На последните парламентарни избори в Унгария крайно дясната партия "Йобик" направи голям пробив и стана трета сила със 17%. Преди близо 5 години националистическият шлагер на Европа се наричаше "Атака" и се подвизаваше в България. Формално оттогава насетне българските националисти се издигнаха и станаха съуправляваща партия. Фактически обаче те постепенно губят сериозното доверие, което не може да се отрече, че имаха в миналия си мандат.

Едва ли някой ще се учуди, ако в следващия парламент "Атака" дори не влезе. Най-малкото защото Волен Сидеров загуби за каузата телевизия СКАТ, която всъщност го създаде, а сега го унищожава бавно и методично. По-големият проблем обаче е, че от върл борец срещу статуквото "Атака" в този мандат



се превърна в кроткия пудел на властта



Дали обаче заедно с "Атака" от парламента ще си отиде и национализмът? По-скоро ще изчезне неговият краен и уродлив вариант. Пробивът на "Атака" се превърна във взрив, който разпръсна искри из цялото политическо пространство. И вече почти всички български партии подрънкват на националистическата струна. При това те залагат умерен национализъм, който не иска да събаря джамии и в който всъщност няма нищо притеснително.

Най-отчетливо това се вижда при управляващите от ГЕРБ. Бойко Борисов и Волен Сидеров отдавна са конкуренти по националистическата писта. И със сигурност сега Борисов е много доволен, като гледа как Сидеров се самоунищожава, докато крепи собствената му власт. Борисов винаги е залагал на национализма. Понякога дори залита в крайности, както когато подкрепи идеята на "Атака" за референдум на новините на турски по БНТ. Настоящият ни премиер винаги се е опитвал да гради имидж на борец срещу народните изедници, срещу смока, който е засмукал живота народен, ако перифразираме Христо Ботев. Особено сполучлива е тактиката на ГЕРБ да представя лидера на ДПС Ахмед Доган не като пета колона на Анкара, а като пръв олигарх на София. Така на актива на движението му е много трудно да обяснява, че атаките срещу ръководството са на етнически принцип.

Засега тази политика на Борисов е в общи линии успешна и му печели симпатии. Само дето има сериозни съмнения, че с някои от тези, срещу които би трябвало да се бори, Борисов всъщност е доста близък. И рано или късно именно тези съмнения може да надделеят при обществената оценка за Генерала.

Синята коалиция също не изостава от модерните умерено националистически тенденции в политиката. Всъщност ДСБ залагаше на тях още при самото си създаване. В първите изяви на Иван Костов като лидер на новата си партия определено



се усещаха нотки на евроскептицизъм като вид национализъм



Впоследствие той се отказа, очевидно осъзнавайки, че точно на него подобно поведение никак не му отива. Национализмът на сините също понякога има залитания, особено в отношението им към Русия. Като цяло обаче те са формацията, която най-често употребява израза "българските данъкоплатци", което безспорно подхожда на една истинска десница.

БСП също залага на национализъм. Проблемът е, че се опитва да противопостави естественото национално чувство на българите на посланията от ЕС. До ден днешен Сергей Станишев пламенно призовава да престанем да се държим като кандидат-членове на съюза и да не изпълняваме чак толкова стриктно това, което Брюксел нарежда. Това звучи добре за националното ни самочувствие, но всъщност е съпротива срещу европеизирането на България. А именно европеизацията все още обединява повечето българи. Другото е отвращението от родния ни полуазиатски елит, от който ръководните фактори в БСП са съществена част.

Може да звучи странно, но умереният национализъм отдавна е заразил и ДПС. Още преди няколко години лидерът на партията Ахмед Доган обясняваше, че България има нужда от умерено националистична формация и ако има такава, той с удоволствие би се записал в нея. Тогава това се приемаше по-скоро като каламбур. Напоследък обаче движението залага на умерения национализъм и на практика. Наскоро например зам.-шефът Лютви Местан обяви, че за партията екостратегията за развитие на България става кауза, равносилна на тази за правата и свободите на гражданите. И с особена гордост изтъкна как у нас за разлика от Западна Европа, все още има огромни ресурси за биоземеделие, екотуризъм и т.н.

Фактът, че всички български партии все повече залагат на национализма, е обнадеждаващ. Би било чудесно, ако използват тази карта повече за защита на общонационалния интерес и по-малко да обгрижват с нея тяснопартийния мерак. Избирателите със сигурност ще го оценят.