Около въвеждането на еврото в България има множество заблуди, но вероятно най-голямата е, че то може да замени лева по-рано от 2014-2015 г. Това едва ли ще стане въпреки силното желание на правителството и на финансовия министър Симеон Дянков, който със сигурност иска да остане в историята като министъра, който въведе еврото в България. За да се ускори процесът обаче, кабинетът трябва да проумее няколко прости неща. Най-важното е, че еврото не е цел, а средство и въвеждането му не е лек за българската икономика, защото тя трябва да е здрава, за да го приеме. В този смисъл най-голямата пречка пред влизането на България в еврозоната не е фактът, че дефицитът за 2009 г. е 3.7% вместо 3%, а това, че България е най-бедната и неконкурентоспособна страна в ЕС, в която все още не са проведени основни реформи.

Симеон Дянков обяви, че "влизането в еврозоната е основната външнополитическа цел на България". При въвеждането на еврото ще се намали рискът, ще се увеличи сигурността, ще се улесни кредитирането, ще се успокои инфлацията, ще се облекчи търговията. Но към въвеждането на единната европейска валута



не трябва да има свръхочаквания



Еврото не може нито да ни направи по-богати, нито да повиши производителността на труда, нито да оптимизира разходите в бюджета. Няма да реформира администрацията, нито ще накара съдебната система да заработи в полза на обществото. А без всичко това не може да има устойчиво развитие на икономиката.

Т.е. основната цел на България би трябвало да бъде засилването на икономиката. Така че вместо да хаби пари, време и усилия да обикаля из Европа, за да обяснява на Жан-Клод Юнкер (председател на еврогрупата) или на Волфганг Шойбле (министър на финансите на Германия) колко симпатични сме българите и какви хубави реформи планираме, Дянков би трябвало да запретне ръкави и най-после да започне да прилага непопулярните мерки, които нито един министър преди него не дръзна да направи. Реалните промени ще направят много по-силно впечатление на европейските лидери, отколкото празните декларации. В Европа



няма някакъв таен план да се пречи на България



по пътя й към еврозоната, нито пък може да се очаква, че страната ни ще получи "подарък" заради смяната на властта. Просто в момента нито Брюксел, нито София имат интерес паричният съюз да се разшири с една неконкурентоспособна и слаба икономика.

Факт е, че България не може да влезе в еврозоната, без да изпълни юридическите критерии, записани в Маастрихтския договор: бюджетен дефицит под 3%, ниска инфлация и дългосрочни лихви, държавен дълг под 60% от БВП и стабилен валутен курс. За присъединяването към валутно-курсовия механизъм II (ERM II) - т. нар. преддверие за еврото, обаче няма формални критерии и въпреки това България няма зелена светлина за там. Защо? Експерти и политици твърдят, че причините са политически - Франкфурт, където е седалището на Европейската централна банка, просто се страхува от разширяване на Изток в момент, когато самата еврозона се клати заради вътрешните си проблеми. И именно защото няма формални критерии, Европа може да бави, докогато си иска, приемането в ERM II - дори ако вместо дефицит имаме излишък в бюджета.

Финансисти, участвали в преговорите за еврото, обаче твърдят, че основната спирачка за влизането на България в ERM II е преди всичко слабата конкурентоспособност на икономиката. Българската икономика има нисък потенциал заради неслучили се реформи - било в здравеопазването, администрацията, социалната сфера, правораздаването, и в Европа се счита, че това ще дърпа целия съюз назад. Министър Дянков много добре знае това, защото лайтмотивът в Конвергентната програма на България (2009 - 2012 г.), която финансист №1 представи пред европейските си колеги на 16 април, са именно реформите. На същото набляга и самата Еврокомисия. В оценката й за годишната конвергентна програма на правителството пише: "Реалното сближаване може да бъде засилено чрез подобряване на конкурентоспособността и структурните реформи, за да се подпомогне потенциалният растеж, да се поддържа устойчива бюджетна позиция, която да подкрепи макроикономическата стабилност". Това ясно показва и че свързването на отказа от кандидатстване с неизпълнените финансови ангажименти на тройната коалиция е по-скоро пиар акция.

Точно заради тройната коалиция обаче Европа вече знае, че



не бива да се вярва на приказките на София,



а само на делата. След идването на ГЕРБ на власт България получи одобрение на оценките за съответствие на оперативните програми, с което вече могат да се усвояват не само авансовите средства от еврофондовете. Това стана не защото властта се смени, както подчертаваше многократно премиерът Борисов, а защото бе довършена системата за контрол ИСУН, което при тройната коалиция така и не се случи. Така Европа ще процедира и с еврото - когато види, че управляващите сериозно реформират затлачените системи, които спъват развитието на страната ни, тогава ще дадат зелена светлина на еврозоната. Всички останали обещания и уверения са празни приказки!