Точно пред отпускарския сезон се наблюдава сблъсък по ваканционните въпроси на две социално-икономически школи в Европа. Българската, оглавявана от правителството на Бойко Борисов, издига революционната идея да се отменят излишните отпуски на трудещите се, щом идват в повече на работодателите им. Брюкселската школа начело с комисаря по индустрията Антонио Таяни е на другия полюс - тя настоява да се провъзгласи ваканцията като основно човешко право.



Кого да слушаме?



И двете концепции намират опора в икономическата криза. Борисов като ръководител на държавата в качеството си на крупен работодател търси начин да защити бюджета при очакваните масови съкращения на работни места. Тъй като хазната подрънква на празно, той обмисля да се освободи от излишната работна сила, но без да й дължи нищо - включително и за неизползваните отпуски. По този начин се взема на прицел чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда, според който "при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск".

Сметката на правителството е проста - занулява до края на годината всички изостанали почивни дни и спестява 300 млн. лева на бюджета. Който почивал - почивал, отсега нататък всички оцелели на работните си места продължават на чисто като новоназначени. За да не се чувстват ощетени само държавните чиновници, мярката се въвежда за цялото трудово население. Така се облекчават и частните фирми, което би трябвало да произведе



общ положителен ефект за икономиката,



а потърпевшите трябва да проявят разбиране.

Комисарят Таяни, чиято родна Италия е туристическа държава, гледа на годишните отпуски от друг ъгъл. Според него борбата с кризата трябва да се води чрез повишена мобилност на европейските граждани - в частност чрез туризма. "Днес излизането в отпуск е човешко право. Като човек, отговорен за европейската политика в икономическия сектор, твърдо вярвам, че начинът, по който използваме свободното си време, е чудесен индикатор за нашето качество на живота", заяви той на конференция по туризма в Мадрид. Таяни предлага ЕС да поеме 30% от разходите за пътувания на социално слабите, на пенсионерите, инвалидите и младежите от 18 до 25 години, които първи се отказаха от туризма заради кризата.

По приблизителни изчисления от европейския бюджет ще бъдат похарчени стотици милиони евро за разменени гостувания между държавите в името на културното сближаване и взаимното опознаване на континента. Проектът ще се изпълнява пробно до 2013 г., а после ще влезе в действие като общо задължение. Чрез "човешкото право да бъдеш турист" ще се оживят мъртвите туристически сезони, защото субсидираните групи ще се пращат в месеци със слабо натоварване. Оригиналната идея е на Испания, чието правителство субсидира почивките през зимния сезон на европейци над 55-годишна възраст. Мадрид е изчислил, че срещу всяко вложено евро от бюджета курортите печелят по 1.6 евро, което също произвежда цялостен добър ефект за икономиката.

Извън чисто икономическите сметки темата има социални и правни измерения. Първият въпрос е



може ли в ЕС да се зачеркнат почивните дни



и дали те са основно човешко право. Що се отнася до труда, Европейската конвенция за правата на човека се произнася чрез своя чл. 4, който забранява принудителния труд. Доколкото законните почивни дни се анулират и заменят с работни дни без съгласието на потърпевшия, допълнителният труд може да бъде сметнат и за принудителен (под натиска на правителството и работодателите). Конвенцията допуска изключение за "всеки труд или повинност, представляващи елемент от обичайните граждански задължения", но едва ли съдът в Страсбург би приел, че масовото анулиране на отпуските произтича от "обичайно гражданско задължение".

По-снизходителна е ревизираната Европейска социална харта, която позволи на България да обяви през 1998 г. в момента на подписването й, че няма да спазва някои клаузи, за които още не е готова. Държавата се въздържа да подпише чл. 2 (ал. 3) и "да осигури минимум четири седмици платен годишен отпуск". България се присъедини само към ал. 2 от този член, изискващ "да определи официални платени празнични дни". Така тя се ангажира да не кара хората да работят на Коледа, Нова година, 3 март, Великден и други официални празници. Но социалната харта няма задължителна сила като конвенцията за правата на човека и е по-скоро



ориентир каква политика да прилагат държавите в социалната област,



за да бъдат смятани за цивилизовани от Съвета на Европа, който е автор и на хартата, и на конвенцията.

Като член на Европейския съюз България пое задължения също по неговата Харта на основните права, която е неделима от Лисабонския договор, заместващ конституцията на ЕС. Нейният чл. 31, който изисква справедливи и равни условия на труд, постановява в ал. 2, че "всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск". Хартата на ЕС също забранява робството и принудителния труд, като в чл. 5, ал. 2 постановява, че "никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд". Това показва, че потърпевшите могат да се обърнат по свой избор както в Страсбург към Европейския съд за правата на човека, така и в Люксембург към Съда на Европейския съюз. Разликата между двата е, че в Люксембург обикновено се присъждат по-високи обезщетения, обаче дотам все още няма утъпкана българска пътека.

Но да оставим настрана евентуалните трудовоправни спорове и политическите последици от посегателството върху социалните права на българина. Какви са



философските измерения от сблъсъка



между двете концепции за отпуските? Антонио Таяни, който уж е довереник на десния италиански премиер Силвио Берлускони, сякаш рецитира Карл Маркс с твърдението си, че свободното време е индикатор за качеството на живота. В своите "Икономически ръкописи от 1857-1858 г." Маркс изтъква, че при комунизма "богатството в развитието на индивида ще се измерва чрез свободното време, а не чрез принадения труд". Съвпадението само потвърждава, че в днешна Европа е трудно да се различи кое е ляво и дясно.

Бойко Борисов, който се представя за десен, черпи например мъдрост от Голямата съветска енциклопедия. Според нея "в развитите капиталистически страни заедно с положителната тенденция за увеличаване на свободното време неизменно присъства негативната тенденция за запълването му с "масова култура", с антикултурни явления (алкохолизъм, престъпност и т.н.) и други занимания, присъщи на идеалите на потребителското общество". Като знаем в каква чалгаджийска простотия е изпаднала днешна България, може би е добре да се орежат отпуските, че да се култивира народът чрез допълнителен труд съгласно соцнормативите. За жалост след развития социализъм държавата ни трудно може да се определи като развита капиталистическа, но за политическата чалга правителството се грижи предостатъчно.