В наш интерес е Македония да влезе в ЕС преди Сърбия и Албания и докато Гърция е в криза. ЕС ще бъде лекарство за Македония тъкмо както искахме да е лекарство и за нас. Както се вижда от опита на ЕП, в ЕС македонизмът не може да вирее. А извън ЕС, както виждаме, си вирее.
Грешка е да отъждествяваме Сърбия и Македония като кандидати за ЕС.
Сърбия е самостоятелен играч, който може да се влияе евентуално само от Русия. Затова със Сърбия позицията ни е ясна - първо, икон. сътрудничество - на първо място по ЮП, но само при наша водеща позиция като вратаТА на Русия към ЕС. Като член на ЕС (и с гръцката криза) България има уникалния шанс да бъде препочитаният партньор на Русия на Балканите (икономически).
И второ, твърда позиция към Сърбия - влизат в ЕС само когато сръбският премиер падне на колене в Сливница като Путин в Катин и в в предавана от ТВ реч в НС се извини на България за антибълг. политика на предшествениците си и за отбългаряването на българите във Вардарска Македония. Все пак за Сърбия, след като загуби Косово и може да загуби част от Войводина, ЕС е по-важен от имперския спомен за Вардарската бановина.
Македония обаче не е самостоятелен играч и силно зависи от външни фактори, на първо място Белград (положително), на второ София (отрицателно), и на трето, Гърция и Албания.
Колкото по-отслабва влиянието на Белград, по-добре за нас. Т.е. невлизането на Сърбия в ЕС, Косово, Санджак, черногорският език и история, подкрепата на запада за самостоятелната БиХ, антисърбизмът на хърватите, борбата на унгарците във Войводина за независимост - всичко това работи за нас. Последният удар ще е речта на сръбския премиер за отбългаряването на македонците.
И колкото по-малко негативни за Скопие влияния от София, толкова по-добре за нас - по-малко антибългарски реакции ще има там. В наш интерес е антимакедонистките влияния да идват най-вече от Брюксел, от ЕП - хората в ЕП видяха вече грозното лице на македонизма и се уплашиха. Нашата работа е да работим в ЕП по партийна линия, да бъдем харесвани там като свои хора. И разбира се, да имаме сериозно икономическо присъствие в Македония, за което с нашето замогване в ЕС и с кризата в Гърция и безизходицата в Сърбия и Косово сега идва моментът.
И сериозна държавна пропаганда за Македония, която да говори с езика на историческите документи, но без емоции. Всяка вечер да има поне един час сателитна и ефирна - дето може - телевизия на македонски език, посветена на показване и четене на документи от "македонски" дейци от Кръстю Мисирков до Методи Шаторов и цялото ръководство на македонската КП в 1941 г., от знамената и печатите на въстаниците от Илинден до Бълг. акционни комитети в Македония пролетта на 1941 г.
За македонистите антибългаризмът, "бугарскиот фашистички окупатор", е като слънцето и въздуха. Ако няма фашистички окупатор, няма да има и македонска държава, защото по определение тя се е родила във въстанието на македонскиот народ с/у бугарскиот окупатор. Затова нека антимакедонистките влияния идат на първо място от Брюксел и Страсбург, а не от София. Нека вкокаляват македоностите с/у Европа, не с/у София.
А за София - засега всякакви идеологически прояви на конфронтация със Скопие като договори за дружба и разни безсмислени декларации - са вредни за нас. Винаги ще се поставя въпросът за реципрочност, признаване на ОМО и т.н. Да се откажем от договорите със Скопие на хартия и да работим прагматично за нашето проникване там, икономическо и пропагандно.
Гърция и Албания - Гърция ще е слаба и хаотична за дълго, Албания и Косово също ще си имат свои грижи. София трябва да показва добри отношения с Тирана и Прищина и да намеква (без да натяква), че разговаря с тях активно по македонския въпрос. Към Гърция София трябва да следва деликатна, но твърда политика в ЕС за правата на българите там, както в източна, така и западна Егейска Македония (и с/у Неврокоп, и с/у Битоля). Албания и Косово вече признаха българските си малцинства, и Гърция, като добър член на ЕС (ако не на еврозоната), трябва да признае своите българи - християни и мюсюлмани.
А идеологическата ни конфронтация със Скопие с разни договори, без никава реална полза, само легитимира македонистите и ги прави по-"дайхард". Трябва да ce научим да бъдем хитри.
Редактирано от - Чичо Фичо на 29/4/2010 г/ 14:53:24
По-скоро трябва да се мисли дали Европа заслужава да влезе в БЮРМ. Както е широко известно, на запад македонските земи през Албания, южна Италия и Сардиния, достигат чак до Корсика, където се е родил известният военачалник, станал и френски император - роденият На поле Боню Партоски, на юг македонските земи стигат чак до вътрешността на Египет, там едно македонче - Сашко Филипоски, по известен като Македонски къв град издигна - Александрия го нарече. Негов учител беше А Ристо, той пък се учеше от Плетю, той пък от един, дето му викаха Со кротце. Ама гърците всичко заграбиха и ги преименуваха на Сократ, Платон и т.н. На изток чак до Индия - се е македонско. Сашето го превзе и македонизира. За македонските земи на запад ще си траеме, че там Белград казва до къде е македонско. Та не Македония в Европа, а Европа в Македония, или БЮРМ - както предпочетате. и много здраве от Х___ОМО "Илинден"!
