Букурещ направи неочакван подарък на българския премиер Бойко Борисов, като закри главния си орган за борба с корупцията - Националната агенция за интегритет (честност). Отсега може да се прогнозира, че след три месеца Брюксел ще посочи в годишния си доклад България като отличен ученик в сравнение с Румъния, която ще бъде пратена



да се срамува в ъгъла



Двете страни са в една лодка от 2001 г., когато бяха отделени като изоставащи от 10 държави в Източна и Южна Европа, приети през 2004 г. Оттогава те са си разменяли няколко пъти водачеството в своята група, но Румъния не е била наказвана с отнемане на фондове като България. Букурещки политици от няколко дни се вайкат, че страната им си проси още по-строги наказания и че може да загуби не само пари, но и шанса си да се присъедини към шенгенската зона.

Президентът Траян Бъсеску притеснено обясни на 22 април в Брюксел на председателя на Еврокомисията (ЕК) Жозе Барозу, че ще направи всичко възможно, за да предотврати по-нататъшния резил, но възможностите му са ограничени. Ден по-късно българският вътрешен министър Цветан Цветанов бе засипан от ласкателства от комисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом (Швеция), която му заяви, че следи с огромен интерес акциите му срещу организираната престъпност. Създава се впечатление, че България, която само допреди година имаше "проблем в комуникацията" с Брюксел (по думите на предишния премиер Сергей Станишев), сега намира с лекота общ език с ЕК, докато Румъния ни приема, ни предава.

Гледани от Европа, двете държави имат



следните основни проблеми,



заради които единствени са под наблюдение в ЕС - Румъния трябва да се пребори с корупцията на високо равнище, а България - с корупцията на високо равнище плюс организираната престъпност. Разликата идва от факта, че висшите функционери в Букурещ не прибягват до услугите на охранители, застрахователи и други мутри, за да ограбват обществото, а сами се обслужват за свое благо чрез властовите структури на държавата. Иначе крайният резултат и на двете места е един и същ - отглеждане на мафиотска върхушка, която през годините на прехода си гарантира не само богатство, но и недосегаемост. Евросъюзът отказа да я легитимира и затова постави членството на двете държави под условието, че ще бъдат третирани по-различно от останалите в ЕС, докато извършат необратима демафиотизация. Измисленият специално за тях Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) съдържа четири показателя, по които Румъния трябва да се поправи, и шест, отнасящи се до България.

С решението на Конституционния съд от 15 април да обяви за незаконна Националната агенция за интегритет (НАИ) Румъния фактически се отказа да изпълнява втория си показател от МСП, който изисква създаването на такава агенция с цел да проверява доходите, несъвместимостта и потенциалния конфликт на интереси на висшата номенклатура. Освен това ЕС настоява тази агенция да издава "задължителни решения, въз основа на които да се вземат разубеждаващи санкции". Тя бе създадена със закон през май 2007 г. след голяма вътрешна съпротива. Година по-късно Сенатът я задължи да използва термина "неоправдано" вместо "незаконно" имущество, за да не накърнява презумпцията за невиновност до произнасянето на съд. Според възприетия норматив всеки доход над 10 000 евро, за който няма доказателства, че е придобит законно, попада в графата "неоправдан".

Три години Румъния демонстрираше



почти ентусиазъм да се бори с корупцията,



като подлагаше на проверки и отправяше обвинения срещу бивш премиер и някогашни министри, сенатори, депутати, висши магистрати и други функционери, без да стига до крайности чрез присъди. Цялата пушилка бе предназначена да разсрочва натиска на Брюксел, докато в края на миналата година отпадна рискът да бъде задействана предпазната клауза. Фалшиво, но доста по-сдържано старание показваше и България. Покрай Румъния и тя бе пощадена от клаузата и от заплахата Европа да спре да признава решенията на нейните съдилища, но й остана страхът от финансовите наказания, които я лишиха от еврофондове насред икономическата криза. Затова правителството на Бойко Борисов не само не отслаби усърдието си, а предприе демонстративни арести с надеждата да бъдат забелязани и оценени от Брюксел. Разбира се, там очакват да видят присъди, а не само арести, но насърчителните потупвания по рамото вече са гарантирани, включително и чрез отблокиране на еврофондовете.

Защо в Румъния настана обрат, определен от в. "Адевърул" като



"Малък държавен преврат"?



Защото агенцията за честност си помисли, че наистина е получила пълномощия да наднича зад зидовете на мафията. Пръв извика "Спукано гърне!" и сезира Конституционния съд бившият сенатор Шербан Бръдищяну, който бе предаден на букурещки съд за отнемане на имуществото, защото не успя да обясни откъде е получил 4 млн. евро по време на мандата си. За него бе писано, че е взел хонорар от фармацевтична компания, след като я уредил с голяма държавна поръчка.

Получи се неравен двубой, но уж при равни условия. Един Бръдищяну с 4 млн. евро в джоба срещу 200 служители в АНИ с годишен бюджет също от 4 млн. евро. Победата с явно превъзходство бе на страната на бившия сенатор, защото чрез Конституционния съд той уволни цялата агенция. Съдът постанови, че АНИ няма право да разгласява лични тайни (кой колко се е наял), както и да сезира съда, защото така авансово създавал впечатление, че някой може да е забогатял незаконно. А щом съдът не се е произнесъл, значи всеки е честен, дори и да не си спомня откъде са му парите. Конституционните съдии нямаше как да не влязат в положението на Бръдищяну, след като АНИ започна да разследва 7-ина от неговия 9-членен състав. Чиновниците в агенцията освен това се разпасаха дотолкова, че поискаха да научат и да кажат на обществото как са забогатели над сто настоящи депутати. При такова поведение нищо чудно следващата агенция за честност, която ще се прави по нов закон, да мине на курсове по галантност.

Възможно е Румъния да си докара скоро проблеми с Брюксел, но по-сигурно е, че



самият Брюксел вече има тежък проблем,



защото потвърждава критиките, че след изтичането на срока на годност на предпазните клаузи е заприличал на куче, което лае, но не хапе. Усетил своето безсилие, шефът на ЕК Жозе Барозу почти изплака на Бъсеску, че "говори не само от името на изпълнителния орган на ЕС, но и на страните членки, които се тревожат от корупцията в съюза". Миналата година Холандия настояваше за обвързване на механизма за борба срещу корупцията и престъпността с механизма за приемане в шенгенската зона, но тогава Барозу се противопостави. Сега разбира, че този инструмент за въздействие вече му липсва.

Моментът е подходящ за Борисов да стане симпатичен на шефа на ЕК, след като не уважи желанието му да запази Меглена Кунева в новата Комисия и опита да му наложи Румяна Желева. Ще, не ще, Барозу трябва да започне да го дава за пример, за да отбие критиките, че е обезсилил ЕС срещу най-новите и най-неподготвените страни членки. "С Румъния не успях, но вижте как с България нещата потръгнаха", би казал той на критиците си и би поискал нова отсрочка. Борисов не бива да изпуска момента да го спечели за съюзник, защото Барозу може да улесни пътя му не само към еврофондовете, но също към еврогрупата и шенгенската зона.