Докато премиерите на България и Сърбия Бойко Борисов и Мирко Цветкович си обещаваха да осъществят дългогодишната идея да се изгради магистралата София - Ниш, хората от двете страни на границата реално се опитват да оцеляват.

Дребната търговия на всякакъв вид стоки е основен поминък за жителите на сръбския Димитровград и българския Драгоман. Обикновените хора не чакат пускането на тази магистрала, тъй като тя няма да се отрази нито на бита, нито на бюджета им. Те отдавна са прокарали път между двете държави, който се гради на икономически взаимоотношения. А те са много прости. Атанаска и децата й пътуват с комшията Веско и неговите деца по два пъти в седмицата до Димитровград. Там взимат по два стека цигари на човек, пълнят торбите с по-евтино олио, захар и всякаква селскостопанска продукция.

От цигарите най-много се печели, тъй като



"Вайсрой" в сръбско върви по 1.50 - 1.60 лв.



В Драгоман се продава на 2.50, а в София идва на 3 лв. Така с двете си деца Атанаска само от цигари може да си докара по 60 лева. По-ниските цени на храните й дават възможност да пълни хладилника.

"Ние сме град до границата и винаги ще има някаква далавера за хората. Когато аз бях дете - по времето на бай Тошо, у нас винаги имахме цигарени дъвки, плочи с най-новата югомузика, дънки и какво ли още не. В София хората даваха луди пари да купуват долари и да си вземат нещо от "Кореком", споделя зам.-кметът на Драгоман Иванка Иванова. По времето на социализма единственият западен полъх идваше от Югославия, където на границата се правеха ежегодно събори, които бяха възможност да се внесе малко дефицитна стока в България. Според Иванова е било абсолютно излишно държавата да вдига акциза на тютюна, а е трябвало да търси по-широки пазари за нашите цигари.

През последните седмици пазарът на евтини папироси в пограничния град е в стагнация, тъй като правителството притиска митниците да спрат контрабандата на стоки от съседните държави. В момента, за да ти продадат стек евтин тютюн, трябва да си много добре познат на търговеца. Местните твърдят, че след като митничари и полиция започнали да проверяват складове и магазини, хората минали на известната в средите на наркоманите



схема на пазаруване по телефона



Обаждаш се на човека и казваш, че търсиш да купиш няколко кутии с бонбони и се уговаряте къде и кога да ги получиш.

В понеделник по обяд младо момиче в центъра на Драгоман беше изключително изненадано, че познати търговци не искат да й продадат евтини папироси. В същото време обаче течеше посещението на премиера Борисов в Сърбия. Полицай дори се опита да забрани на екип на "Сега" да снима гарата в Драгоман, тъй като това било пограничен район, а обектът - с "особено" предназначение.

Особеното на обекта обаче е това, че оттам слизат и се качват част от хората, които въртят търговията между двата града.

На една от пейките седи 35-годишният Митко Гогов, който е пълно олицетворение на региона. Роден е на няколко километра до границата в сръбската част. Няколко години се е занимавал с трансгранична търговия. След тригодишно чакане е получил и българско гражданство и български паспорт. "Извинявам се, че не говоря добре български. Сега чакам да дойдат едни приятелчета българи, за да тръгнем за Словения. Там си намерихме работа за няколко месеца в една фабрика. Ще изкараме някакви пари и ще се върнем. В Словения е много добре и плащат много добре, но трябва да имаш човек, който да познава газдата (собственика), щото ще си седиш и ще си изядеш парите, а работа няма да почнеш", разказва Гогов. Той е изключително щастлив, че неговата фамилия завършва на "ов" и е успял да получи "бугарски пасош". Според него обаче било преувеличено твърдението, че сръбските власти се държали лошо с хората, които искат да са българи. Имаше един проблем - не даваха да се карат коли с ваши табели, защото



българските автомобили ровели сръбските пътища,



а не плащали нищо, но и това се разреши, казва Гогов. Според него всеки, който иска да се нарече българин и да застане на мегдана да пее български песни, няма да бъде нито наказан, нито другите да го хокат. Истерията била между властите, а не между хората.

Жените в града са много доволни, че имат само на няколко километра евтин пазар. За хората от Драгоман пазарът в Сърбия е като "Метро" за софиянци.

За Великден всички ходили в Димитровград, за да си накупят яйца по 12 - 15 стотинки, олио за 1 лв. килограма и брашно на половин цена.

Сега пък идва времето на разсадите. Цветарските магазини в града са заредени с цветен разсад. Петунии в кутийка са купени в сръбско по 15 стотинки, а се продават в драгоманските магазини по едно левче.

На ден има по два пъти влак между София и Белград. Редовният билет в двете посоки между Драгоман и Димитровград е 11.80 лв. Тази цена прави неизгодна инвестицията и възможността да пренесеш два стека - за единия митничарите си затварят очите. Затова хората масово практикуват да ги карат с кола до Калотина. Там преминават пеша, а от другата страна на "Градина" има рейс, който ги кара до Димитровград за стотинки. С кола не е изгодно, тъй като трябва да има зелена карта, цената на която може да се "избие" единствено с контрабанда на огромно количество цигари.

Драгоман не е това, което беше по време на югоембаргото. Тогава тук имаше митични митничари, а контрабандата беше огромна. Сега от старите митничари са останали двама-трима. Големите къщи бяха построени от софиянци, разказва зам.-кметът Иванова. Сега хората използват близостта си до границата, за да могат да вържат по някакъв начин двата края. Хората, които не са се отчаяли и не ги мързи, ще намерят начин винаги да изкарат дори и един лев. Другите обаче няма как - държавата трябва да им помага. Според мен именно те ощетяват държавата, а не хората, които пренасят по малко цигари, смята общинарката. За нея законите на пазарната икономика са най-важни. И дава пример. По Коледа ходели в Сърбия да купуват кори за баница. Сега в градчето има цех за такива кори, които са на по-добра цена, и вече никой не яде сръбските. Така спряла трансграничната контрабанда на кори за баница от Сърбия в България.