(Продължение от миналия брой)

Първото поколение Асеневци - възобновителите на българската държава, започва и завършва възстановяването на целостта на българските земи. Дори пришиването на техния произход ту към "куманите", ту към "власите" или към други чужди етноси, впрочем една от най-мрачните заблуди в българската историография, причисляването им към какъвто и да е небългарски етнос или етническа група не бяха в състояние през последните два века и половина след Паисий да помрачат славата на блестящите им победи. Ако не друго, поне погрешното тюркизиране на родовото им име трябва да остане в миналото.

След великата победа на цар Калоян при Одрин градът, център на една изглежда широка област, населена с българи, е част от българската държава през по-голямата част от първата половина на ХIII в. Царят-воин, и това е съвсем видно от изворите, има пряката задача да върви на юг до пълното съвпадане на държавна и етническа граница. И той максимално се приближава до осъществяването на мечтата си. Присъединяването на Одрин и на неговата градска околност намира естественото си продължение в обсадата на Солун - център на широка област, населена с наследници на старите славянски заселници.

Второто поколение Асеневци се насочва към уреждането на новопридобитите земи. Мъдър и прагматичен владетел като Иван Асен II веднага след 1230 г. се заема да извлече съвсем конкретни ползи от завоеванията си "от Одрин до Драч", подписвайки търговския договор с Дубровник, владян и цялостно управляван от венецианците от 1205 г. Щеше да е странно, ако Иван Асен II не бе сторил това, но малко ли странни до престъпност неща са ставали в нашата история, а също и днес?!

През следващия един век Одрин остава граничен град. Оттук например Михаил VIII Палеолог и императорите след него ще следят събитията в България, ще подготвят походите си на север. Поради това и за да предотвратят в зародиш кампаниите, и цар Тодор Светослав през 1304 г., и цар Георги II Тертер през 1322 г., и цар Михаил Шишман през 1328 г. ще осъществяват бързи разорителни атаки около града.

Изтощени в битки помежду си, балканските държави пропускат да организират ефективно противодействие на османското нашествие в Европа. През 1359 г. османските турци започват бързо настъпление в Източна Тракия, като не забравят въпреки своята относителна малочисленост да осъществяват и колонизация на завладените земи. Летописецът Сеадеддин разказва подробно за разоряването на тракийските земи. Отвлечените в робство били безчет. Лаоник Халкокондил свидетелства, че на освободено място в "равнината на Загора" и около Пловдив, както и в градовете вече са заселени хиляди мюсюлмани. Безименната староосманска летопис съобщава кратко "Одрин бе превзет. Това стана в 761 г. от хиждра [=1365]". От новата столица на османските турци ще се подготвят атаките и на север-северозапад и на югоизток, към "царицата на градовете", в следващите почти 9 десетилетия.



* * *

Веднага след завземането на нови земи османските нашественици предприемат редица мерки по уреждането на новите си земи. Промяната в етническото състояние е първа тяхна грижа. Роби се продават направо в тила на войските. В Одрин е разположен единият от двата най-големи робски пазари през втората половина на ХV в. Солунският робски пазар работи предимно за износ по море. По сведения на пътешественици от 1421-1423 г. някои от местните владетели в Мала Азия имали по 10 000 роби, събирани от България, "Славония", Влахия и Гърция. През първата половина на ХV в. чужденците се удивляват на дългите върволици роби от България. Класическият им маршрут върви винаги през Одрин. От Лозенград например нашествениците придобили "неземно красиви робини".

Непродължителният столичен период на Одрин нанася значителни изменения в градската му структура, но и в етническия състав на населението. Запазен е градският статут от 1502 г., който е крайно подробен и обстоятелствен (О. L. Barkan, 1942). В града се развива пълната гама от занаяти, очевидно за нуждите на един столичен (до пролетта на 1453 г.) град. В Одрин и през ХVI в. се произвеждат значително повече метални домакински съдове, отколкото в Цариград. Сигурно е любопитно, че османските завоевания изглежда не пречат особено на дубровнишката и венецианската търговия. В края на ХV-ХVI в. дубровничани изнасят от Одрин висококачествени кожи, а венециански търговци са трайно заселени там.

