Валентин Николов е роден през 1971 г. в Габрово, инженер и икономист по образование, женен, владее руски и английски език. В парламента е зам.-председател на комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и е член на комисията по бюджет и финанси.



- Г-н Николов, какво друго освен поскъпване на топлата вода през лятото и спиране на парното, ако 1/3 от живеещите в един вход са длъжници, да очакваме от промените на енергийния закон?

- Вече внесохме промяна в закона, която ще позволи на хората да взимат под наем топломери и водомери, а не да стават техни собственици - знаете, че на стотици хиляди потребители сега им се налага наново да плащат за нови уреди заради изтичане на живота на батерията. Ще гледаме да променим в това отношение закона преди новия отоплителен сезон. Освен това някои корекции вече са направени - намали се съставът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) от 13 на 7 души. Аз смятам, че трябва да се направи отделен закон за ДКЕВР, за да може комисията пълноценно да извършва одити на енергийните дружества. И да следи не само финансовата част, но и качеството на услугите, примерно на ЕРП-тата.

Аз не мога да разбера как така законът не позволява регулаторният орган да проверява дейността на външни фирми, в които са аутсорсвани важни услуги на енергийните дружества. Оставете разходите за тях, които няма как да се провери дали са целесъобразни. И това е важно, но аз един ден бях заедно с председателя на комисията Ангел Семерджиев, когато той се обади на изпълнителния директор на ЧЕЗ и му каза да провери и да му докладва за нещо конкретно, свързано с оплакване от един от клиентските центрове. И представете си - от там му отговориха, че това е външна фирма, а не е клон на ЧЕЗ, поради което по закон няма как да му дадат исканата информация. Това е пълно безумие.

- Вие предложихте ЕРП-тата сами да си плащат одитите, които им прави ДКЕВР, но не е ли прекалено популистка тази идея? Защо едно предприятие трябва да плаща, за да го проверяват?

- Смятам, че дружествата са заинтересовани от това ДКЕВР да има актуална информация за работата им. В ДКЕВР работят 120 човека и не могат да имат експерти по всичко, за да упражняват контрол над услугите на енергийните предприятия, и им се налага да търсят помощта на независими одитори. Това струва пари. Наскоро кабинетът гласува 100 000 лв., за да се извърши подобен одит, но защо тези пари трябва да се плащат от държавата - нека се платят от проверяваната фирма, а ДКЕВР само да прецени дали приема доклада от проверката или не.

- На заседание на ДКЕВР представители на ЕРП-тата заявиха, че държавата била "добър партньор" и те предпочитат тя да продължи да притежава своите 33%. Защо държавата ги продава и колко очаква да вземе от това?

- Държавата трябва да продаде своите дялове, защото и без това няма какво да прави с тях, да не говорим, че никога държавата не е била добър стопанин на каквото и да е. С тези 33%, които са договорени при приватизацията, не може реално да се осъществява контрол, защото за това са нужни поне 34%. Сега имам информация, че на E.ОН, макар и да са им предложили да изкупят дела, както си е по закон, те се дърпат и по-скоро ще се откажат. Затова се върви към продажбата на този дял.

Колкото до цената - няма понятия като евтино и скъпо. Има пазарна цена. И за "Булгартабак" навремето са мислели, че ще я продадат за 1 млрд. лв., а сега цената й е не повече от 100 млн. лв. А пазарната цена се определя, като се предложи такъв пакет акции на борсата.

- Според вас как ще достигнем 16% дял на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в енергетиката, след като физически НЕК не е в състояние да присъедини всички желаещи, а и енергията им струва много скъпо?

- Ние вече имаме постигнати сериозни резултати по индикативната система за 2010 г. Делът на енергията от ВЕИ в момента е 10%. Проблемът е, че е лошо разпределена. Доколкото си спомням, едва 0.33% от тези източници са слънчеви централи, едва 2% - вятърни, а останалото са водните централи и дървата за огрев, които също спадат към чистата енергия. Възпирането на спекулантите за сметка на реалните инвеститори ще стане с промените в Закона за възобновяемите енергийни източници, които скоро ще приемем.

Аз дори имам едно предложение как да се привлекат инвеститори - например колкото по-голяма е мощността на слънчевата централа, толкова повече да се намалява цената, по която НЕК купува тока от нея. Който е голям играч, ще намали маржа си и неговата инвестиция ще е по-дълготрайно възвръщаема. По този начин няма да обременяваме НЕК и крайния потребител с тези високи цени.

И обратното - примерно за слънчевите панели по покривите на къщите субсидията ще е по-голяма. Така хем калкулираната печалба няма да се изнася, а ще остава в България, хем ще изпълним индикативната цел. Тоест да има разделение на прагове.

Другото предложение е да не се променя цената по договорите до края на определен период - така инвеститорите ще могат да планират бизнеса си, а и банките ще станат по-склонни да кредитират подобни проекти. Защото не забравяйте, че и по програма "Джеръми", и по оперативни програми се очакват стотици милиони евро за малки и средни фирми за енергийна ефективност, а за техните проекти трябва съфинансиране.

- Откакто премиерът заяви, че закрива Българския енергиен холдинг, се лансират различни идеи как трябва да продължат да съществуват държавните енергийни фирми. Какви са обсъжданите варианти?

- БЕХ просто няма да има. Единият вариант е газовите дружества да се консолидират в специално мегадружество. Другият е всички енергийни дружества да се консолидират в НЕК. Третият вариант е дирекциите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да управляват предприятията. Но ерата БЕХ свърши. Те успяха да ни убедят, че системата е неработеща - прехвърляха от едно дружество на друго пари, купуваха си суперскъпи лимузини, за които писахте.

- Връщането на "Топлофикация" София на общината няма ли да направи дружеството още по-бедно и губещо?

- Идеята е да се даде на общината цялото дружество, защото, ако остане в държавата, ще е много по-сложно - докато държавата намери консултант, който пък да намери стратегически инвеститор, ще отидат 6-7 месеца. Докато сега дружеството може да мине през общинската служба за приватизация много по-бързо. Доколкото знам, вече има стратегически немски инвеститор, който иска да вземе дружеството заедно с дълговете му. То има около 200 млн. лв. дългове, които сега се преизчисляват, след което ще се определи и цената, която предлагат. Още не са потвърдили намеренията си, но има вариант за такава сделка.

- Да не е за символично 1 евро?

- Няма да е за 1 евро, уверяваме ви, просто имат нужда от време. Мисля, че до един месец общината ще избере фирма, която да направи оценката на топлофикацията. Не казвам, че купувачът няма да има проблеми, но пък съм сигурен, че един частен инвеститор винаги може да направи това, което държавата няма как да направи - да оптимизира разходите, да направи инвестиции и да реши проблема със събираемостта.



ЦИТАТИ

Ерата "БЕХ" свърши

Държавният дял в ЕРП-тата не ни върши никаква работа

Частен инвеститор ще оправи топлофикацията