След девет месеца начело на изпълнителната власт, след девет години работа като секретар на МВР, неформален лидер на опозиционно движение и кмет на столицата премиерът стигна да поредното си прозрение: "Не съм предполагал, че може цялата държава да е превърната в схема, във всяка една сфера. Не само в партиите, в държавата има изключително малко неоцапани хора. Изключително малко... от 20 кандидати за поста здравен министър след проверка на службите 20 не ставаха... Нещо повече, след проверките службите трябва да започнат да работят и по тези хора."

Това откровение не може достатъчно добре да обясни нито политологията, нито психологията. Затова на помощ може



да се притече мистичното богословие,



което си има работа предимно с прозрения, пък били те и в интервю пред bTV от 20 април 2010 г.; това ще приближи ГЕРБ до християндемокрацията.

Още повече че някои класически места от Отците много напомнят за въпросните прозрения, а и за множество други изказвания и действия, недостъпни за светския разум. Дотам, че човек лесно би получил видение как някога в школата в Симеоново, неслучайно наричана и Магнаурска, са залягали над текстове от Псевдо-Дионисий Аеропагит, където се обсъждат ангелските природи и чинове. Тогава те не бяха познати на по-широката публика, задоволяваща се с всепобеждаващото учение на Маркс и Ленин. Но лесно може да се допусне, че с гриф "За служебно ползване" са принадлежали към задължителната литература за обучение на висшите офицерски чинове, мирското проявление на ангелския ред. Естествено още по-точно е предположението, че премиерът някога е имал непосредствен достъп до тях и в оригинал, за да ги ползва днес като ръководни начала в най-висшата си засега управленска длъжност. Ето какво пише например Псевдо-Дионисий за очистването на редовете чрез постоянната намеса на по-висшите чинове в небесната йерархия: "Ако редът на йерархията е в това едни да се очистват, а други да очистват, едни да бъдат просветлявани, други да просветляват, едни да бъдат усъвършенствани, а други да са съвършени, Богоподражанието във всеки отделен случай съответства на тия начини... Очистващите трябва да станат напълно чисти и никак да не се смесват с неподобното. Съвършените, като се отделят така от несъвършенството, стават причастни на свещените истини. Така всеки чин в йерархичния ред се въздига до съдействие на Бога в достъпна за него степен и изпълнен с благодат и сила върши неща, присъщи по природа и свръх нея единствено на Богоначалието." (De Coelesti Hiierarchia, III, 2).

Сменете "съвършените" и "очистващите" в този текст с "министри", абревиатурете вместо Бог и Богоначалие Б.Б. и тутакси ще ви станат напълно ясни както управленските помисли, така и решителните действия напоследък у нас за възстановяване на реда.

Те не са толкова произволни, колкото изглеждат, както и не са смешни, ако ги наредим



по линията на политическия екзорсизъм,



започнал с бутафорните бдения на Христофор Събев срещу призраците на комунизма и противниците на реформите, които скофтяваха и бездруго кофтия материал, наследен от социализма. По-строгото им разбиране може да се постигне с отчитане и на каноничната версия за постоянната борба между доброто и злото. При нея, макар и в малцинство, доброто тържествува; тогава то всъщност се оказва мнозинство от един-единствен и няколко ангелоподобни около него. За да стане това обаче, то - и той - постоянно трябва да се бори със злини. Те пък са продукт на тварното вещество, с което се справят ангелски чистите души. И което трябва да се увеличава - като балите със софийския боклук, дупките по пътищата и в бюджета, неграмотните и бедните, пенсионерите и безработните, циганите и турците, та да изпъква още повече съвършената им природа.

Несъмнено и най-чистата душа постоянно бива предизвиквана от изкушенията на човешката телесност, която се проявява дори и в най-висшите държавни чинове. Но за да не се разтури съвсем редът, трябва да се предположи, че тук-там могат да се намерят чисти духове, чието действие ще възстанови опорочения ред. Как? Така, както казва премиерът в същото интервю: "От проверките на службите, тръгвам отзад напред. Тези, за които няма материали, почвам тях да търся." По Евангелиста "който търси, намира"(Мат 7:8); по премиера (bTV, 20.4.) е доста по-конкретно: "Г-жа Анна-Мария Борисова я намерих и се срещнах с нея там, преди Търново, на един разклон. Поговорих с нея около половин час, горе-долу разбрах какво мисли и сиреч в една и съща посока са ни разбиранията по реформата, по съкращенията, по безкомпромисното действие."

Ако за светския разум тая процедура за намиране на неопетнени изглежда наивна,



от теологическо гледище нещата са пределно ясни



дори и в топографски план. Кръстопътят край Търново съвсем не е случайно място: за ония, които имат вътрешни очи, тук живее духът на исихазма, на съвършенството в неговата отшелническа самота. Нея изпитва всеки, самозаточаващ се по празници там или в Банкя, та да избягва изкушенията на човешката природа в пролетния цъфтеж. При което няма как да не се прояви отново доброто в оня дълбинен субстанциален пласт, където то надделява над злото в благодатно щадящ го смисъл, а и се издига до съвършенството си.

Или както казва премиерът: "Аз обичам хората и не искам да им нанасям вреди и щети. Жал ми е да посегна с големия сатър да изрежа всичко, което в момента трябва да се изреже." Как това да не бъде последвано от тъй трудно намерената неоцапана министърка на здравеопазването с инструктивно-решителното: "Никоя болница няма да бъде затворена - голямо заглавие! Нито един лекар и медицинска сестра няма да остане на улицата - голямо заглавие! Казвам ви го аз."

Така доброто накрая побеждава дори себе си, изкуши ли се да бъде зло. Което и трябваше да се докаже.