Нямаше и да научим тоя термин, ако не трябваше да се изписва. Разбира се, чисто езиково терминът на български звучи хиперидиотски, като повечето неща, преведени буквално. Не че като не се преведат, не звучат и по-смешно. (Най-обичам спортни коментатори, които така портретуват изява на спортист: "Еди-кой си успя да се събере за финалния сет и победи в тайбрека"... Руското "собраться" иначе значи по нашему "да се стегна", "да се концентрирам", "да се мобилизирам", "да се активизирам" и т.н.)

Но не за езици ще иде реч по-долу

Поразгледах тук-там и открих, че "продуктово позициониране" означава горе-долу това, което си мислех - вид реклама. На английски е product placement. Правиш примерно хорър за садист и невинни жертви и в един сценарно подходящ момент пущаш чистач, който уж между другото забърсва с Procter & Gamble кръвта. И то така, че хем да стане идеално чисто, хем да се мерне и марката... (Ето че и аз позиционирах нещо, при това съвършено безкористно)

Т.нар. продуктово позициониране очевидно става все по-действена рекламна практика, след като вече е обект и на законотворчество. Медийната комисия например в началото на тази година забрани продуктовото позициониране на БНТ, освен във филми и сериали. Преди две години имаше и Европейска директива за медийни услуги в този дух, само че с възможности за вариации в различните страни. Забранено е изцяло за неширок спектър предавания - новини, детски и религиозни формати...

Тази джанабетина е начин продуктът



да ви се позиционира в мозъка,



без да рискува да остане незабелязан, както става, когато прецъквате дистанционното, щом почне рекламният блок. Нали ако гледате нещо интересно, гледате активно и с внимание? И докато следите интригата - кой с кого ще си легне, кой кого ще убие или кой ще удари джакпота, вие попивате и кой какъв парфюм си слага, на кой плаж се изтяга и прочее често неслучайни детайли. Да речем, ако зяпате сериала "Стъклен дом", както вече забелязаха мнозина, то там се пазарува с карта VISA. Леко, сърцато и очевадно. И картата наистина ви се позиционира - гдето трябва и задълго.

Кафе, марка бира в нужното място, уиски, часовник, автомобили - от трийсетина години, оказва се, тази реклама все повече и повече навлиза в живота и зрелищата на пазарния свят. При нас малко по-отскоро. Сигурно всеки може да даде своите примери.

Първо да кажем, че не е незаконно, а нормално за света на пазара. Така се намират пари за различни телевизионни предавания, за кинопродукции, за спорт, за театър, за концерти, дори за книги. Само че и това не е тема на текста. Тема ми е как то променя нас и дали го прави. Защото е част от прехода ни, съществена част.

Помня изумлението на италианци в пътепис за Ленинград отпреди трийсетина години. Те стоят пред магазин за риба с огромни витрини. Всички витрини са украсени от горе до долу с пирамиди от един-единствен вид рибна консерва - "камбала". Италианците, разбира се, намираха това за изключително странно, но и някакво целомъдрие им се беше привидяло. Защото човекът на дефицита е рекламно целомъдрен; той не избира, а намира, попада, доставя и прочее. (Друг въпрос е, че "камбала", калкан, е деликатес, а вървеше за копейки. Но то е част от парадокса.)

Този човек, рекламно целомъдреният, в своята маса, беше "продуктово-позициониран" на няколко опашки едновременно, в сложна система от "аз на тебе, ти на мене" чрез телефони, роднини, познати, приятели... Крайно досадно, често унизително търсене на продукти от първа необходимост. Но в някои обществени аспекти - и умилително. Ще призная - малко ми е мъчно за най-добрите представители на горното изчезнало племе - веселата, но всъщност забележителна интелигенция. Тези представители не се губеха в морето от възможни избори; просто



не разполагаха с такова море



Енергията им отиваше другаде. И удоволствията им бяха други. Те живееха във фантастичните светове на словесното изобилие, пръскаха каскади от остроумие, упражняваха се в импровизации на всякакви теми: литература, политика, философия, абсурди на битието и съзнанието, изригваха като фойерверки на каламбура, на парадокса, на епиграмата... Цели часове. То беше начин на живот, но и на себеосъществяване. Тези човеци изчезнаха - кой погина, кой осиромаша и се депресира, кой забогатя и се капсулира, кой просто остаря и се умори... За тях мисля с носталгия, докато гледам как иначе добре барнати днешни човеци в МОЛ-а с часове блуждаят по витрини и рафтчета, опипват, претеглят, пресмятат... А сетне сядат в кафенето със стъклен поглед и също могат да отпързалят няколко часа като стой, та гледай. В полумълчание или полумоабет - как новият МОЛ наблизо май е по-як...

Ние, обектите и субектите на рекламата, нещо спечелихме, нещо загубихме. Все по-изящни са нейните пътища, все по-"софистицирани" - нека го кажем с друга стремителна чуждица. В рекламата ще има все повече майсторлък и изкуство, което не е зле. Все по-малко ще са обаче гореупоменатите в нещата, гдето не користта пали стартера. Което май не е толкова добре.

Очевидно засега не можем без основно позициониране - ако не идеологическо, то продуктово.

Е, ако пак няма избор, второто е за предпочитане. Дори заради детайли от рода на този, че сега съм позициониран зад "жълт" компютър, а не зад "Марица" с препатила от глобалното засушаване лента.