На президентските избори в Австрия десните популисти изгубиха позиции, а социалдемократите събраха почти 80% от гласовете. Въпреки че Хайнц Фишер може да нарече преизбирането си "блестящо", истинските победители са хората, които не се разходиха до урните, а последователите на Йорг Хайдер вече са заети с подготвянето на следващия си план за атака.

Няма партия победител. Истинският победител в изборите не може да бъде открит да празнува някъде из Виена. Неговите членове дори не са поканени за участие в тв предаване в двореца "Хофбург" във Виена - официалната резиденция на австрийския президент, която се използва и за пресцентър. Лидерът не благодари на поддръжниците си, въпреки че успя да спечели почти 3.5 млн. гласа, което е мнозинство в тази алпийска държава. Австрийците изобщо не говорят за политиците, които участваха във вота. Вместо това тема на разговор са мнозинството от хора, които изобщо не гласуваха или пък пуснаха празна бюлетина.

Ако погледнете резултатите от вота, то ситуацията изглежда доста обнадеждаваща за Австрийската социалдемократическа партия и настоящия президент. Хайнц Фишер, който участва в изборите като независим кандидат с подкрепата на социалдемократите, бе преизбран с 78.9% от гласовете и победи крайнодясната кандидатка Барбара Розенкранц от Партията на свободата, която се обявява против имигрантите. Тя успя да вземе едва 15.6% от гласовете. И кандидатът Рудолф Геринг от Християнската партия, която защитава традиционни ценности, се нареди на трето място и взе само 5.4%.

Ситуацията обаче не е толкова розова, когато погледнете към образа на избирателя: според резултатите около 50% от австрийците са пуснали бюлетина. Австрийският в. "Ди пресе" отбелязва, че най-доброто нещо, което може да се каже за изборите, е, че няма да има втори тур. "Наистина не можем да издържим на по-голямо напрежение", допълва изданието.

Хайнц Фишер обаче няма да позволи тези притеснителни резултати да развалят празника в чест на победата му, който се състоя във виенския MuseumsQuartier. На него той изброи районите в страната, където е постигнал най-добри резултати - осем от общо деветте провинции, където Фишер успя да спечели мнозинство. В богатите райони на Виена, както и в някои селски области 80% от гласоподавателите са предпочели социалдемократите. Фишер приема победата си за "великолепен" резултат в една "красива страна, в която хората могат да гласуват свободно и тайно".



Когато дори и победители са губещи



Всъщност зад цялото това удоволствие се крие доста болка. Ниският процент на гласували наранява Хайнц Фишер, както и фактът, че коалиционният партньор на социалдемократите дясноцентристката Австрийска народна партия не го подкрепи, въпреки че не издигна свой собствен кандидат. Дори по-лошо, малко преди изборите някои от членовете на Народната партия призоваваха избирателите да пускат празни бюлетини.

Партийният живот не е това, което хората си представят. В централата на Партията на свободата настроението е минорно заради загубата. Загубилата кандидатка Барбара Розенкранц гледа тв канал, който показва как процентите в нейна подкрепа намаляват. Ъглите на устата й са застинали в иронична усмивка. Когато водещият казва, че голяма част от гласоподавателите не са дали своя вот или да пуснали празни бюлетини, няколко от членовете на партията викат: "Победители! Ура!". Това е черният хумор на крайната десница.

Розенкранц и лидерът на Партията на свободата Хайнц-Кристиян Щрахе вече са подготвили обяснение за провала, което представят при всяка възможност в следизборната нощ. Според тях Розенкранц се е превърнала в жертва на медиен "лов на вещици". Но истината е доста по-сложна. Щрахе, който дори не пожела да участва във вота, води битката в отбрана, използвайки стратегия, която накрая се провали.

В началото на кампанията на Розенкранц Щрахе прогнозираше, че тя ще получи около 35% от гласовете - или два пъти повече от тези, които реално взе. Той се надяваше крайнодесният кандидат да привлече консервативните гласоподаватели, въпреки че визията й за националсоциализъм правеше това малко вероятно. Тя е омъжена за човек, който е бил член на забранена в момента дясна екстремистка партия, която критикувала антинацистките закони и е давала неубедителни отговори на въпроси за жертвите на нацизма и газовите камери. През март Барбара Розенкранц дори бе принудена да подпише обществена декларация, в която казва, че е убедена в престъпленията, извършвани по времето на националсоциализма, и се разграничава от тази идеология.

Очевидно Розенкранц не успя да мобилизира гласоподавателите, които искат да изразят протест и в миналото оказаха важна подкрепа на Партията на свободата и на отцепилия се от нея Съюз за бъдещето на Австрия, създаден от покойния Йорг Хайдер. На парламентарните избори през 2008 г. партиите можеха заедно да привлекат почти 30% от гласовете.



Надеждата е в променящите мнението си младежи



Стоейки на бара в централата на Партията на свободата с наполовина изпита бира, политикът Мартин Граф се е замислил за загубата, въпреки че продължава да вярва, че партията има "стабилна основа за следващите избори". Репутацията на Граф е като тази на Розенкранц: той е участвал в студентска организация, която според експертите може да се определи като организация, проповядваща крайно десни убеждения. Според Граф много от избирателите на Партията на свободата, особено по-младите, не са отишли до урните. Досега младите и гласуващите за първи път бяха избирателите, на които Партията на свободата може да разчита, но сегашните резултати са с горчив привкус за Щрахе и съпартийците му. Той полага големи усилия, за да ухажва младите избиратели, независимо дали те са политически радикали или такива, които не искат да се занимават с политика, защото са разочаровани. Той дори си направи блузи, на които е изобразено лицето му в стил "Че Гевара" и дори създаде рап песен срещу ЕС. След това сгъсти тази смес с всички видове конспиративни теории. И като капак на всичко това, Щрахе определи медиите като свой враг, който сам е избрал.

Щрахе се опитва да привлече младите като си създава по-младежки имидж и се надява, че младата дясна партия един ден ще го направи победител. Например, 40-годишният мъж не носи костюми и вратовръзки, предпочита да се вози в спортни коли вместо с по-бляскавите лимузини. Розенкранц обаче не пасва на този имидж, тъй като е жена на 51 години, майка на 10 деца, която предпочита да домакинства и да носи панталони.

Щрахе би искал да има роля на националната политическа сцена. Но преди това той се надява, че ще стане кмет на Виена на предстоящите през есента избори. Неговият колега Граф смята, че амбициите на Щрахе са основателни. "Привържениците на Партията на свободата не искат Щрахе да е федерален президент, те искат да е премиер", обяснява Граф.