"Дългосрочна алчност" е фразата, с която легендарният партньор в "Голдман Сакс" от 30-те до 60-те години Сидни Уайнбърг описва стратегията на американската инвестиционна банка. Подобно благочестиво определение на целите и мисиите на корпоративен титан би разочаровало съвременната аудитория. Но този израз много точно и ясно пресъздава начина, по който "Голдман Сакс" действа през последните 80 г. - период, в който се издига от слабо известен брокер до най-печелившата, могъща и спорна финансова институция в света.

Когато настоящият президент и изпълнителен директор на "Голдман Сакс" Лойд Бленкфайн бе чут миналата година да казва, че



банката "върши Божиите дела",



ясно се очерта контрастът между начина, по който "Голдман Сакс" гледа на бизнеса си, и начина, по който останалият свят възприема банката.

Няколко седмици по-рано фирмата бе описана запомнящо се в статия на сп. "Ролинг Стоун" като "октопод, впил се в лицето на човечеството, който неумолимо превръща кръвоносната му система в каквото и да е с мирис на пари". При това описание Божиите дела са последното нещо, което човек би си помислил, че "Голдман Сакс" върши.

Както пише Филип Пулман в последната си книга "Добрият човек Исус и негодникът Христос": "Щом някой повярва, че осъществява Божията воля, като вземе властта, независимо дали става дума за семейството му или за някое село, за Ерусалим или за Рим, значи дяволът се е вселил в него".

Миналия петък онези, които бяха убедени, че дяволът дърпа конците в "Голдман Сакс", най-сетне чуха новината, която очакваха. Комисията по ценните книжа и борсите в САЩ (SEC) обяви, че разследва банката за измами на инвеститори на вторичния дългов пазар.

Първоначално "Голдман Сакс" отвърна на удара, като заяви, че



"енергично" ще оспори обвинението



Но някои хора не успяха да прикрият злорадите си усмивки, когато банката, струвала в най-добрите си времена над 100 млрд. долара, най-сетне бе поставена на колене.

Историята на банката през последното десетилетие е история на непрестанен растеж. През 80-те години "Саломон Брадърс", които сега са част от американския банков гигант "Ситигруп", е банката, която властва на глобалната сцена. През 90-те години група големи американски компании се борят за надмощие след залеза на "Саломон", предизвикан до голяма степен от съдебното решение, че банката е виновна за пазара на ценни книжа. Първото десетилетие на новия век без съмнение принадлежеше на "Голдман Сакс".

Накъдето и да обърнеха поглед пазарните наблюдатели - търговия с акции, с облигации, корпоративни консултации или застраховане на ценни книжа, "Голдман Сакс" е или на първо, или на второ място. Успехът й се дължи на комбинация от брутално упорита работа, неоспорима способност на привлича най-добрите млади умове и онзи непреодолим фактор, който се дължи на факта, че си признат за най-добрия играч.

"Никой не е уволнен за това, че е наел "Голдман Сакс" все още е една от пазарните мантри. Наистина се твърди, че банката е била наемана често като консултант на компании единствено защото от ръководствата им се притеснявали да не я наемат конкурентите.



Въпреки отличната й репутация



за "Голдман Сакс" все се прокарва поне някакво съмнение, че успехът й се дължи не толкова на пазарния й нюх, колкото на добрите връзки. След като "Леман Брадърс" подадоха иск за банкрут през септември 2008 г., няколко седмици по-късно на "Голдман Сакс" и "Морган Стенли" бе позволено да се трансформират в банкова холдингова компания. А това им даде достъп до милиарди долари правителствен заем. Не е нужно да си поддръжник на теориите за конспирацията, за да забележиш, че финансовият министър Хенри Полсън, отговорен за спасителния план, е бивш изпълнителен директор на банката.

Впечатлението се затвърди, когато Полсън избра Нийл Кашкари, бивш шеф в "Голдман Сакс", за шеф на Програмата за подпомагане на застрашените активи на американското правителство. Така под негово разпореждане се оказват стотици милиарди долари на американските данъкоплатци. От част от които се облагодетелства "Голдман Сакс".

В делото на американските власти срещу "Голдман Сакс" блесна фигурата на друг млад банкер на "Голдман Сакс", 31-годишният французин Фабрис Туре. Туре, който нарича себе си "фамозния Фаб" (както стана ясно от имейли, публикувани от Комисията по борсите и ценните книжа (SEC), е обвинен, че е продал дългов продукт, за който знаел, че ще причини загуби, на група инвеститори - предимно големи банки като ABN Amro, която сега е част от Royal Bank of Scotland.

Туре е обвинен още, че е



разрешил на друг клиент на банката -



американския хедж фонд Paulson & Co, да подбере ценните книжа, съставляващи продукта. SEC твърди, че "Голдман Сакс" прави това, за да може Paulson & Co да спечелят, като заложат на това, че стойността на акциите ще падне (срещу Paulson & Co няма обвинения).

Силните връзки на "Голдман Сакс" с хедж фондовете винаги са будели подозрения, но банката все твърди, че има изключително ефективни вътрешни "китайски стени", бариери, спиращи служителите от разпространяване на информация, която да позволи на тях или на техни клиенти да търгуват с вътрешна информация.

Последните обвинения са важни по две причини. Първо, те навеждат на мисълта, че "Голдман Сакс" са фаворизирали някои клиенти пред други. Това е особено видно с Paulson & Co, които са сред най-успешните компании, ударени от финансовата криза, и дори се превърнаха в главен герой на изляза неотдавна от печат книга, която описва как основателят на Paulson & Co Джо Полсън натрупва милиарди долари.

На второ място обвиненията внушават, че "Голдман Сакс" е печелела от загубите на клиентите си. Често се изтъква, че банката печели далеч повече пари, като търгува с авоарите си, отколкото от консултации. Тази търговия предполага банката да рискува милиарди долари от капитала си за изкупуване на акции в разнородни предприятия - от голф курсове (компанията навремето бе най-големият собственик на голф курсове в Япония) до петрол и кораби.

Добре известно е освен това, че за разлика от повечето си съперници на Уолстрийт "Голдман Сакс" още през 2006 г. решава да започне да



залага срещу американския имотен пазар



Обвиненията на SEC сочат, че в тази търговия банката не само е играла лукаво, но и активно е действала така, че да излага на риск клиентите си, с ясното съзнание, че те ще изгубят пари.

Рано е да се каже какво ще означава всичко това за бъдещето на "Голдман Сакс". В най-добрия случай банката ще е една от многото финансови институции, превърнали се в обект на серия от разследвания.

По-сложно би станало, ако разследването на SEC си остане изолиран инцидент. Това би белязало началото на края на "Голдман Сакс", която би свършила както други инвестиционни банки, плавали твърде рисково и потънали. Ако оставим настрана по-паметливите и хората с интереси на пазара, кой днес си спомня за "Саломон Брадърс" или "Дрексел Бърнам Ламбърт"?

Както казва един от партньорите в "Голдман Сакс", цитиран от Чарлз Елис в историята на банката "Партньорството": "Само ако погледнем назад, можем да видим истинския риск - риска от арогантността. Тогава не го виждахме, но той бе там и растеше. Фирмата бе на върха. Винаги сме били най-добрите - бяхме най-добрите студенти, най-добрите спортисти, лидерите. И сега сме най-добрата фирма - по собствената ни преценка. Но това е първата стъпка към арогантността."