Както правилно и често отбелязва вътрешният министър Цветан Цветанов, корупция има навсякъде и на всички нива. Тя е и в политиката, и в администрацията, и в съдебната система, и в законодателната власт, и в специалните служби, и в самото МВР. Още по-обещаващи са твърденията лично на премиера и на вътрешното министерство, че вече няма прошка за никого - без значение дали е магистрат, дали е от опозицията или пък от ГЕРБ, ДСБ или "Атака", дали е депутат, кмет или министър.

Да, на хората им писна корупцията да бъде борена



единствено със стратегии, конференции и семинари



Обществото иска резултати - арести, съдебни процеси, осъдени мафиоти и корумпирани висши чиновници и политици. Затова и всички проучвания сочат силно одобрение за първоначалните действия на управляващите - и за операциите им, и за арестите, и за посоката. Но единственият резултат, по който може да се съди за истинските намерения на тези шумни арести, са присъдите. Т.е. ще чакаме.

А когато еуфорията попремине, гражданското общество може да се събуди с тежък махмурлук от тези методи. Тревожни индикации в тази посока вече има. Да вземем признанието на премиера, че той всъщност кадрува само въз основа на онова, което му кажат специалните служби за някого. Очевидно Борисов се е видял в чудо с кадровия проблем в държавата. Щом откровено проплака, че не може да намери неоцапан човек в държавата, за да му повери отговорен пост. Тук някъде обаче дойде и друго признание - че за всеки кандидат първо се питат службите и МВР. И ако те не кажат нещо лошо, човекът се назначава.

Но не означава ли това пълна зависимост на най-високите властови нива от тези служби?

От една страна е нормално премиерът да се допитва до тях, дори е задължително. Защото има много измамници, подлизурковци - ценни кадри на всички партии едновременно, бандити, които се опитват и дори са успели да влязат във властта. Защото докато премиерът плюе тройната коалиция, има ведомства, които са приютили техни кадри под покрива си и са им дали още по-високи постове. И то хора, близки до отговорни фактори в ДПС и БСП. Но това службите и МВР ще го пропуснат със сигурност.

В същото време благодарение на тайната власт на доноса, слуха и подмятането могат да изкарат всекиго лош - само изпълнителната власт да го пожелае. Решава се, че даден човек вече е неудобен или просто ненужен. Спретва му се една проверка, после и едно досъдебно производство и готово. Достатъчно е някой да пусне сигнал.

Но публично кадруването в изпълнителната власт е изцяло проблем и отговорност на премиера. И може няколко пъти да мине номерът, че се е заблудил. Но в един момент той просто ще трябва да си поеме и понесе отговорността за кадровите решения.

Как да тълкуваме избора на Жени Начева за шеф на НЗOК? Толкова натискаха лично министър-председателят и ръководството на ГЕРБ за нея, какви ли чудеса не правеха в парламента, за да мине тя с по-голямо мнозинство. И само няколко месеца по-късно се отрекоха от нея за секунди. Когато са я назначавали службите и МВР, не са ли знаели за прегрешенията й? Или са реагирали според желанието на изпълнителната власт?



Два пъти по-тревожна е историята със съдебната система



и внушенията, че там трябва да се кадрува задължително с досиетата на службите и МВР. Така бе измислен вариантът с проверките на членовете на ВСС чрез ДАНС, за да получат достъп до класифицирана информация.

Да, съдебната система се нуждае от здраво раздрусване. Но с арести и присъди за корумпирани и забогатели съдии и прокурори. Когато обаче сочиш с пръст една цяла власт, възникват много въпроси.

ВСС се противопостави на идеята да бъде контролиран от изпълнителната власт.

Смисълът на това упражнение ДАНС да проверява ВСС е не просто в получаването на допуск до документи с гриф "строго секретно", а самата проверка. При нея проверяваният сам се съгласява да бъде подслушван и следен, във всеки момент да му се прави алхоколен или наркотест, да се бърка в банковите му сметки. Да не говорим, че при най-малко съмнение може да се откаже допуск. При това - без мотиви. И това после се обжалва единствено пред Държавната комисия по сигурност на информацията (ДКСИ), но не и пред съд.

И тук първият въпрос е защо МВР и ДАНС още сега не декласифицират информацията, която са събрали за магистратите? Тя не е държавна тайна. Може би залогът на тази проверка на ДАНС е всъщност кой да придобие изключителното право да показва виновните в държавата?

Защо например такива допуски не се издават и за депутатите. Да не се окаже, че и сред тях има такива, които изобщо не трябва да имат достъп до държавни секрети? Или защо проверките за достъп на министри и висши държавни чиновници не се правят от съдебната власт? Така ще има взаимен контрол? И като се споменават сексуални зависимости на магистрати, те не съществуват ли и в парламента, в МВР, в самите служби?

Както много пъти е казвано, че МВР и службите имат един-единствен път да помогнат за прочистването на съдебната власт. Той изисква разкрития, досъдебни производства, обвинения и арести в рамките на законовите процедури и присъди. Като всички контролни органи се заровят внимателно в имущественото състояние на магистратите.

Останалото е



кадруване чрез слухове и доноси в името на лични цели



Няма как да загърбим близкото минало, когато вътрешното ведомство и службите показаха толкова интригантска нечистоплътност, че е чудно как имат изобщо очи да настояват да кадруват.

Достатъчно е да се сетим за приказките на сега управляващите за предишния период на ДАНС. Настоящият вътрешен министър обяви, че е бил разработван и че службата била политическа полиция.

Как да повярваме, че са се преродили? Но пък очевидно в момента са толерирани. Сега са като слънцето и въздуха за всяко живо същество, или поне за едно-две.