в таз ми фантазия има капчица яд -
как напуска се този приземил ореолите,
нарушил протоколите, луднал пролетен свят!
ARS LONGA...
В памет на Давид Овадия
Вдовица на близък покоен поет
ми дойде на гости с неизползван пакет,
от него останала чудесна хартия.
Зарадвах се тайно, не мога да скрия,
и с голямо "мерси"
приех й дара,
но както гласи
поговорката стара,
изкуството дълго е, а животът ни - кратък,
пък от моя остава ми само малък остатък
и знам, че когато на мойта врата
чукне Лошата Гостенка и ми каже: "Дотук!",
ще оставя и аз доста бели листа,
за да пише на тях някой друг.
ТЪЖЕН МИГ
По съкращение на щата
бе уволнена радостта
и се разбъркаха нещата
подобно есенни листа
Не ми е хубаво и даже
направо доста ми е зле.
Какво в утеха ще ми каже
това разкаляно поле,
какво - тез къщи със балкони,
неогласявани от смях,
таз Витоша под небосклони,
останали без чудо в тях?
И пошла песничка долита
в ръждиво-охрения час
и в опит за самозащита
на себе си говоря аз,
че мислите ми натежали
навярно истински не са,
защото иначе едва ли
бих смогвал да ги понеса.
СПОКОЙСТВИЕ
Най-сетне есенният дъжд
резервоара си изплиска
и планината изведнъж
в прозореца ти влиза, близка,
и образи се трупат днес,
без да ги дириш или чакаш,
и в хората със интерес
сам виждаха се вглежда сякаш,
и мисли, никакви на вид,
чудесно стават под перото,
и погледът ти е открит
за хубавото и доброто...
Човече, нека прегори
и тебе жаждата за слава -
невероятно е дори
какво спокойствие настава.
|
| --- |
|
| Поетът на по-млади години... |
|
| Валери Петров 1999. |
Литературно или по човешки ? Като е до първото - в задължително ни е , да обичаме хората . По второто - живот и здраве , до лятото ще поздравя цели няколко "мОмци на по толкоз", все от колекцията "лични образци" . Красиво , че и душата с топлина пълни ... 
, Поете!