Проф. Младен Григоров е доктор на медицинските науки с над 200 научни публикации.Трето поколение лекар. Кариерата си започва като военен лекар, после е ръководил кардиологията на Военна болница, а от 1988 до 1992 г. е бил директор на Правителствена болница. Сега е началник на кардиологичната клиника във Втора градска болница и изпълнителен директор на 4 частни болници на Българския кардиологичен институт в Плевен, Велико Търново, Ямбол и Варна. Негови са инициативите за издигане на паметник на загиналите воини в Сръбско-българската война край Сливница, барелеф на Патриарх Евтимий в Бачковския манастир, на цар Симеон край Ахелой и на саркофаг, който да побере костите, открити в църквата "Св. Петър и Павел" във Велико Търново.

----

- Защо ви наричат "най-добрия лекар между историците и най-добрия историк между лекарите"?
- Ами може би защото в съсловието - за добро или за лошо, една голяма част от колегите имат хоби към историята. А втората причина е, че аз много отдавна се занимавам с история заради своите корени и заради възпитанието, което съм получил. Затова претендирам, че съм добре запознат с много от фактологията от българската история.
- Какъв беше личният ви мотив за това?
- О, това беше един спомен, който за дълго време бях изгубил. Моята прабаба, която е от Ловеч, ми беше казвала, че в нашия род има един много именит възрожденец, неин брат. Но тя почина, когато бях много малък, и тези думи се бяха изличили в паметта ми. След години се позвъни на входната врата вкъщи, беше дошъл един непознат, който каза: "Аз съм ваш роднина, името ми е инженер Драсов от Варна." Извади голямо родословно дърво и посочи: "Ето, вие сте тук, вашият брат е тук." И действително всичко съвпадаше. Оказа се, че Иван Драсов, приятелят на Левски и Ботев, участник в българския революционен комитет, първият или вторият кмет на Варна, е брат на моята прабаба. Това, естествено, предизвика гордост в мене.

-	Припомняте думите на вашия баща, който на колебанията между археологията и медицината ви е казал да не се занимавате с неща, които са безвъзвратно отминали.

- За да те развълнува миналото, трябва да го усетиш. Мнозина, като видят един стар камък с надпис, си мислят: "Ами камък. Умрял отдавна. Какво толкова!" Там е работата, че не е умрял. Просто трябва да усетиш в камъка живота, който е преминал, стъпките на тези, които са били преди тебе. Бях в Рим на Виа Апия и целият съм настръхвал, че точно по тези камъни са минали робите на нашия предшественик Спартак и са разпънати на кръст по пътя. Когато пипнеш едно дърво като това в село Гранит, Чирпанско, което е на 1650 години... Но днес е останал само един жив клон. Занемарено е в последните 20 години, както много неща у нас. Тогава пък усещаш, че нещо се влива в тебе, защото то е живо. И в този момент се замисляш колко стотици хиляди ръце са го пипнали, защото кой ли не е минал по нашите земи. Когато е дошъл хан Аспарух, това дърво е било на 300 години.

-

След изминалите години давате ли си сметка кой спечели и кой загуби - медицината или археологията?

-

Опитвам се да ги съчетавам. Не мога да си се представя като професионален археолог. Нищо чудно да се бях издънил. Мисля обаче, че в медицината нещата се получиха. И това особено ме радва, смятам го за патриотизъм. Ако щете, го считайте за национализъм, в смисъла на великите френски мислители, че национализмът е лоялност към държавата и към народа, от който произхождаш. Като лекар се гордея, че съм 100 процента рожба на българската медицинска школа. Никога не съм се хвалил с някакви особени специализации в чужбина, макар че съм ходил много пъти - и съм изцяло продукт на българската медицинска школа.

- Боли ли го сърцето българина днес за нещо?
- О, сърцето наистина е свързано с емоциите. Смятам, че най-лошият български израз е "Карай да върви", който показва пълно равнодушие. Сега се връщам от Сингапур. Преди 40 години тази страна е била едно блато. Там живеят два етноса - китайци и малайзийци. Нито едните, нито другите могат да се похвалят с особено трудолюбие, камо ли чистота. Но тази държава без никакви полезни изкопаеми, без газ и нефт е най-чистата в света и има невероятен стандарт. Това е постигнато с труд. А българското трудолюбие се срина след двете национални катастрофи и годините след тях и това за съжаление остави тежки последици в българската душа, които ги има и понастоящем. От социализма вземахме мързела и безотговорността, от капитализма - безкрайната лакомия, за която самите американци казаха, че е докарала световната криза. И от съчетанието на тия двете ние родихме един урод, който представяме за демокрация.

