|
| След разговор с премиера Нетаняху Борисов обяви, че започва да сваля ДДС с малки стъпки, но редовно - с половин процент на половин година. Това беше през януари 2010... |
Точно това и се случва. До неотдавна говоренето кръжеше около това дали ДДС да се намали антикризисно сега и дали данъкът да пада плавно или по-бързо от 20 на 16%. После започнаха да се промъкват приказки за 21-22%. През последните дни самият премиер взе да произвежда стресиращи данъчни новини. Последната (засега) е, че ДДС не само се готви за скок, но и че скокът може да е овчарски - от 20 на 24%.
Удивителното е, че Борисов нарича това антикризисна мярка. От октомври насам кабинетът сътвори два пакета с антикризисни мерки. Първо ги кова, после ги хвали и накрая сам си ги бламира - или се отказва от тях, или ги отлага, или обяснява, че ще заработят, но друг път, например догодина. А междувременно премиерът жонглира с данъчни ставки.
На всеки средно грамотен човек му е ясно, че скокът на ДДС не само
няма да натика кризата в миша дупка,
а и ще налее масло в огъня й. Много е просто - увеличението на ДДС ще качи цените на всички възможни стоки и услуги, заплатите и пенсиите ще стигат за пълнене на по-малки "кошници" и в крайна сметка фирмите, които разчитат на българските купувачи, ще пострадат от удареното потребление.
Ще спечелят само онези, които крият и най-вече които точат ДДС - колкото по-висока е ставката на данъка, толкова по-голяма е кражбата и съответно ползата при всеки еднократен удар. Така измамниците получават и друго голямо предимство - не внасят ДДС в хазната, но си го включват в цената и си надуват печалбата. Има и още нещо - ДДС шмекерът, като не плаща данъка на бюджета, може да си позволи да продава стоката или услугата си на по-ниска цена и така да разбие конкуренцията, която е достатъчно глупава да се издължава на държавата. Защо премиерът увеличава мръсното предимство на крадливите фирми пред почтените, е въпрос с повишена трудност.
Аксиома е, че колкото по-високи са данъците, толкова повече на данъкоплатеца му се отщява да ги плаща и той намира начини да смалява лептата си към хазната и да заобикаля законите. Нали точно това се случва в цигарения бизнес: заради порасналия акциз разликите в цените на "Марлборо" и "Виктори" със и без платени данъци се увеличиха драстично. Изкушението за големи печалби силно поощри
контрабандата и играта на стражари и апаши
на тютюневия пазар се разгоря с нова сила.
Да не говорим колко порочно е да се променят основни данъчни правила и да се вдигат ставки насред годината. Няма значение дали говорим за ДДС, за данък "лукс", за десятъка върху печалбите на играещите хазарт или за промени в облагането на застрахователите. Данък "лукс" дори вече се препъна в старо решение на Конституционния съд, според което въвеждането му май няма как да стане тази година.
Но премиерът и екипът му не спират да ни танцуват по нервите с разнопосочни данъчни новини всеки ден. А сметнали ли са колко ще струва в национален мащаб подмяната на софтуера на касовите апарати и пренастройването на държавата, бизнеса и цените за новата ставка на ДДС?
Като капак
премиерът за пореден път се размина със своите министри
Точно когато Борисов обяви, че ще вдига ДДС, понеже нямало друг начин да се излезе от клопката на мизерните бюджетни приходи, вицето му Дянков каза, че очаква априлският бюджет най-сетне да излезе на плюс и че вдигането на ДДС е измишльотина на "Синята коалиция". И министърът на икономиката този път не си затрая, а сподели, че е срещу високите данъци. Трайков описа положението така - спадът на икономиката вече е спрял, сега се движим по дъното и се готвим за оттласкване.
Щом икономиката оздравява, и приходите ще потекат. Разбира се, бюджетът няма да започне да прелива веднага. Но да цапардосаш фирми и потребители със скок на данък потребление в момент, в който те още не са се съвзели от кризата, е като да вземеш на оздравяващ пациент въздуха, вместо да му поднесеш витамини.
И докато се тръшка, че няма пари и затова се налага вдигане на ДДС, премиерът с лека ръка даде нови 40 милиона лева на "Главболгарстрой", понеже градежът на красива и модерна спортна зала в София не търпял отлагане. Как така има пари за една или друга компания за новоизлюпени проекти като спортна зала или български Лувър, а стотици други чакат на опашка за отдавна заработени над 2 милиарда лева - понеже държавната каса била празна. По тази логика може да възкръсне и мегаломанският проект на предния кабинет - за изграждане на второ столично сити на "Цариградско шосе". И той беше планиран лъскав, авангарден, с уникални небостъргачи и прочее...
Остава загадка кого слуша Бойко Борисов
по заплетените данъчни въпроси и кого чува. Понеже финансисти, макро- и микроикономисти, политици от целия спектър и всички уважавани работодателски организации не спират да обясняват, че ДДС не бива да се вдига. Ако това се случи, ще е признание, че България е тотално закъсала, а кабинетът прави панически опит да спаси бюджета си и не вижда друг полезен ход. Ще означава и още нещо - провал на сегашното правителство и лично на неговия капитан. Да се надяваме, че Бойко Борисов няма да стигне дотам.













,