Трудно е да се повярва, че страдащите от хроничен демографски недостиг османски турци биха обезлюдили повече от разумното градската околност, която трябва да осигури продоволствието и суровините за многобройните одрински занаятчии. В същото време именно в столичната (от 1365 г. до 1453 г.) околност най-старателно ще да са се провеждали акциите по етническо прочистване и асимилация. Опустелите села (мезри) се заселват от османски колонисти по-активно чак от края на ХV в.

Когато се привеждат данни за етническото състояние на Източна Тракия в ранните векове на турското робство, трябва да се има предвид, че за това време големите открития и произтичащите от тях изводи предстоят. Огромни масиви османотурски документи, и съхранявани у нас, и новополучени копия на микрофилми, се обработват в момента. Процесът на анотиране на документите е доста напреднал, но вероятно ще бъдат необходими години, докато те бъдат преведени и годни за добиване на изводи. Нямаме друг избор, освен да изчакаме този къртовски труд да бъде завършен. Огромна би била ползата от археологически проучвания, но това сега е невъзможно очевидно, а археологическите данни, които съществуват, са неизползваеми.

Въпреки че е напълно възможно новите извори коренно да променят историческата картина, може би си струва да се приведат и някои изчисления от по-стари източници. Един османски регистър (Национална библиотека "Кирил и Методий", Ориенталски отдел, ОАК 214/5, инв. № 5655; Хр. Гандев, 1972) ни предлага някои данни за обложеното с данъци немюсюлманско население. Според него в Одринския вилает, включително и в града, живеят общо 3000 домакинства - 1100 в града и 1900 в северозападната част на вилаета, в южните подстъпи към Странджа. В цялата останала част на Източна Тракия са регистрирани едва още 1800 немюсюлмански домакинства. Селското население в този ареал носи почти изцяло български имена. Тези цифри изглеждат твърде незначителни дори като вземем предвид османското нашествие. В един друг подробен опис за Кешанско, Ипсалско и Хайреболско от края на ХV - началото на ХVI в. (А. Христов, 1970) като български могат да се определят селата Баир бунар (Баш бунар, Булгаркьой), Кадъ, Меден тепеси и Карани.

Едва през ХVIII в. ще започне ускорената българска колонизация на Източна Тракия, която ще стигне почти до самия края на Европа.

(следва)



Извори



"... в дванадесетата година от царуването ми [6738 (=1230)]... излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самият господин Тодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч превзех..."

Из победния надпис на цар Иван Асен II (1218-1230) в търновската църква "Св. 40 мъченици", 1230 г.



"Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, на обичните и всеверни гости на царството ми да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят или каквато и да е стока да пренасят и до която и да е земя или област да дойдат: ... или в Одрин... или в Солун..."

Из Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II



"Що се отнася до българите, императорът [Михаил VIII Палеолог (1259-1282)] не ги оставяше на мира, а ги дразнеше отблизо. Омразата на [цар] Константин [Тих Асен (1257-1277)] срещу императора беше и без това очевидна, тъй като беше подстрекаван от съпругата си Ирина [Ласкарина Асенина] заради брата й, момчето Йоан [IV Ласкарис (1258-1261)]... Естествено беше и сам императорът да ги мрази, понеже беше мразен от тях, и да отговаря на удара с удар. Когато ромейската империя се простираше до Одрин и едва ли по-нататък, защото земите отвъд [града] бяха под властта на българите, императорът изпращаше там често войскови експедиции..."

"... той [Ногай] нападна земята на българите. А и сам [цар Георги I] Тертер [(1280-1292)], уплашен от заплахите на Ногай, беше избягал при императора [Андроник II Палеолог (1282-1328)] и пребиваваше някъде около Одрин, защото императорът бе отклонил молбата му да бъде приет, за да не би, като го поиска Ногай, да предизвика гнева му, ако сам, както е известно, го приеме като молител."

Из "История на Михаил и Андроник Палеолог" на Георги Пахимер



"... [цар Георги II] Тертер [(1322-1323)]... завзе Филипопол [Пловдив], голям многолюден град, защитен с пехота и конница, разположен на много удобно място, така че той бе най-самозадоволяващ се от другите градове на континента... Тертер изпрати войска, която нападна и опустоши градовете около Одрин."

Из "История" на Йоан Кантакузин