Правителството най-сетне успя да произведе документ, който да опредмети овяхналия му реформаторски патос. Представените от кабинета идеи за административна реформа на първо четене са достатъчно смели, но за съжаление вече са минирани от изтънялата лоялност на администрацията към новите й господари. Кабинетът положи немалко усилия да загуби чиновниците като съмишленици, а малкото останало доверие окончателно може да се изпари, ако се допуснат безпринципни изключения и реваншизъм. Това е равносилно на неработеща и по-лошо - вредна държава.

Заявената от кабинета воля да анализира и закрие всички ненужни структури, нароили се през годините към министерствата, може само да бъде адмирирана. Публична тайна е, че администрацията е склонна към затлъстяване, а с тройната коалиция щатовете ненужно се утроиха. Всъщност всяка една власт се е изкушавала да разкрива всякакви центрове и агенции в името на уреждането на хора на поста. Тези структури пилеят пари, дублирайки други звена, и товарят бизнес и граждани с незнайно как определяни такси, съмнителни регулаторни режими, тежка бюрокрация. Числата тук са достатъчно показателни. В министерствата работят 9703 срещу 55 000 души, заети в структури към тях.

Още отсега е ясно, че срещу закриването на подобни звена



ще има огромна съпротива



Ще тече мръсна война зад кулисите, ще има опити за договорки и лобиране по министерства. От 7 нарочени за закриване към момента структури три се обадиха в редакцията на "Сега" с предложение за закриване на алтернативни ненужни звена. Тук волята на Съвета за административна реформа да мери с еднакъв аршин е от ключово значение, защото вече се видя, че министрите правят всичко възможно, за да минат между капките.

Анализите по министерства още се чакат, но някои ведомства побързаха да обявят само козметични оптимизации. Така например МО възнамерява да намали числеността на института по отбрана, когато самото му съществуване като отделна структура е спорно. Шумно рекламираното намаляване на щатове с 32% в отбраната пък се оказа основно закриване на кухи бройки. Земеделският министър, към който има огромно количество дублиращи се структури, ще преобразува агенцията по градушките в търговско дружество и ще закрие тази по хидромелиорации, но пък мълчи за големия щат на ветеринаро-медицинската служба, от която самият той идва. Министерството на транспорта е обещало съкращения без никаква конкретика, други министерства никакви ги няма. Съветът по административна реформа се е застраховал срещу подобна пасивност и прави паралелни външни анализи на ведомствата, но това няма да спести скандалите при липса на достатъчно аргументи за запазването или закриването на отделните структури и яснота с какво това ще подобри обслужване на бизнес и граждани.

Големият Рубикон по линия на оптимизиране на числеността ще бъдат МВР и структурите в системата на публичния сектор, в които правителството не може пряко да се меси. В МВР работят 61 170 души и само 26 000 от тях изпълняват полицейски функции. В същото време



МВР е голямото изключение в държавата



Това е единственото министерство, подминато от съкращения в началото на годината, единственото министерство с неорязан с 10% бюджет, единственото министерство наред с МО с незамразени, било то ниски заплати. За реална административна реформа в МВР настояват дори полицейските синдикати, такава бил обещал и вицепремиерът Цветан Цветанов, но намеренията се държат в момента в пълна тайна.

В публичния сектор, който включва общо 291 460 души и в който влизат съдебната власт, държавни болници, университети, театри, БНТ и БНР, държавата е изправена пред избора да реже механично издръжки, да разчита на самоинициатива или да провежда целенасочено секторни реформи. На самоинициатива ще трябва да се разчита и при общинските администрации.

Съпротива ще породят и идеите за промяна в заплащането. Кабинетът обещава да отстрани дългогодишна несправедливост - наличието на бедни и богати министерства по линия на фонд "Работна заплата". Покрай незаетите щатове и една или друга вълна на съкращения някои министерства имат огромни бюджети за заплати (по закон при рязане на щатове фонд "Работна заплата" не се намалява с цел осигуряване на средства за по-високи възнаграждения). Те успяват да раздават добри основни възнаграждения и да ги допълват с още толкова премии, докато в други ведомства заплатите са на стартови равнища, а бонуси не се дават. За да компенсира това, финансовото министерство обещава фонд "Работна заплата" навсякъде да е такъв, че за основни заплати да отиват 75% от възнагражденията, а за премии - 25%. Това обаче означава бюджетите на някои богати министерства, които дават 50% бонуси като самото МФ, да се намалят, за което в момента никой не говори, или в тях основните заплати да скочат на максимум, което отново не е справедливо. Липсва достатъчно яснота и в готвените промени в стартовите и максималните заплати, няма диалог със синдикатите. В същото време това е единственият начин, по който кабинетът може да мотивира поне част от администрацията да е съмишленик на предстоящите промени.

В това отношение кабинетът загуби много със



свеждането на администрацията до враг,



който може да бъде отстрелян всеки момент. Премиерът Бойко Борисов започна от безадресните обвинения за огромни заплати в администрацията, мина през спорни съкращения, ядоса се на отпуските и стигна до лични разпити на чиновници и обявяването на втория ешелон във властта за партиен враг, довел до престъпен свръхдефицит през 2009 г. Резултатът от това отношение към администрацията прозира зад всяка недомислица, прокарвана от правителството. Чиновниците в момента не работят - било заради бойкот, било защото се страхуват да не "изгорят". Говори се само за наказания, не и за стимули. Така дори съвестните чиновници не могат да се ориентират дали ще спечелят или ще загубят от реформата. А липсата на работеща администрация е в състояние да породи далеч повече проблеми на премиера от прословутите престъпления на бившата власт.