-	А след уважението към труда не загубихме ли уважението към миналото?
-	Ако трябва да го кажа с едно изречение, историята е необходима, за да ни пази. Има една римска поговорка, която казва: "Който вижда назад, той вижда по-добре и напред". Който не уважава собствената си история и собствения си народ, той ще уважава други. И за съжаление точно това у нас напоследък се развива с бесни темпове. Непрекъснато изпадам в сериозни спорове с хора, които познавам много отдавна и които непрекъснато казват, че ние сме лошо генетично скроени, ние не сме случили на народ, като че ли те не са част от тоя народ. На всичкото отгоре и политиците си позволяват да говорят така, а това е най-лесното измиване на ръце - все народът крив. Ами като ти е крив тоя народ, що искаш да го ръководиш? Иди при други народи, дето не са криви. А ние сме с много добри генетични качества. Факт е, че 80 на сто от българите се реализират добре в чужбина - значи не умеем на собствена почва да създаваме това, което трябва да създадем. И това става сериозен морален проблем. Непрекъснатото хвалене: "Ето виж в еди коя си държава какво е, а у нас как е". Разбира се, не трябва да хвалим нашето, като е лошо. Ама дайте да запретнем ръкави и да го направим както е по света, а не да плюем собствената си държава и собствения си народ, което между другото е адски удобно за управниците. Този същият наш народ е имал империя, граничеща с тази на Карл Велики и Харун ал Рашид, той отвори очите на "вси славяни" за културата, той тръгна с черешови топове да сваля една империя и т.н., и т.н. Както казва самият Алеко Константинов, "когато говориш за народа, стани прав и си свали шапката!".
-	Докъде стигна идеята ви за саркофаг на избитите боляри в Търново след падането на България под турско робство? Доскоро се твърдеше, че няма да се реализира.
-	О-о-о, открихме го преди месец. Тържествено пренесохме костите, положихме ги в скъпоструващ саркофаг.
-	Какво ви струваше това като нерви?
-	Честно казано, най-много нерви имах при поставяне на плочата на патриарх Евтимий в Бачковския манастир, и то със Светия синод. Твърдяха, че не било правоверно, не било доказано, че гробът му е там, било католическо, защото барелефът се издава малко. Имаше идеи да го свалят, но, слава богу, не го направиха. Не съм ходил няколко месеца, но се поддържа добре. По-малко неприятности имах с паметника на българските офицери и войници в Сливница по време на Сръбско-българската война, защото на мястото на сражението нямаше нищо. Общо взето, имаше разбиране. Казвам, общо взето, защото след поставяне на паметника никой не се грижи за него.
-	Не е ли това работа на държавата в лицето на министерството на културата?
-	До голяма степен да. Но понеже всичко у нас е условно, то се приключва с това: "Няма пари." Аз бих казал, че голямата крачка ще бъде, ако не пречат и дават разрешителните за паметниците бързо. Честно казано, за саркофага в Търново го дадоха бързо. Но при Националния институт за паметниците на културата неприятното е, че той не се грижи за гробовете на стотина българи в Централни софийски гробища, благодарение на които ние сме държава. Вижте гроба на Драган Цанков, който е два пъти министър-председател. Ами той едва личи. Гробът на Стамболов бе изключително запуснат, сега е фифти-фифти. На Димитър Петков и на Никола Петков, ако въобще е погребан там, са в съседство, но не са добре поддържани. Това било така, защото имали наследници. Ами аз не вярвам някой наследник да се разсърди, ако държава положи грижи. Военните гробища на сърбите и румънците в София са в по-добро състояние от нашето военно гробище. В същото време справедливо натискаме македонците за поддръжката на нашето гробище в Скопие. А те могат да кажат: "Първо оправете вашите, пък тогава се грижете за тия, които са на наша територия!"