Винаги ми е криво, когато се говорят и пишат лоши неща за социологията. Правят го лаиците и политиците. Да споря с тях, няма смисъл, но мога да обясня явлението. Последният стимул да го направя дойде от едно телевизионно предаване, вдъхновено от публикуването на резултатите от демоскопско проучване на известна "социологическа агенция" (на обяснението на кавичките е посветен този текст).

В интернет видях, че в това проучване респондентите са питани от какво са недоволни - това очевидно е била неговата тема. Според съществуващата практика анкетата е използвана и за проверка на актуалния рейтинг на политиците. И - емоционален шок, Цв.Цветанов изпреварил Б.Борисов! Този шок определи всичко, което се говори във въпросното предаване - и от водещия, и от зрителите по открития телефон, и от гостуващите коментатори. Мен лично рейтингите на Борисов и Цветанов не ме интересуват - да си ги сравняват помежду си и с когото искат друг. Но по повод оповестеното рейтингово падение на Борисов се казаха дежурните много лоши думи за социолозите: те лъжат, продажни са, манипулират обществото, обслужват този и онзи и т.н. Имаше и едно обаждане в тяхна защита, но то и за мен прозвуча неубедително, беше малко като на обидено дете.

Социологията, нейното име и лице могат да бъдат защитени само като се обясни на широката публика какво всъщност е тя и какво не е. Тук помага аналогията с психологията и парапсихологията, разликата между които е отдавна известна на хората, интересуващи се от въпроса. Първата се занимава с изследване и обяснение на реални неща - психичните процеси, психичните качества и характеристики на човека и влиянието им върху неговото поведение. Втората се занимава с феномени, които трудно могат да се определят като реални, които биват възприемани само от ограничен кръг персони с по-особена нагласа и много често се демонстрират срещу заплащане от хора, които не вярват в тях, на хора, които им вярват. Тоест става дума за науката психология и за нещо, което паразитира около (гр. дума - пара) нея. По същия начин стоят нещата и със социологията. Основната разлика е, че парасоциологията възниква по-късно.

Социологията е наука за структурата, функционирането и развитието на обществото. Това са нещата, които тя изследва и обяснява чрез понятия, разкриващи какво и защо става или не става в обществото, какви са неговите проблеми и как то се променя. И тя като всяка наука започва развитието си с умозрителни теории, плод на житейски опит и размисъл. По-късно теориите започват да търсят обосновка и потвърждение чрез емпирични изследвания, чрез регистрация, систематизиране и анализ на реални социални факти. Емпиричните социологически изследвания (ЕСИ) са нещо доста сложно като логика, структура и реализация. Затова бързам да кажа, че анкетата не е ЕСИ, въпреки че за твърде много хора това е представата за "социологическо изследване". Първа проява на парасоциологията!

По-нататък. ЕСИ се осъществява на основата на цялостна програма - определяне на темата и предмета на изследването, разработка на теоретичен модел на изследваното явление, включваща система от понятийни индикатори, чрез които то се описва, формулиране на хипотези за очакваните резултати. ЕСИ е невъзможно без разработката на съответна методика на извадката (тя осигурява представителността на изследването) и на регистрацията (включва методите, чрез които се събира търсената информация и осигурява нейната достоверност). След компютърната обработка на събраната информация по създадена от изследователите програма тя се подлага на обективен анализ и обобщение, водещи до крайните изводи. Това е научната процедура, която се нарича социологическо изследване. Това е социологията.

Тази социология се разви най-напред в България и продължава да съществува и днес. Затова социологически изследвания все пак има. Наред с нея обаче се разви, а сега вече и доминира парасоциологията. За разлика от социологията тя не е наука, не се занимава с реалните и съществени социални проблеми. По същността си тя е бизнес и основно се занимава с маркетинг, PR, поръчкови проучвания (главно демоскопски) за нуждите на среди, търсещи специфична информация, с манипулиране и формиране на общественото мнение. Така наречените социологически агенции всъщност са бизнес организации и основно се занимават с това, като често си позволяват и отклонения от професионалните изисквания и морал. Вярно е, че някои от тях правят и сериозни, истински социологически изследвания, но те не са водещи в тяхната дейност и социална роля.

Това, което парасоциологията предлага публично, е доста постно, доста ограничено като информация - рейтинги, електорални нагласи, мнения по отделни, често маловажни въпроси. Това са резултати от проучвания, които в цял свят се наричат демоскопски, но у нас заблуждаващо биват представяни като "социологически", което трупа негативизъм спрямо науката социология и нейните заслужаващи уважение представители. Парасоциологическите дейности се извършват не по правилата на науката, а според изискванията на пазара. А често и профанизират нещата, като се ограничават например само с написани на коляно анкети или с телефонни интервюта, които като правило са непредставителни. Извлечените от тях елементарни и сами по себе си нищо незначещи статистики се разпространяват чрез медиите като информация от "социологически изследвания". Което не само не е такава информация, но и натрапва на неизкушената аудитория фалшиви представи и формира неадекватни нагласи у хората. И така освен като високодоходен занаят парасоциологията става фактор, който влияе вредно върху общественото съзнание и социалното поведение на отделните личности и на цели обществени групи.

Така накратко стоят нещата. Социологията, както и психологията са скрити някъде в академичните сенки и по книжните рафтове, а парасоциологията и парапсихологията лъщят и крещят от всички видове обществени билбордове и поддържат висок емоционалния тонус на публиката. Днес с понижения рейтинг на премиера и с кандидатурата за президент на вътрешния министър, утре с нещо друго от същия сорт. Важното е шоуто да продължава.